Полиелей – За българското образование по духови инструменти

Университетски дневник бр.19 (2017)

Изхождайки от инструментално-педагогическото разбиране за смисъла и съдържанието на майсторските класове по духови инструменти, беше ми любопитно да се запозная и с друго професионално мнение по този въпрос, отразено в интервю на Аксения Янева в сайта на Департамент „Музика“ на Нов български университет (НБУ) с утвърдения наш инструменталист и преподавател по цугтромбон и камерна музика в НМУ „Любомир Пипков“, а до неотдавна и в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – г-н Станислав Почекански. Като публична личност и общественик той е известен още и с това, че е Председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, а като професионалист и открояващ се ерудиран педагог – и с богатия си изпълнителски опит, споделен с немалко инструменталисти, преподаватели и свирещи на медни духови инструменти в рамките на традиционните летни академии за изкуства „Музик кампус Балчик“, „Огънят на Орфей“ в Разлог, както и по време на Петия международен конкурс за камерна музика в Кавадарци (Република Македония). Поводът за това интервю обаче е свързан с неотдавна проведения от него образователен семинар по специалностите „цугтромбон“, „туба“ и „камерни брас ансамбли“ в НБУ при уникалните условия и фантастична атмосфера на Университетската галерия „УниАрт“ (1-3 септември 2016 г.).

С риск да поднеса наново споделеното от г-н Почекански в това интервю, съм изкушен да го направя, но с малко по-друга смислова насоченост на изказаните мисли.

Тематично проведеният семинар беше предварително огласен със следните съдържателни цели:

а) Усъвършенстване на практическата подготовка на участниците;
б) Запознаване с възможностите за професионално развитие на постъпилите в НБУ „музикант-инструменталисти“.

Предварително осигурената домакинска, организационна и безвъзмездна финансова подкрепа от Университета за всички активни участници в семинара (понастоящем рядко случващ се и почти забравен „дарителски“ жест, дори между сродни учебни заведения!), е отбелязана в интервюто на г-н Почекански като „светъл лъч“ в днешната образователна практика. Изхождайки от така осъществената духовна и материална обезпеченост на проекта, като негов инициатор и водещ семинара той споделя, че „креативността и ентусиазмът на участниците в комбинация с техните интереси, работа и постоянство са главните осигуряващи възможности за успешното им творческо и професионално развитие“.

За подрастващите обучавани г-н Почекански е спокоен, защото има кой да им подаде ръка и вдъхне необходимата сигурност. „Тяхното участие в различни „майсторски класове“ е форма на допълнително образователно обогатяване и стимул за артистично зареждане и усъвършенстване на достигнатите знания и умения, както и място за запознаване с нови художествени идеи и с друг изпълнителски опит. Удоволствието им от общуването с музиката чрез любимия инструмент в съчетание с радостта от сценичното й изпълнение са винаги били и, вярвам, ще останат и занапред най-силните мотивиращи фактори за младите инструменталисти. Участието им в солови и ансамблови концерти, в конкурси, фестивали и гастролни изяви у нас и в чужбина определено поддържа жив интереса към музикалното изкуство. Още повече, че именно изявите осигуряват на всеки възможността да покаже не само какво е постигнал, но дори и да открие хоризонта на бъдещото си развитие. Богатството на общуването с музикалното изкуство и придобитите нови комуникативни възможности за общуване чрез универсалния му език несъмнено ги прави по-различни, емоционално по-богати и интелектуално по-извисени. Ако днешните политици и държавни ръководители слушаха повече музика, светът несъмнено щеше да бъде по-различен!“ „…Нашите успехи в изкуството, на което сме се посветили, са не завоюваните лауреатски звания и титли от талантливите ни възпитаници, а дадените ни образователни възможности да творим и откриваме радостта от завоюваните нови художествено-изпълнителски върхове, както и от получаваните благодарствени усмивки на публиката след поредния концерт. Всъщност това са и причините професионалистите с доказан принос в музикалното изкуство да са желаните лица и на сцената, и в учебната зала“.

Да бъдеш преподавател е призвание, привилегия и мисия за онзи, който в сърцето си носи пламъчето на будител и щедро се раздава на своите възпитаници.

Именно от тази по възрожденски извисена позиция на автодидакт г-н Почекански заключава, че при използваната форма на образователна работа практически „всички се учат на всичко“ (Я. А. Коменски) и при това „не само от преподавателя, но и от останалите свирещи“. На тази основа естествено възниква и предизвиканият чисто риторичен въпрос: трябва ли да си спомняме и да правим алюзионни препратки за времето на българското „взаимно училище“ и за авангардната образователна „ерес“ на големия наш просветител Неофит Бозвели? Дори и бегло преминавайки от Античността през „Великата дидактика“ на Коменски и скромните килийни училища на късното Средновековие в България, можем да се запитаме дали нещо съществено и важно в методичните принципи и форми на всеобщото образование кардинално се е променило. За съжаление, нищо ново под слънцето!

