Архитектурното заснемане, като начин на опазване

Университетски дневник бр.18 (2016)

Архитектурата е универсален език за възприятието на отминалите епохи, въплътила в себе си стремежите, мечтите, болките и надеждите на поколенията. Архитектурното на­следство е тази структура, която е временно в нашите ръце и ние сме длъжни да я запазим и предадем на следващите поколения в нейния най-чист вид. Винаги интелигентният и обра­зован човек е изпълнен с любопитство и внимателност що се отнася до наследството, което му е оставено, защото нищо не започва „на чисто“, винаги съществува история. С времето много архитектурни ценности си отиват безвъзвратно по едни или други причини, било заради човешки разбирания или природни бедствия. Опазването става винаги трудно, до голяма степен подобно занимание е по-скоро призва­ние от колкото професия. Ясно е че не можем, пък и не е редно, да запазим абсолютно всичко в архитектурата, защото животът е промяна, той изисква развитие, а развитието не може да бъде осъществено когато не се променя абсо­лютно нищо, двете неща са неразривно свързани. Тук именно се явява заснемането, като на­чин на опазване на архитектурното наследство. Моментът в който материалната среда си отива безвъзвратно и от нея единствено остава, като ценност заснемането й, както впрочем и при хората случаят е аналогичен – отиващи си и оставящи знанието след себе си.

Много хора под понятието „заснемане“ разбират фотографиране на даден обект, но всъщ- ност това е една малка макар и не маловажна част. Заснемането в своята същност представлява „обмерване“ на сградата, а именно снемане, директно от обекта, на неговите действителни размери. Следващ процес е неговото документиране, класифициране, анализиране и архивиране. Заснемането служи както и за опазване на архитектурното наследство, така и при преустройства и реконструкция на сгради, изготвяне на паспортизация на даден обект и други.

В обучителния процес на студентите по ар­хитектура е много важно да има място за по­добна практика. Тя подготвя и запознава студентите, както с една отминала различна визия на архитектурата, така и чисто практическа, намираща приложение и на пазара на труда, тъй като България разполага с огромен сграден фонд, за който най-често липсва документация и се налага, чрез заснемане да бъдат получени данните за даден обект, поради неговото пре­устройство или паспортизацията му. НБУ като модерно развиващ се университет и в частност Департамент „Архитектура“ разбира нуждите от подобна практика и вече две поредни години организира по идея на студентите есенни семинари по архитектурно заснемане, радващи се на засилен интерес. Това показва, че Архитектурата в НБУ е адаптивна, целяща да отговори на нуждите на пазара, специалност и че учащите се в нея студенти са чувствителни и дейни по актуалните въпроси.

Вашият коментар