Университетски дневник бр.19 (2017)

Кристина Т. Томова

Тази статия е малко закъсняла, но впечатленията от посещението ми в Башкирия, град Уфа, по покана на Башкирския държавен педагогически университет „М. Акммула“, оставиха трайна следа завинаги в душата ми. Бях заредена за цяла година с вдъхновяващи емоции, та чак и до днес. Хипократ е говорил за своите открития от човек на човек и аз реших да споделя своите незабравими спомени от студентите, от колегите и от всички хора, с които успях да се срещна по време на краткия си престой през септември 2013 година.

Казват, че когато желаеш нещо много силно, то се сбъдва. И най-неочаквано, случайно или закономерно, мечтата ми се осъществи. Посещението ми беше в рамките на договора между Нов български университет и Башкирския университет с цел преподаване на български език на студенти русисти – втори курс.

За интереса към българския език и култура беше показателен и броят на студентите – 24 души, разпределени в две групи.

Използван беше учебникът на НБУ „ЗДРАВЕЙТЕ“. Авторите Г. Куртева, К. Бумбарова, С. Бъчварова са следвали известните методически принципи на Чарлз Фриз и Роберт Ладо, които довеждат до създаване на система от учебни пособия. В учебника е застъпен не само традиционният подход при преподаване на езика, но и атрактивни комуникативни идеи и активности, които улесняват разбирането на езиковите закономерности. Благодарение на него успях да се справя с претенциозната задача студентите да заговорят на български веднага, поради което горещо го препоръчвам. Друго предимство е богатството от илюстрации и таблици към всеки урок, които много ми помогнаха, когато техниката отказваше.

Когато споделих с приятели, че заминавам за Уфа, всички ме попитаха къде се намира. Град Уфа е столица на Башкортостан или Башкирия. Републиката е създадена на 23 март 1919 г. и влиза в състава на СССР, а от 1992 г. е част от Руската федерация. Разположена е на границата между Европа и Азия на склоновете на  Южен  Урал. Заема площ 92,6 хил. кв. км., население над 4 милиона с етнически състав руснаци, башкири, татари, украинци и други националности. Основни езици са руски, башкирски, татарски. Башкирия е богата на полезни изкопаеми. Има залежи на газ, желязна руда, злато и е основен източник за добив на нефт в Руската федерация.

На летището в Уфа рано сутринта ме чакаше Гюзел Курбангалеева, ръководител на Катедрата по славянско езикознание. С нея се бях запознала в НБУ, тя говореше добре български. Разглеждах града от колата. Беше величествен с много контрасти. На фона на цветния есенен пейзаж се открояваше старо строителство, съчетано с модерна архитектура.

Бях настанена в общежитието на университета. Обстановката беше много приятна. Всички от управителя до готвачките в кухнята бяха гостоприемни, а вечер ме гощаваха с ароматен татарски борш. Бях взела дребни сувенири и козметика за подаръци.

Запознах се с работната си програма и се включих в изпълнението на задачите. Трябваше да се представя в Международния отдел и на колегите от катедрата. Университетът носи името на М. Акмулла (1831–1895), башкирски и татарски поет, философ и просветител, повлиял върху развитието на националната литература.

Педагогическият университет се състои от два корпуса, които се намират в центъра на града – едно от красивите места на Уфа. Атмосферата, както и в НБУ, беше творческа, пространство, изпълнено със знания, революционни идеи и смела младост. По коридорите срещах бързащи към аудиториите студенти, спортно или елегантно облечени. Преподаватели с академично излъчване, усмихнати и отзичиви, когато ги спреш с някакъв въпрос. Един достолепен мъж ми направи особено впечатление. Приличаше на мъдрец от татарска приказка. Това беше професор Гарипов, наистина татарин, специалист по езикознание, владеещ седем езика, включително и български. Създал школа с много последователи. Изявен спортист и шахматист. Бях поканена на юбилея му. Видях колегите от катедрата в нова светлина. На конференцията по езикознание академично излагаха докладите си, без да четат, а в неформална обстановка показаха невероятни таланти на певци и музиканти. Беше прекрасна вечер.

Административният състав беше изключително внимателен и добронамерен. Навсякъде, където влизах, ми помагаха във връзка с документацията и получавах за спомен сувенир или картичка с добри пожелания. Имах ползотворни срещи със зам.- ректора по учебната работа Максим Михайлов и с директора на Института по филологическо образование и междукултурна комуникация доц. Халида Галимова, на които дискутирахме полезното сътрудничество между двата университета.

Лекциите със студентите ми се провеждаха всеки ден по 6 часа. Групата беше смесена – татари и руснаци, дисциплинирани, възпитани и красиви. Още първия ден научиха българската песен „Моя страна“ и между нас се установи приятелска комуникация. Младежите учеха ентусиазирано, вдъхновяваха ме да прилагам различни ексцентрични методи като танци, рап и песни за интензивно усвояване на лексиката и граматическата система. Забавляваха се, когато влизаха в ролята на различни герои от литературата, изразявайки чувства и мнения на български. Студентите бяха любопитни към всичко, свързано с България. Споделяха желанието си да посетят страната ни, да се запознаят и да почувстват в реално време природата, историята и културата й без онлайн технологиите. Разпитваха ме за възможностите и новите стандарти на обучение, които предоставя НБУ. Те носеха доброто, а в очите им светеше пламъчето на откриватели.

