Гръцкият език – база за духовно-културен диалог

Университетски дневник бр.19 (2017)

Академично слово на проф. Стойна Пороманска при удостояването й с почетната титла Doctor Honoris Causa на Атинския университет

Уважаеми г-н Ректор на Националния атински университет „Каподистрияс“,

Уважаема госпожо посланик на Република България,

Уважаеми господа бивши ректори,

Многопочитаема госпожо Декан на Философския факултет,

Многопочитаема госпожо Председател на Департамент „Филология“,

Уважаеми колеги,

Скъпи приятели,

Бих искала в началото да изразя благодарността си към Националния атински университет „Каподистрияс“ и особено на Департамент „Филология“ и Сектор „Езикознание“ за честта, която ми оказва първият университет на Гърция, на един преподавател и изследовател на съвременния гръцки език, живеещ извън Гърция, посветил 20 години от активната си дейност и на изследване на новогръцките диалекти в България в днешното им състояние. Приемам титлата на почетен доктор на Атинския университет  като знак на почит към колегите-елинисти за ежедневния им труд за разпространението на гръцкия език и култура, усилия, целящи по-доброто взаимно разбирателство между нашите два съседни народа и най-вече между младите. Моите занимания като преподавател по новогръцки език ми дадоха възможност за неоценими контакти с естествени носители на съвременния гръцки език, особено по време на техните посещения в СУ „Св. Климент Охридски“, между които са известните имена на представители на съвременната гръцка литература като на Павлос Матесис, Никос Фокас, Йоанна Каристияни, Рея Галанаки и много други. Моята професия ми даде възможността за наблюдения върху поведението и манталитета на носителите на новогръцкия език. Българската аудитория се нуждаеше, продължава и днес да се нуждае  и ще продължава да се нуждае и в бъдеще от знания от езиково и етнопсихологическо естество. Бидейки дъщеря на учител, в продължение на десетилетия положих усилия да разбера къде се пресичат манталитетите на двата народа и къде се разминават. Във втория случай, когато се разминават настройките на носителите на двата езика, са необходими широки познания, които трябва да притежава обучаващият преподавател за страната, чийто език преподава, необходими са също усилия, за да бъдат подпомогнати представителите на двата народа с цел по-доброто разбиране на събеседника, говорещ другия език и притежаващ друг, различен манталитет.  Да не забравяме, че са се натрупали спомени в историческата памет на поколения българи и гърци от различно естество – и положителни, и отрицателни – памет, която не може да бъде изтрита, нито забравена. Тя трябва да бъде обяснена исторически и изтълкувана.

До един извод обаче съм стигнала в дългата си практика до днес – че младите хора отхвърлят омразата като база за съседско съжителство. Други са проблемите, които възникват днес, и се налага тяхното решаване. Ето защо няма да се спирам на сблъсъците, предизвикани от националистически настроения през отделните епохи на различно ниво – духовно и политическо, особено остри през епохата на формиране на националните идентичности на  балканските народи. Един от най-известните български писатели на 20-ти век – Йордан Радичков, чието произведение „Акустичното гърне“ (Издателство Труд, София, 2005) е преведено на гръцки език  (Το εύηχον σκεύος), е изказал мъдрата фраза:  „Където има граници, скърца“. Тези случаи, особено между съседни държави, се нуждаят от внимателен подход в общуването, толерантност и силна воля за разбирателство. Нашите две страни проявиха такава воля през втората половина на 20-ти век и след това.

В резултат на големите исторически промени през последното десетилетие на миналия век се засили интересът към езиците на съседните страни, на първо място – към съвременния гръцки език. Като естествена последица на този интерес беше откликът на големите университети на България чрез включването на изучаването на новогръцки език в университетските програми на големите висши учебни заведения.

Пет са университетите в България, в които понастоящем се изучава новогръцкият език като равностойна университетска специалност. Пръв започна Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий“ през 1991 г. Благодарение на идеята и инициативността на класическия филолог и бивш посланик на България в Гърция през учебната 1992/1993  година бе въведена в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ специалността „Новогръцка филология“ между повече от 20-те филологически чуждоезикови филологии, които фигурират в огромния списък от специалности на това първо висше учебно заведения в нашата страна. В СУ класическите езици се преподават от 1921 г. и вървят към стогодишнината на функционирането си като една от най-престижните специалности на Университета.

