Новини

Деструктивния позитивизъм на Милош Гавазов. Начини на гледане

Университетски дневник бр.24 (2019)

РОСЕНА ИВАНОВА
Галерист, уредник на галерия „Униарт“ на НБУ

„Взаимодействието между това, което виждаме,
и това, което знаем, никога не е напълно ясно“
Джон Бергер

Изложбата, посветена на Милош Гавазов, е предизвикателство пред всички и всичко, какъвто е бил и самият художник. Росена Иванова ни дава възможни ключове как да я достъпим. Изкуството е информация, но преди всичко преживяване.

До края на месец ноември, в пространството на галерия “УниАрт”, може да бъде видяна изложбата „Деструктивният позитивизъм на Милош Гавазов“. Изложбата се простира и на двата етажа на “УниАрт”, като това е първият за годината проект, спечелил конкурсната програма на галерията. Милош Гавазов е енигматичен български художник, който за пръв път е представен в София в такъв грандиозен мащаб с произведения от всички периоди на неговата работа. Самата изложба представлява своеобразна ментална карта, която може да бъде разчетена по десетки начини. Едно е сигурно – за да надникнете зад рамото на Гавазов и да разберете какво стои там, ви е нужна стратегия – в този текст ще намерите няколко предложения.

Един от възможните подходи към тази изложба е интуитивен – влезте в пространството и го опознайте с ритъм и динамика, които са удобни за вас. Нищо не е забранено, няма обективни правила за виждането, независимо дали погледът е обърнат към изкуство, към природа или към самите нас. Обективен е само резултатът от това виждане, какво продуцира то – чувства, действия, себерефлексия или друго. Интуицията ви на зрители ще ви насочи към онези пластически форми, които приковават вашето лично виждане, което пък е рефлексия на вашия опит и очаквания. Този подход е интимен и непретенциозен, чрез него произведението и зрителят се оказват в споделено емоционално и интелектуално пространство.

Предпоставки и външни влияния често подчиняват гледането на някаква формулировка, задават рамка, която може да попречи на същинското общуване с изкуството.

От гледна точка на движението през изложбата интуитивният подход може да се окаже хаотичен по начин, който да отнеме от удоволствието от преживяването. Ако решите да ориентирате гледането си според кураторското намерение и да отдадете внимание на всяка работа, то това ще ви даде възможност до края на втория етаж да се доверите на селективната си памет да определи кои от работите заслужават втори поглед. Гавазов е автор, който не се страхува да експериментира, поради стилистичното разнообразие в произведенията пространството на галерията е организирано така, че те да могат да бъдат обективно групирани и да се реферират директно или индиректно. Не пропускайте цитатите по стените, обяснителните текстове в пространството, книгата, оставена на рояла, и разбира се, питайте. Ще забележите, че в изложбеното пространство, а дори и на терасата, нищо не е случайно. Изложбата „Деструктивният позитивизъм на Милош Гавазов“ е една загадка, от публиката се очаква да я разплете, като предизвика сама себе си и като гледа внимателно. Погледнете надолу, нагоре и встрани, знаците са навсякъде.

Какво да очаквате от изложбата на Гавазов, а и от всяка изложба, най-добре описва артистът и теоретик на изкуството Рой Аскот: „Престанете да мислите за произведенията като за обекти, а започнете да мислите за тях като за начало на едно преживяване“. Тези думи могат да бъдат разчетени като призив към зрителя да се остави на интуицията си в интерпретацията или като опит от страна на Аскот да избяга от формализма в дефиницията на изкуството. От тази формулировка може да изходите, когато пристъпите и в пространството на Гавазов. Огледайте предметите, минете през галерията и си оставете място за лично преживяване в контекста на изложбата. Галериите и музеите може да изглеждат студено и неприветливо, защото като публика рядко си позволяваме да ги преформулираме или предизвикаме. Изложбата на Милош Гавазов се противопоставя на това, за да ви провокира да я преживеете така, както вие решите.

Вашият коментар