Освен че отделях внимание на професионалните си ангажименти, участвах и в различни събития, провеждани по това време в университета. Бях заета от ранна сутрин до късна вечер. Когато си тръгнах за София, нямах нищо купено за спомен. Не беше за вярване!

Най-значителното мероприятие бяха ежегодните Аксакови тържества и четения, състоящи се в Уфа – родното място на известната фамилия. Посетих семейната  къща, превърната в музей. Мястото е изключително живописно и романтично и човек, поразен от красотата му, се превръща в поет. Иван Сергеевич Аксаков (1823–1886) е руски публицист и обществен деец. Роден е в семейството на писателя Сергей Аксаков. Завършва право и е чиновник в Министерството на вътрешните работи. От 1848 г. се отдава на литературна дейност. Той никога не е идвал в България, но е бил яростен застъпник на българската национална кауза. По време на Руско-турската война (1877–1878) събира средства, закупува оръжие и униформи и ги изпраща на българските опълченци. Произведенията му са издадени в 3 тома. Иван Аксаков е почетен  чуждестранен член  на Българското книжовно дружество (БАН) от 1884 г. Училища, улици и един  малък град близо до Варна носят неговото име.

Сутрин, на път за университета, минавах през един привлекателен площад със старинна кула. И за по-напряко – през двора на Държавния авиационен университет с барелеф на незабравимия Гагарин. Специалистите от университета прославят Уфа с производство на авиационни двигатели за износ по цял свят. Градът е основан през 1586 г. на мястото на древна крепост и е разположен на бреговете на река Белая, дълга 1430 км. Атмосферата край реката отключва романтика и лермонтовско вдъхновение. Уфа на татарски означава „гориста местност“, богата е и на водни ресурси. Населението е над един милион. Различни стилове от Изтока и Запада характеризират архитектурата на града, но традициите ревностно се пазят от съвременниците му. Широките и дълги модерни булеварди съхраняват забележителности и храмове от епохата на класицизма. Покровската църква е от 1823 г., а Спаската църква – от 1824 г. Впечатлена бях и от красивата сграда на Башкирския държавен театър за опера и балет.

Уфа е един от значимите градове на Руската федерация, уникален от гледна точка на логистиката, осигуряващ транспорт между страните на Изтока и Запада.

В центъра на града, а за мене всичко беше като център, една скромна статуя е съхранила паметта за великия оперен певец Фьодор Иванович Шаляпин (1873–1938). Роден е в Казан в бедно селско семейство. На седемнадесет години съдбата го отвежда в Уфа, където е хорист в оперната трупа, а по-късно е неин солист. През 1934 г., шармантен и известен, посещава София и предизвиква възхищението на българската публика.

В Уфа съществува едно свято и емоционално място за всеки жител на града, туристи и гости го посещават и правят снимки за спомен. Това е паметникът на националния герой на Башкирия Салават Юлаев (1752–1800), един от ръководителите на Селската война в Русия (1773–1775). Скулптурата е най-високата конна статуя в Европа – 10 метра. На живота му са посветени филми, опера и балет. Учредена е държавна награда на името на Салават Юлаев за най-добро произведение в областта на литературата, архитектурата и изкуството. Стояхме с Гюзел пред паметника – емблемата на града, а студеният вятър носеше грохот на коне – символ на многовековни борби за свобода.

Река Белая

Едно от вълнуващите ми преживявания беше, когато Гюзел Курбангалеева ни заведе с още двама преподаватели от България в Българския културен център. Това е малък възрожденски оазис в сърцето на Уфа, с  изразено българско присъствие. Имаше  книги за историята и културата на България, традиционни предмети и сервизи, информационни материали. Отвън сградата изглеждаше скромна, но вътре в широките стаи тържествуваше българският дух. Двете красиви дами от Центъра ни оказаха чест като на правителствена делегация. Не бях изненадана, в Русия и нейните републики гостът е като Бог. От опит го зная, преди много години го преживях в Москва и Грузия. В Българския център се честваха много празници, свързани със значими дати, а башкирските деца всяка седмица изучаваха убедено и с любов български език. В това, че българите и българският език са на почит в Уфа, има магия или историческа закономерност. Според някои теории башкирите и съвременните татари са потомци на волжките българи – тема табу по време на тоталитарните режими.

Наближаваше времето за връщане, а не ми се тръгваше. Уфа беше в сърцето ми. Катедрата ми устрои топло изпращане. Чувствах се част от колектива, което дължа на Гюзел. Подариха ми башкирски мед, известен по цял свят. Особено се зарадвах на билковия чудотворен еликсир против грип, произвеждан само в Башкирия. Благодарение на него оцелях, здрава и енергична. Всяка страна има своите чудеса и богатства. Най-голямото богатство на Уфа са младите й хора. Беше събота, последен учебен ден. В 8.00 часа студентите дойдоха. Благодарих им за старанието и за интереса към българския език, а те в знак на оценка и признателност за моята работа ми подариха статуетка с надпис „Най-добър учител“. Тя винаги ще ми напомня за група 201 и за Уфа. Приех този ,,студентски Оскар“ и като послание към НБУ.

Във връзка с конференцията на русистите през декември 2016 г. се сключва договор за сътрудничество и за обмяна на студенти между Башкирския педагогически университет и НБУ. В този контекст звучи цитат от Витгенщайн, философ и математик: „Границите на моя език са граници на моя свят“.

Вашият коментар