От цитираното дори само дотук не е трудно да се установят допирните точки като начин на мислене между г-н Почекански и автора на настоящите редове по много от засегнатите базисни въпроси на педагогическите, естетическите и професионалните „нови“ форми на образователна работа, използвани и прилагани и в съвременното инструментално-изпълнителско обучение и възпитание.

Като нетрадиционна практическа илюстрация за кулминацията на свършената от водещия и участниците в семинара тридневна ефективна работа се възприе от присъстващите техният заключителен концерт, преминал на високо артистично и блестящо професионално-образователно ниво. Пряка заслуга за неговото сценично и драматургично оформяне като концерт-спектакъл има непосредственото участие на самия г-н Почекански в ролята на водещ на програмата с вербално-интригуващите представяния на изпълняваните композитори, включващи и историографски сведения за техните творби плюс задължителното още „по-стретно“ художественотворческо представяне на всеки от участниците. Благодарение на това и на създалата се непринудена атмосфера, директно провокираща асоциативните възприятия на информативно подготвената публика, и чрез вълнуващите изпълнения на младите инструменталисти постигнатият музикално-възпитателен въздействен ефект над присъстващите беше определено по-добър и несъмнено по-дълготраен и запомнящ се!

За високото ниво на така поднесения концертен спектакъл съществен принос имаше и безупречният художествен съпровод на пианистката г-жа Лора Терзиева-Почеканска, която равнопоставено обезпечи изпълненията и на осемте участвали солисти при завидна стилово-интерпретационна култура, абсолютна ансамблова пластичност и хомогенно балансирана музикално-естетична чувственост.

Структурно концертната програма беше рамкирана от изпълненията на участващите две ансамблови формации – трио цугтромбони и „Роял брас“ секстет. „Еднородният тромбонов хор“, сформиран само от възпитаници на г-н Почекански – Георги Ангелов, Христо Спасов и Явор Стойчев (ученици в НМУ „Любомир Пипков“ – София) с почти фанфарната творба на Уолтър Мърфи по тематичен материал върху „Петата от Бетховен“, придаде на концерта очакваното тържествено начало с демонстрираната си стилова вещина и притежавана ансамблова култура. Последвалата след тях поредица от интригуващи солови изяви започна с изпълненията на най-малките „алттромбонисти“: единадесетгодишния петокласник Деян Кунев с „Песен“ от Адам Кригер (впечатлил аудиторията с прецизното си интониране и стабилно въздуховодене) и от последвалия го малко по-голям негов колега Божидар Бакалчев, представил се с „Ария“ от оп. „Слугинята господарка“ на Джовани Перголези, поднесена с определена жанрова характеристичност и подходящо създадена атмосфера.

Първият солист от юношеската група, представил се на подиума, беше деветокласникът Георги Ангелов, изпълнил „Романс“ от Карл Мария фон Вебер, върху партитурата на който авторът е отбелязал – „за тромбон, фагот или виолончело“. С изпълнението на тази изключително красива ранноромантична творба, поднесена със завидна стилова и изпълнителска култура при поднасяне на нейното съдържание и форма, съчетано с придобития усет за темброва характеристичност, ясна драматургия и безупречна изработеност на всеки детайл от интерпретираната музика, този ученик не само рязко „вдигна летвата“ на демонстрирания професионализъм (необичайно явление за неговата възраст!), но и покоряващо впечатли с артистичната си скромност и непринуденост на изпращаните към публиката музикални внушения. Следва да се отбележи обаче, че полученото впечатляващо духовно изживяване и цялостно художествено възприятие на творбата е резултат и на изключителното съсолистично и ансамблово художествено партньорство на пианистката г-жа Терзиева-Почеканска.

Следващият интересен участник в концерта беше тубистът Петромир Цанев, представил се с „Ларго“ от цигулковата соната във F Dur на Арканджело Корели, поднесено в адаптация от проф. Георги Тодоров (основоположник на съвременното тромбоново изкуство в България). Неговото изпълнение се характеризираше с музикалност, интонационна стабилност, придобита инструментална култура и достатъчни изпълнителски възможности, благодарение на които той успешно туширащо нивелира акустичните, теситурни и темброви различия между автентичното и производно звучене на оригиналната барокова музика.

Десетокласникът Христо Спасов също убедително и в подобаваща стилова атмосфера представи своите изпълнителски достижения и немалки инструментални възможности с въвеждащите „Граве“ и „Алегро“ от оригиналния обоев концерт на Георг Фридрих Хендел (транскрибиран за тромбон от проф. Андре Лафос). Със своето изискано изпълнение той демонстрира ниво на придобита инструментална култура, притежавана от емоционално въздействащ музикант с белези на осмислени художественоасоциативни внушения. Интересен факт за съдбата на този концерт е, че дори и неоригинален за тромбон, от години същият е задължителна част от репертоара на кандидатстващите в „Консерватоар супериор“ в Париж.