През 1994 г. изучаването на новогръцкия език бе въведено в Нов български университет и в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. През 2002 г. новогръцкият език бе включен с две специалности („Български и новогръцки“ и „Балканистика“) в учебната програма и на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, намиращ се в град с дългогодишни културни традиции и исторически формирано сложно по отношение на етническия си и мултикултурния си състав население. В ПУ се изгради един амбициозен новогръцки сектор с библиотека от книги на съвременни гръцки автори и книги на новогръцка тематика на различни езици, която конкурира новогръцката библиотека на СУ с повече от 7000 заглавия.

Десетки са вече възпитаниците, завършили петгодишната доскоро програма на „Новогръцка филология“ на СУ, трансформирана преди няколко години в двустепенно обучение с четиригодишна бакалавърска програма и трисеместриална магистърска програма. Първа завърши магистърската степен на СУ и се дипломира успешно Екатерини Херуви – Маврики от остров Икария – Гърция, разработвайки под формата на дипломна работа темата за местния диалект на нейния остров, опирайки се на анализа на Г. Хадзидакис, основателя на новогръцката диалектология. Екатерини Херуви – Маврики продължава усилията си за обогатяване архива на диалекта на този красив гръцки остров. Благодаря й, че днес е в тази прекрасна зала на Атинския университет.

Повечето от младите колеги – неоелинисти, преподаватели по новогръцки език,  възпитаници на новогръцките специалности на българските университети, взеха активно участие с научни съобщения в двата конгреса на неоелинистите от балканските страни, организирани в София през 2001 и 2007 г. по инициатива на Дружеството на неоелинистите в България „К. Паламас“, на специалност „Новогръцка филология“ на СУ и на бакалавърска програма „Неоелинистика“ на НБУ. Научните съобщения на българските неоелинисти бяха високо оценени и по време на заседанията на третия конгрес на неоелинистите от Балканите, проведен неотдавна в Букурещ (2015). Редовно е участието на неоелинисти от българските университети и на конгресите на Европейската асоциация за новогръцки изследвания.

Повечето преподаватели – неоелинисти и преводачи от гръцки език са членове на Дружеството на неоелинистите в България „К. Паламас“, основано през 1994 г., което е сред учредителите на Европейската асоциация за новогръцки изследвания, на подкрепата на която се радват нашите усилия. По инициатива на нашето Дружество през 1998 г. в София се проведе семинар на тема  „Ригас и неговите последователи в балканските страни“ с участието на български и гръцки учени.

В университетите на България са защитени успешно 8 докторски дисертация (вече 14 – б.м.). Сред младите докторанти  е и възпитаникът на Атинския университет Георгиос Папакалодукас, който по много убедителен начин  разви и защити своята теза пред колегите на Нов български университет за мястото на метаезика в обучението по новогръцки език като чужд. Българските  университетски специалности, свързани с изучаване на новогръцки език, култура и литература, развиват дейност, която цели насърчаване на студентите към изследвания на новогръцка тематика или към съпоставителни изследвания, както и към превода на произведения на гръцки и кипърски автори. През 2015 г. бе организиран и проведен с впечатляващо участие поредният 16-ти годишен Междубалкански студентски конкурс по превод на гръцки художествени текстове на български език или на матерния език на студентите, изучаващи новогръцки език. В продължение на няколко години в конкурса участваха и студенти от университета в Букурещ, бе регистрирано участие на студенти от университетите на Анкара, на Любляна и на Белград, чиито преводи бяха отпечатани в ежегодните брошури „Млад преводач“, издавани от Сдружението на преводачите в България. Ежегодният Междубалкански студентски конкурс за превод цели обновяване на поколението от преводачи в балканските страни и насърчаване на  студентите към търсене на най-добрите съответствия на гръцките думи в матерните си езици. Студентите, изучаващи новогръцки език в българските университети, участват в програмите „Еразмус“, които им предоставят възможности за посещаване на лекции в университетите, с които имаме подписани договори за обмен на студенти и преподаватели. В нашия случай са предпочитани университетите в Гърция и Кипър с цел  затвърждаване и разширяване на придобитите знания. Участват също с голям интерес в летните семинари на гръцките университети – на първо място на Атинския университет в  програмата ТИЕСПА, възползвайки се от възможностите, които предлага гръцката езикова среда за комуникация с естествените носители на езика. За постигане на целите на обучението сме разчитали, разбира се, на подкрепата на българската държава,  на подкрепата на Министерството на просветата и вероизповеданията на Гърция и на Министерството на просветата и културата на Кипър, както и на културни институции като Фондация „Онасис“, Фондация „Уранис“, Фондация „Костопулос“ и други организации,  подкрепящи разпространението на новогръцки език.

