6 години и една четвърт. Архитектурата – личното изкуство

Университетски дневник бр.20 (2017)

арх. Анита Крамарска

Преди две години написах статия за „Университетски дневник“ със заглавие  „Архитектурата – изкуството с главно „А“, но сега, след като успешно защитих дипломата си, осъзнавам, с колко голямо „А“ е.

Тази статия ще е подисана вече от арх. Анита Крамарска.

Когато погледна назад във времето, изникват много въпроси, но най–големият е „Ами сега на къде?“; преди знаех какво ще правя, какъв ми е графикът за семестъра, предметите и преподавателите.
Сега ще трябва да стана част от КАБ и САБ, започва една нова ера за мен.
Но искам да направя сега един малък обзор на последните  6 години и 1/4, от заека до арх. Крамарска.
Нов български университет не е просто частно учебно заведение, той е друг свят, дори вселена и „глътка свеж“ въздух в образованието в България и мога да го кажа. Преди да започна да уча в НБУ, прекарах известно време в УАСГ и във ВСУ. С ръка на сърцето мога да кажа, че този университет създава хора професионалисти и спомени за цял живот и приятели.
Нека ви разкажа за 02.03.2017 година, защитите към специалност „Архитектура“ са доста страшни за студентите, казвам го от опит.
Като цяло процесът е дълъг и се състои от 3 части – Клаузура (чертане на ръка в рамките на 10 часа по тема, изтеглена на случаен принцип), проект (това е частта от архитектурата, която човекът, който защитава, изразява себе си и виждането си към професията с представяне на проект на табла, които основно съдържат проучване, ситуации, формообразуване, разпределения, фасади, разрези и 3д рендери и макет) и защита (представяне на проекта и говорене пред комисия от архитекти).
Това, което не знаех преди да се явя на последния си изпит е, че когато се изправиш отпред пред всички, те облива адреналин на вълни и че моята защита е първата с представяне на макет, изпринтен от 3д принтер.
Накратко за проекта ми.
След подробно проучване и градоустройствен анализ на средата се оформи проектното формообразуване, което е подчинено на  продължението на зеления клин, който започва от Парк „Бачиново“ и стига до бул. „Д. Солунски“, където има футболни игрища, детски площадки, зона за рекреация с много места за отдих и фитнес на открито.

Проектът е съобразен с изискванията на отредените функционални зони по Общия устройствен план на града при преотреждането на изоставената промишлена зона в непосредствена близост до градския център, а именно – зона СМФ 3 (Смесена многофункционална устройствена зона 3, с максимална плътност на застрояването 25 до 30%, КИНТ – 1,5 до 2,5; процент на озеленяване от 20 до 50%; кота корниз над 15 метра и жилищна зона– висока етажност, за социална и бизнес инфраструктура до 50 % и други функции с минимално 50% озеленяване с висока дървесна растителност на зелените територии).

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ:

Урегулираният поземлен имот/теренът, който съм избрала, се намира на територията на община Благоевград. УПИ 124 – I , разположен на два от най- натоварените и основни булеварди в града, на север – бул. „Димитър Солунски“, на юг – жп прелез и ул. „Вихрен“, на изток – река Бистрица и на запад – бул. „Васил Левски“. Тази специфика на терена води и до съществени градоустройствени и архитектурни решения на проекта.

ОБЩИ ДАННИ ЗА ПРОЕКТНАТА ЗАДАЧА:

„ПИРИН ПЕРЛА ПАРК“ е многофункционален комплекс, разположен в широкия център на град Благоевград. Обемите са ориентирани така, че да не засенчват или пречат на погледа на хората, минаващи по моста над река Бистрица или по бул. „Васил Левски“.

Проектът се състои от две ниски и две високи тела, като ниските са триетажни, а високите – с височина над + 15,00 метра и представляват:

1. Тринадесететажен хотел, с етажна височина 3,20 метра. На последния етаж е предвиден панорамен бар с гледка 360 градуса към града и околностите. Всеки етаж разполага с 18 стаи, като четири от тях са тип апартамент с малка кухня и дневна. На всяко ниво има служебен офис, място за рекреация и галерия, която преминава през всички нива;
2. Двадесететажна офис сграда с конструктивна етажна височина също 3,20 м.

Комплексът разполага с подземен паркинг на две нива, който обслужва както посетителите, така и работещите тук.

Пешеходният достъп е осъществен от всички страни, дори от страната на ул. „Вихрен“ покрай самата железопътна линия. Отделен е с 1,20 метра висока бетонова стена за безопасност на пешеходците.