Определено нетипичен случай, рядко срещащ се в нашата образователна практика, е участието на пианиста Неделчо Нинов (XI клас), но като изучаващ специалността цугтромбон с получената възможност за обучение чрез СИП. Творбата, с която той плени присъстващата публика, беше „Адажио и тема с вариации“ от Концертино за тромбон и оркестър на Ернст Закс (сполучливо взаимствал и творчески използвал красива белкантова тема от оп. „Норма“ на Винченцо Белини). Достойнство на интелигентното му изпълнение, приковало вниманието на публиката, стана притежаваният тембрист и поетичен звук, естествено допринесъл за романтичната атмосфера и драматургичното изграждане на творбата чрез характеристично-съдържателните звукообразни смени на всяка нова вариация и с помощта на богатата си обща и специализирана музикална култура.

Свирилият непосредствено след него Явор Стойчев (също XI клас и четиригодишно професионално обучение) с избраното сравнително по-леко „Кантабиле“ от Соната в As Dur на Жан-Батист Лойе, въпреки прекрасните си качества (артистичност, подходящ звук, щрихова култура, интимна повествователност и видимо старание), остана вътрешно неудовлетворен от своето инструментално и интерпретационно представяне. Да, има такива неудачни дни в живота дори и на най-големите артисти!

Последвалият го Петко Колев постави заключителната „поанта“ от солистични изяви на участниците в концерта на този инструментално-практически семинар с артистичното си и силно въздействащо изпълнение. Избраната творба, с която той се представи като вече оформен професионален тромбонист, се превърна и в достоен финал на получилия се паметен празник за свирещите на класически духови инструменти в България. С инспирираното през далечната 1915 г. в Сан Франциско идейно създаване на „Каватина“-та за тромбон и пиано от Камий Сен-Санс (неповторим инструментален бисер, появил по време на презокеанското му завръщане във Франция), младият музикант по убедителен начин разкри своите инструментално-интерпретаторски възможности, умело и повествователно водейки ни през лабиринта на почти програмното съдържание на изпълнената творба. За тези ни възприятийни впечатления несъмнено способстваха освен неговата музикалност, но и придобитата романтична култура със сполучливо използвана динамична и темброва нюансираност, съчетана с решаващото съавторско съпреживяване на партниращия пианист.

Тържественият епилог на този духовно извисяващ празник на музикалното изкуство г-н Почекански беше поверил на ползотворно участвалия в семинара разширен „Роял брас“ секстет. Неговият утвърден „артистичен“ състав от инструменталисти включва: Християн Радоев и Свилена Антонова – тромпет (възпитаници на проф. Атанас Дюлгеров), Мирослав Михайлов – валдхорна (възпитаник на проф. Владислав Григоров), Георги Ангелов, Явор Стойчев и Петромир Цанев – цугтромбон и туба (възпитаници на г-н Станислав Почекански). Като гостуващ участник и дублиращ тромпетист в брас ансамбъла участваше и Мартин Рачев, продължаващ образованието си в Дъблин, Ирландия.

Изпълненият от състава репертоар включваше: Едвард Григ – „Сюита“ (четиричастна), изградена по популярни негови клавирни пиеси в аранжимент на Елгар Хауард, и „Frere Jacques“ (френска народна песен) в авторска преработка за брас ансамбъл от Джон Ивсън. Въпреки възрастта и различните инструментални възможности и постижения на участниците показаният „краен сценичен резултат“ от работата на формацията е много повече от образователно-ансамблово постижение и оптимистично перспективен, като се изхожда от разбирането, че камерното изкуство е най-трудната и висша форма на успешна професионална реализация в музикалното изкуство. Без да подценявам ни най-малко положения от тях специфичен труд и несъмнени усилия (на всичкото отгоре – ученици!), според мен най-голямото тяхно постижение за този момент на представяне е, че с публично показаните резултати те реално доведоха до нашите сетивни и интелектуални възприятия достатъчна информация за това какво още са научили от уважавания г-н Почекански и в това изпълнителско направление.

Преки свидетели на непринудено получилото се емоционално тържество от звуци „по никое време“ станаха присъстващите проф. д-р Милена Шушулова-Павлова (ръководител на Департамент „Музика“ в НБУ), проф. д. изк. Елисавета Вълчинова-Чендова, проф. д-р Симо Лазаров, майор Ради Радев – Главен диригент на Българската армия и Началник на Гвардейския представителен духов оркестър, акад. проф. Стоян Караиванов, академик на Българската академия на науките и изкуствата, и много други почитатели и интересуващи се от постиженията на българското тромбоново изкуство.

Акад. проф. Стоян Караиванов

Вашият коментар