Българският и гръцкият народ са два съседни народа с най-дълбоки и дълготрайни връзки и традиции на съвместно съществуване в неспокойния регион на Балканите. Гръцките думи навлизат в българския език по два пътя – чрез текстовете на евангелията по време на процеса на християнизирането  и благодарение на езиковите контакти в пограничните райони на речево ниво. Обикновените хора са съжителствали  мирно, съседните села често са говорели на двата езика. Навлизането на диалектна основа се е проявявало основно чрез навлизане на лексикални елементи  от единия или от другия език нерядко с най-честотната граматическа форма. Такива са някои глаголни форми, навлезли с аористната си основа, формата на минало свършено време и в съвременния гръцки език е особено честотна, чрез добавяне на българска глаголна наставка (-вам), например вапсвам (βάφω-έβαψα), фтасвам (φτάνω-έφτασα),  калесвам (καλώ – κάλεσα), прокопсам (προκόβω – πρόκοψα) и др.

През многовековното съжителство  на нашите два народа взаимното влияние е било неизбежно и, разбира се, е осезаемо в двата балкански езика. В древни времена придвижването на племената във времето и пространството е било естествен процес, както са и естествени следите, които са оставяли след себе си. Немалко топоними от славянски произход, един от най-устойчивите и стари пластове  на всеки език, съществуващи и днес на гръцка територия, са доказателство за тези контакти, например Ζαγόρια или Ζαγοροχώρια (названия на 46 села в област Ζαγόρι), както и названията на два града в Южна България – Нова Загора и Стара Загора.  В Южна България са множество топонимите от гръцки произход. Може днешните български фермери да не разбират имената на земеделските площи, които купуват, но в документите им за собственост фигурират названия като маврох (mavroh/ μαύρο χώμα-черна земя/ чернозем), барес (bares/ μπάρα-разделяща линия), алана (аlana/ αλάνα- празно пространство), обикновено фонетично променени, някои от които са от чужд произход като  bares (от италиански), навлезли в българския език посредством гръцкия. Разхождайки се по улиците на повечето селища на Българското Черноморие, човек чува още гръцка реч, един новогръцки език, наследил езика на древните гръцки колонии отпреди 25 века (Созопол – древна Аполония, Поморие – Анхиало, Несебър – Месемврия).  По тези места проведохме нашите експедиции (1988 -2007) с участието на студенти от новогръцките специалности на Софийския университет „Климент Охридски“ и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, с цел съставяне на архив от интервюта  с носители на местните диалекти. Събраният речеви материал, записан на магнетофонни касети, прехвърлен по-късно на CD, послужи като основа за анализ на особеностите на новогръцките диалекти на Югоизточна България, издаден от Института за книгата „Кардамицас“  (Атина, 1914). Поставихме началото на тази почти двадесетгодишна перипетия, вдъхновени от идеята на незабравимия проф. Мирослав Янакиев, един от най-горещите привърженици за запазване на богатата мозайка от езици, диалекти и култури в днешна България.

Гръцкият език през своето вековно развитие е оказал влияние върху всички развити езици, директно или косвено посредством други езици. Естествено, най-чувствително е въздействието му върху езиците на съседните народи в района на Балканите. Особено място сред тях заема българският език, върху който силното влияние се предопределя и от непосредствената географска близост. Изследователите посочват началото на отношенията на взаимодействие много преди слизането на прабългарите на Балканите чрез контактите на славяните с Византийската империя.

Още с основаването на Първата българска държава гръцкият език се превръща в езика на двореца. През целия период на Средновековието представителите на образованата българска аристокрация са знаели гръцки език, говорим и писмен, подчертава известният български историк В. Гюзелев , чието становище най-точно определя същината на взаимното влияние между двата народа  като „византийско-български диалог в областта на културата“. Първите владетели (ханове и царе), както и по-известните книжовници и представители на клира, са били добри познавачи на гръцкия език. Като естествена последица  от това е и фактът, че средновековната българска книжнина е била тясно свързана с църквата, с незначителен брой светски елементи, състояща се в голяма степен от преводи и преписи. Разбира се, дворцовите книжовници са адаптирали по свой начин оригиналните произведения към българската реалност по това време, както често става при всеки превод.

Навлизането на големия брой гръцки думи и преводни калки започва с приемането на християнството от българите, които се смесват със славяните и през 681 г. след Хр. основават първата българска държава. Населението на тази държава, състоящо се от славянски племена и няколко хиляди прабългари, които благодарение на своята военна мощ, както е известно, налагат името си на новосъздадената държава. На базата на тогавашните славянски диалекти и говори и малко прабългарски лексикални елементи с течение на времето се създава старобългарският език. Смеем да твърдим, че през IX век старобългарският език постепенно се оформя като официален език на тогавашната българска държава и благодарение на делото на славянските първоучители Кирил и Методий, както и на приноса на техните ученици, намерили благодатна почва в българския двор.