Зоната около река Бистрица е запазена като зелена ос, която започва от парк „Бачиново“ и стига до самия терен – предмет на разработката. Тази зона е озеленена и предвидена за детска площадка и за висока растителност, защото там не минават подземните нива.

В КОМПЛЕКСА СА ПРЕДВИДЕНИ:

1. Зала за събития – концерти, театрални изпълнения и др.
2. Зала за лекции и семинари;
3. Няколко експозиционни части;
4. Галерия с ателиета за деца за рисуване;
5. Топла връзка между ниските обеми на кота + 10,00 метра, което също прави и пряка връзка с най-високото тяло.

Освен културните обекти са предвидени и магазини, офиси за туроператори, фитнес, зала за йога и други спортове на закрито, зали за масажи, ресторант на ниво  0,00 метра, с пряка връзка на ресторанта с тераса, която от своя страна има гледка към реката, ресторант на първо ниво с въздух между нивата, като всяко ниво има бар, кухня с разливна и умивалник и съответните складови помещения. На второто ниво е предвидена зала с кетъринг, която ще се ползва за светски събития, ориентирана към реката и центъра на града.

ВЕРТИКАЛНА КОМУНИКАЦИЯ:

Всеки обем разполага с една, две или повече вертикални комуникации, където всяка стълбищна клетка е групирана с един или два асансьора, комуникациите стигат до двете нива, предвидени за паркиране.

ДОСТЪПНОСТ НА СРЕДАТА:

Автомобилният достъп е решен съобразно регулацията и посоките на движение по булевардите, пешеходният е подсигурен от всички страни на парцела. Всички сгради разполагат с асансьори и санитарни възли, оразмерени съгласно Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания.

СИЛУЕТИ, ФАСАДИ И ЦВЕТОВЕ:

Силуетът на сградите е синхронизиран с градоустройството на околните сгради, а височината е допустима поради вида на парцела и зоната, в която се намира. Силуетът е плавен, с две ясно изразени и степенувани по височина тела, които са главен акцент в композицията. Окачената стъклена фасада е комбинирана с „втората кожа“ от различни геометрични панели, които повтарят или обръщат растера в настилката и покривите, а след това се пречупват и наслагват по фасадите и озеленени покриви и стени. Решението за фасадно оформление произлиза от творческата цел да се изяви връзката между външната среда и да се предаде не само по фасадите, но и в интериора, като дори би могло да се направи връзка с обкръжаващата среда на планините и гората. Също така  растерът на фасадите символизира и кръстосването на пътищата, кръстопътя на посоките. Ивиците по паважа се транслират и наслагват по фасадите на високите сгради. Цветовото решение както на настилките, така и на фасадите цели простота и олекотено въздействие в бяло, сиво. Матираните стъкла и леко тонираните стъкла на офис сградата и хотела имат за цел създаването на среда, в която се избягва прегряването или прекаленото изстудяване.

КОНСТРУКТИВНО РЕШЕНИЕ:

Конструкцията е стоманобетонна, подсигурена с противоземетръсни шайби и състояща се от едно ядро при хотела и две ядра при офис сградата. Предвидени са четири деформационни фуги. Покривът на ниските тела е конструиран с ферми, чийто размер е изчислен спрямо разстоянието, което премостват, а върху тях стъпва покрив, който в различните части бива стъклен или озеленен.

МАТЕРИАЛИ:

Основните материали, заложени в проекта, са бетон и стъкло.

ПАРКИРАНЕ:

В проекта са предвидени надземен и подземен паркинг. За да се осъществи достъпът до подземния паркинг, е изградена забавителна отсечка на бул. „Д. Солунски“, както и вътрешна улица в северната част на имота. Рампите, водещи до подземните нива, са с наклон от 15%, като всички подходи към тях са съобразени с уличната регулация и нормативните изисквания. Подземният паркинг се състои от две нива, които са общи за всички сгради, и директна вертикална комуникация към тях. На първия подземен етаж (кота – 3,00м) са разположени 234 места за автомобили и 18 за мотоциклети, а на втория (кота – 6,00м) – 211. Рампите, чрез които се осигурява достъпът до подземните нива за паркиране, са с наклон от 15%, като всички подходи към тях са съобразени с уличната регулация и нормативните изисквания.

Щастлива съм от това, че бях и ще остана по един или друг начин част от Нов български университет.

Вашият коментар