Кратки форми

Българските пословици и поговорки

Университетски дневник бр.23 (2018)

Магдалена Елчинова

Най-близката и често употребявана форма са пословиците и поговорките. Накарайте се един ден да отбелязвате всяка една, която чувате – от себе си или от другите. Тънка е разликата между клишето и „да кажеш с малко много“.

„Стара дума място хваща“ – така народът е синтезирал особеностите на пословиците и поговорките – техния анонимен и традиционен характер, тяхната образност и въздействие върху поведението на хората. Пословиците и поговорките са сред най-популярните и представителни образци на българския фолклор, ето защо първите сборници с народни умотворения от втората половина на XIX в. съдържат пословици, наред с народни песни.

Пословиците са едновременно езикови и фолклорни единици. Те принадлежат към системата на езика, защото имат речниково значение и са част от речта – от всекидневната до художествената. По езикова форма те са устойчиви изказвания. Общоприето е следното деление: когато цялото изказване е клиширано, т. е. повтаря се без всякаква промяна при различните му употреби, то се определя като пословица, например „Език кости няма, но кости троши“; когато някоя част от пословичното изказване е променлива, то се определя като поговорка, например „Рибата още в морето, той/ ти слага/ш/ тигана на огъня“. За народа, който е творец и носител на пословичното богатство, тази разлика не съществува. Дори самите названия „пословица“ и „поговорка“ са заети от руски език и са въведени у нас от изследователите. Вместо тях тези кратки, експресивни текстове навремето са се обозначавали с изрази като „дето има една дума“, „дето се казва“, „както казал оня“.

Пословиците и поговорките са сред най-кратките фолклорни текстове и се характеризират с устойчивост, образност и поучителност. При функционирането им във фолклорната култура устойчива е не само формата им, но и тяхното значение, и ситуациите на употреба. Често ги определят като клиширани по форма, но това изисква уточнение. Ролята на клишето е да улеснява речевата практика – човек често прибягва до употребата на клиширани фрази, за да се изрази бързо, кратко и разбрано. Клишето обаче води и до обедняване на речта. Последното не важи за пословиците, напротив, тяхната функция е да обогатяват речта, да я правят по-изразителна и по-въздействаща. Силата на пословичното изказване е в това, че чрез него човек казва много с малко думи. За да се постигне този ефект обаче, е необходимо пословицата да се каже „на място“, така че слушателите да схванат цялото ѝ смислово богатство. При употребата на пословици може да се прояви и оригиналност, което още повече повишава изразителността им. Затова добрият оратор и писател залагат много на точната и оригинална употреба на пословични текстове. Обратно, неправилно и не на място употребената пословица може да предизвика присмех, неодобрение или неразбиране. Някога познаването на пословичния репертоар на една общност е означавало не само да се знае максимален брой текстове, но да се познават добре и традиционно утвър
дените им значения и употреби.

Повечето пословици са с образна природа, т. е. те се разбират преносно и поради това могат да се отнасят към голям брой житейски ситуации. Например пословицата „Всяка жаба да си знае гьола“ има най-общото значение „Всеки трябва да си знае мястото, да не прави неща, които не са му присъщи, не му подхождат“ и логически може да се употребява в много широк кръг житейски ситуации. Често сходно съдържание се изразява чрез различни образи, например „Змия гълъб не ражда“, „Див глог питомно грозде не ражда“, „От врана сокол не става“ – всичките са с общо значение „От лошото (некачественото) не може да се роди нещо добро (хубаво)“.

Има и пословици с пряка мотивировка на значението, например „Кратка вечеря, дълъг живот“. И при тях се постигат изразителност, обобщеност и въздейственост на изказа. При трети вид пословици значението не може да се изведе нито пряко, нито преносно от словесния им текст. За да се разбере смисълът на такава пословица, трябва да се познава нейният произход – конкретна житейска случка или пък по-голям фолклорен текст като анекдот, приказка и пр. Такава е например следната поговорка от гр. Банско – „Ше се пукне като Тодевата квачка“. Някога в града живеел Тодевият род. Веднъж бабата насадила квачката да мъти яйца от патица. Излюпили се патенцата, тръгнали да ходят и като стигнали до водата, започнали да плуват в нея. А квачката, нали ги смятала за свои пиленца, разтревожено взела да ги вика. И като не могла да отиде при тях във водата, викала ги, викала, докато накрая се пукнала от яд. Оттам е останало за човек, който е ядосан или го е яд на нещо, да казват „Тоя ше се пукне като Тодевата квачка“.

Много пословици са пряко свързани с по-голям фолклорен текст, чието съдържание обяснява и значението им. Популярни са например следните пословици, произлезли от приказки: „Болен здрав носи“, „Люта рана заздравява, лоша дума не се забравя“, „Човешкото око шепа пръст го наситя, друго нищо“. Въпреки че пословиците често са определяни като въплъщение на народната мъдрост, те най-често произлизат от хумористични приказки и анекдоти, т. е. по-точно е да се каже, че въплъщават остроумието на народа. Самите те най-често постигат въздействието си чрез силата на смеха – чрез присмеха, иронията, дори подигравката. Културната им принадлежност се открива и в отразяването на народни вярвания в текстовете на някои пословици и поговорки. Например пословицата „Крива клетва ступана си стига“ отразява схващането, че ако някой прокълне някого без основание, клетвата му се връща върху него самия с деветорно по-голяма сила.

Накрая, пословиците са носители на мъдрост, но това е мъдростта на всекидневието – за всяка възможна житейска ситуация или събитие има и пословица, чрез която се изразява оценка, приписва се подходящо поведение, осмиват се човешки грешки и слабости. И тъй като в живота става какво ли не, и пословиците следват това многообразие – не само че има текстове за всякакви случаи, но има и пословици, които отразяват противоположни мнения и оценки за едно и също нещо, например „С малко брашно, малка пита“ и „От малкото брашно млого ляб са намеся“.

Картина: от „Мелнишки цикъл“, Златю Бояджиев Източник: www.sofiapress.com

Картина: „Моми от Жеравна“, Христо Тодоров
Източник: www.gallery-victoria.com

Вашият коментар