За българския език, един индоевропейски език, принадлежащ към семейството на южните славянски езици и към така наречения балкански езиков съюз, делото на Кирил и Методий има определящо значение. Това дело, според бележития изследовател на онази епоха П. Динеков, се характеризира от няколко исторически момента. На първо място е създаването на една нова славянска азбука, глаголицата, на основата на гръцката. Новата славянска азбука може вече да предаде особеностите на славянското звучене. Наименованието „глаголица“,  дадено няколко века след създаването на азбуката, се свързва със старобългарския глагол glagolati (говоря). По-късно учениците на Кирил и Методий създават кирилицата.

Преводите на Свещеното писание, на литургическите текстове и химни, се извършват на един нов език, старобългарския език. С тези си действия, както твърди П. Динеков (пак там), Кирил нарушава една от основните средновековни догми на християнството, според която божието слово може да се проповядва само на трите свещени езика: еврейски, гръцки и латински. Кирил за първи път издига дълбоко хуманния принцип на равенството на всички християни, правото на всеки народ да твори своята култура на своя език. „Не изпраща ли Бог дъжд на всички? Слънцето не свети ли еднакво за всички хора? Не е ли въздухът за всички нас?“. Това са прочутите слова на Кирил, въплъщаващи неговия хуманизъм.

Големият изследовател на старобългарския език К. Мирчев определя Кирил като създател на книжовния старобългарски език и отбелязва изключителните му преводачески способности. При преводите на свещените текстове, според К. Мирчев, Кирил се е стараел да намери най-точните съответствия в българския диалект, който, както изглежда, е знаел отлично, за да не принизи авторитета и святостта на текста. Примерът, който дава изтъкнатият изследовател, е показателен – вместо съответствието на гръцката дума  ornitha/ όρνιθα = кокошка в преводите се среща старобългарската дума, съответстваща на  „квачка“, която събира пилетата, както свещеникът – вярващите. Тук бих предложила корекция по отношение на термина  „старославянски език“ (παλαιοσλαβική γλώσσα), който се използва във връзка с този преводачески за времето си подвиг, на който, според  някои изследователи, са били преведени свещените книги. Смеем да твърдим, че през ΙΧ век като единен език вече функционира старобългарският език, за създаването на който решаващо значение има делото на Кирил, т.е. за единен старославянски език трудно може да се говори.

Популяризирането и разпространяването на делото на двамата братя в Моравия не се е осъществявало безпрепятствено, където със закон е било забранено ползването на славянския език в църковните служби. Не е бил лесен и изборът на българския княз Борис да приеме християнството от Византия, откъдето трябвало да дойде и по-високата култура за онази епоха. Всъщност усилията на патриарх Фотий и папа Николай първи могат да се оприличат на една надпревара за спечелването на новата балканска държава на страната на източното православие или католицизма. Известна е кореспонденцията между Фотий и Борис със съветите, които патриархът отправя към българския княз за преодоляването на трудностите.

Като начало на християнизирането се счита посвещаването на Борис – покръстителя и двореца в новата вяра през 865 сл. Хр. Не е било лесно въвеждането на една нова религия като нова идеология на държавата. На реакциите на приближените Борис отговаря с избиването на всички, които са се противопоставили. Борис приема името Михаил, име на византийския император Михаил Трети, и чрез християнството в българския език навлизат повечето собствени имена от християнски произход, които се считат за един от най-старите пластове в българската ономастика, употребявани и до днес от българските християни, например π.χ. Андрей (Andrej – Ανδρέας), Атанас (Atanas – Αθανάσιος), Анастас (Anastas – Αναστάσιος), Ангел (Angel – Άγγελος), Ангелина (Ag­gelina – Αγγελίνα),  Васил (Vasil – Βασίλειος), Георги(­Georgi – Γεώργιος), Димитър (Dimităr – Δημήτριος), Елена (Elena – Ελένη),  Ирина (Irina – Ειρήνη), Кирил (Kyril – Κύριλλος), Методи (Metodi – Μεθόδιος), София (Sofija – Σοφία), Стефан (Stefan – Στέφανος), Ставри (Stavri – Σταύρος) и др. С течение на времето някои християнски имена започват да се превеждат, например Петър (Petăr) < Камен (Kamen), Ставри (Stavri) < Кръстю (Krăstju), Тодор (Todor) < Божидар (Božidar), Теофил (Teofil)< Богомил (Bogomil).

