Димитровската конституция от 1947 г. на Народна република България

Университетски дневник бр.20 (2017)

проф. д-р Екатерина Михайлова

Създаването на Конституцията от 1947 г. се приема като една „историческа необходимост“ в резултат на „борбата между пролетариата и буржоазията и на победата на социалистическата революция“. Анализаторите от времето на социализма сочат две основни предпоставки за създаването ѝ – политическа и материална (икономическа). Политическите предпоставки
са „политическото господство на работническата класа в съюз с трудещите се селяни; установяването на морално-политическо единство на прогресивната част от българския народ под знамето на ОФ; утвърждаването на ръководната и направляваща роля на БКП; укрепването на българо-съветската дружба…премахването на монархията и установяването на Народна република в България, което стана с референдума от 8 септември 1946 г.“. Материалните (икономическите) предпоставки за създаването на новата Конституция се свързват с изграждането на „социалистическа икономическа база“, стъпила основно върху държавна собственост, в това число и на средствата за производство. Започналата трансформация на собствеността, изразяваща се в експроприация на имуществата и капиталите, конфискацията на имуществата на осъдените от Народния съд, както и провеждането на „аграрна реформа“ чрез коопериране на земеделската земя, имаща характер на „социалистическо мероприятие, тъй като засегна главно кулашката, т. е. селската капиталистическа собственост“, се явяват предпоставка за създаването на конституционни норми, които правно да обезпечат отнемането на имуществата и собствеността от гражданите и предприятията. Конституцията от 1947 г. е създадена под влиянието и въздействието на идеите и принципите на съветската правна школа, като се ползват постановки от съветската конституция от 1936 г. Възпроизведена е идеологическата основа от съветската конституция, правни институти и учреждения, които са заимствани от нея.

Според тогавашната доктрина под социалистическа конституция следва да се разбира, че в страната е установена такава демокрация, която по източник и субект на държавна власт може да бъде само социалистическа със закрепен принцип на „диктатурата на пролетариата, т. е. политическото господство на работническата класа в съюз и начело на всички останали групи на трудещите се от града и селото“. Освен осъществяването на политическото господство на работническата класа са установени такива „социалистически принципи“ на организацията и дейност на държавните органи като:
• народния суверенитет;
• единство на държавната власт;
• предимство на държавната собственост;
• демократическия централизъм;
• социалистическата законност;
• предимство на представителните органи на държавната власт над всички останали органи.
Възприетите принципи в Конституцията, както и последвалото им приложение водят до налагането на тоталитарен режим в България.

На това мнение са редица от изследователите на този период от време: „От края на 1947 г. започват радикални промени в обществено-политическия живот. Създава се тоталитарна система, при която БРП(к) налага своята идеология на цялото общество; партийните структури се сливат с държавните, тя държи под контрол всички дейности, като ликвидира разделението на властите; води масирана пропаганда, която създава култ към нейния лидер; използва политическото насилие и административната принуда. Новата държавно-политическа система се изгражда на основата на приетата на 4 декември 1947 г. конституция, провъзгласяваща България за „народна република“.1

Още преди приемането на Конституцията се е утвърдила практиката на „паралелизма на партия и държава“ – т. е. институциите на държавата биват дублирани от партийните органи, които се превръщат във фактически носител на властта.2

Българската държавата продължава да функционира на същия принцип и след приемането на Конституцията от 1947 г. — фактически ръководството се осъществява от комунистическата партия, а формално юридически, и то не в пълен обем, правомощия са предоставени на съответните органи.

Налагането на тоталитарния режим след 1944 г. чрез „народната република“, която използва оръжието на „диктатурата на пролетариата“, е извършено планирано. То преминава през ликвидиране на опозицията и на политическия плурализъм; чрез национализацията; чрез приемането на конституцията от 1947 г., прогласяваща принципа на единство на законодателната, изпълнителната и съдебната власт; чрез промяна на името от БРП(к) на Комунистическа партия (БКП) и приемането на програма за изграждането на общество от съветски тип.

1 Калинова, Е., Баева, И. Българските преходи, 1944–1999, С., 2000, с. 52
2 Игнатов, А. Психология на комунизма. С., 2013, с.38–46.

Вашият коментар