Следва Златният век на Симеон, добър познавач на Византия с познания от Магнаурската школа, както и период на възход за новата християнска държава. Не трябва да се пропуска и приносът на българския клир за християнизирането на тогавашната Киевска Русия. Древноруската Йоакимовска летопис разказва, че покръстителят на Русия Св. княз Владимир приема християнството от българите през 988 г. Става дума за мисия на образовани свещеници, благословена лично от  Симеон. Благодарение на този акт по-късно е спасена славянската писменост.

През епохата на Възраждането гръцкият език отново изиграва своята важна роля като посредник между балканските народи и прогресивните идеи на епохата. Създават се много гръцки училища, които привличат не само гърчета, но и много български деца със своите модерни програми, които са прилагани в обучението и светските знания, предлагани на децата. В запазените списъци с книги на тези училища могат да се видят произведения на големи европейски просветители в гръцки преводи, факт, който показва високото ниво на обучение и светските познания, предлагани на децата с едно ново виждане за света. Известният български историк В. Тонев, изтъквайки завидното ниво на гръцките училища по българското Черноморие, подчертава, че гръцкото училище  в Анхиало, днес Поморие, където е създадено общообразователно училище (1790-1795), е било водещо в района. Много български книжовници са възпитаници на гръцките училища. Благодарение на усилията на български книжовници по време на Възраждането, почти всички с гръцко образование, се изгражда и българската граматическа терминология, в която почти всички граматически термини са преводни калки, например съществително/sasht­estvitelno –ουσιαστικό (същност/ sashtnost=ουσία), прилагателно/ prilagatelno – επίθετο,  числително/ chislitelno – αριθμητικό, местоимение/ mestoimenie – αντωνυμία, причастие/ prichastie  – μετοχή, и по този начин са били съставени помагалата за първите български училища.

Не е случайно, че първият класически лицей се открива през 1879 г., само една година след Освобождението. Първите преподаватели  в специалност „Класическа филология“ (1921 г.), първата филология на първото висше училище в България, са възпитаници на този лицей. Александър Балабанов, Димитър Дечев, Веселин Бешевлиев са първите изтъкнати български учени, които поставят основите на университетското класическо образование и хуманитаристиката в България и успоредно с това са насърчавали интереса към съвременна Гърция. Тази традиция бе продължена от класическия филолог и бивш посланик на България в Гърция проф. Богдан Богданов чрез въвеждането на изучаването  на новогръцки език като равностойна университетска специалност в СУ „Св. Кл. Охридски“. Колегите класически филолози от катедра „Класическа филология“ са били винаги до нас в първите стъпки от развитието на специалност „Новогръцка филология“.

В заключение можем да направим извода, че езиците на двата съседни народа – на гръцкия и българския – са се развивали и взаимодействали в продължение на векове един до друг. Гръцкият език е езикът, който е дал най-големия тласък в развитието на българския език и култура сред езиците на славяните – християни.

Завършвайки, бих искала да изкажа безкрайната си благодарност на незабравимия ми съпруг за безрезервната му подкрепа на моите усилия, благодаря на всичките си български колеги за тяхната съпричастност, както и на гръцките колеги, чието постоянно съдействие съм чувствал във всяка своя стъпка. Особена благодарност дължа на своя пръв учител проф. г-н Панайотис Кондос, чиято опора сме усещали и усещаме аз и моите ученици в полза на преподаването и изследванията на гръцкия език в България.

Благодаря за вниманието.

(Слово при връчването на титлата „Доктор хонорис кауза“ на 27.11.2015 г. в Националния атински университет „Каподистрияс“)

1 Гюзелев, В.Византийско-български диалог в областта на културата. В: Списание на БАН , CXIX, 5 (2006)

2 Πέταρ Ντίνεκοβ, Κύριλλος – ένας μεγάλος ουμανιστής του ΙΧ αιώνα(превод от френски на Рита Буми-Папа). В: сп. Νέα Εστία, τεύχος 1244, 1979, σ. 590-593. За повече информация: Кирило-методиевска енциклопедия, т. 1, стр. 554-560, под редакцията на П. Динеков.

3 Мирчев, К. Константин-Кирил, създател на старобългарския книжовен език. В: Константин Кирил философ. Български и славянски първоучител. Сборник статии. София. 1983, с. 181-194.

4 Tonev, V., Bălgarskoto Čhernomorie prez Văzraždan­eto (Тонев, В. Българското Черноморие през Възраждането), Sofia, 1996, p. 158-167

Вашият коментар