Статии

Звезди, думи, справедливост

Университетски дневник бр.21 (2017)

д-р Веселина Василева

Има нещо общо между книгите „Астрономия“ на проф. Цветан Георгиев и на проф. Петко Недялков – „От думите към живота. Богдан Богданов и семиотиката“ – събрала говоренията в памет на професор Богданов от кръгла маса, проведена по време на Ранноесенната школа по семиотика в Созопол, и „Пиеси за справедливостта“ – една книга, в която са публикувани шестте най-добри пиеси от първото издание на Конкурса за пиеса на Нов български университет, под съставителството на проф. Виолета Дечева. Ако това „общо“ трябва да се формулира, то със сигурност ще надхвърли стереотипите, с които сме свикнали да мислим за звездите, за думите и за онова, което смятаме за справедливо или не.

„АСТРОНОМИЯТА“ е книга, от която може да се научи повече за небесната сфера, за звездните величини, за Земята и Луната, за Слънчевата система, за Слънцето, за звездите, за звездната еволюция, за Млечния път, за историята на Вселената, за бъдещето на Вселената, за астрономията в България и дори за това защо Вселената мълчи по въпроса дали има друг разумен живот освен този тук на Земята. Не е за пренебрегване фактът, че всички изследователски групи в България, които се занимават с астрономия, ще работят именно с тази книга.

Темите в „ОТ ДУМИТЕ КЪМ ЖИВОТА“ са криволичещи и разнообразни – преминаващи през спомени и разговори, през литературата и университета, през Пърс и Платон и през всичко онова, което обичаше професор Богданов. Ако сам можеше да я прочете, той вероятно не би се съгласил, че текстовете коментират неговото „семиотично дело“, нито че изследванията му са свързани с „екзистенциалната езикова философия“, но, както сам казваше, – на нас постоянно ни е нужно да спираме в някакви истини, да се задържим в някакви идентичности, за да можем след това да започнем отново.

“ЗА СПРАВЕДЛИВОСТТА“ със сигурност е най-доброто издаване на пиеси в България, благодарение на инициатора на самия конкурс и съставител на книгата проф. Виолета Дечева и благодарение на художника на корицата – големия български сценограф Елена Иванова, която още в самото начало каза: „Тази книга ще се държи от режисьори и сценографи, тя трябва да е в този формат, така висока, така да застава пред теб – ремарките без пунктуация, без скоби – свободно в текста, защото всеки може да ги прочете различно“ – защото за едни хора текстът „светлините угасват“ ще означава точно това, но за други хора може да означава дори обратното. Да се познае победителят сред шестте текста е много трудно – поради острите теми, много свързани с нас, много изживени, слушани, виждани, близки – с бежанците си, с изоставените си села, с държавната си сигурност, с телевизионните си водещи, с президентите си, със самолетите си, с усмивката, която не знаеш дали не е просто слънце преди дъжд, преди буря, преди потоп. В крайна сметка думата „справедливост“ става доста ретро, именно защото и самата справедливост все повече я няма. Справедливост няма във всичките шест пиеси – никаква справедливост, точно както в реалността. И тук е мястото на победителя: ТРЯБВА ДА МОЖЕШ ДА ОТКРИВАШ СПРАВЕДЛИВОСТТА, ДОРИ И ДА СА ТЕ УБИЛИ. Трябва да можеш да виждаш малките неща от живота в хората, радостите-звезди и болките-космически дупки в краткия човешки живот така, че да можеш да останеш над нещата.

Така сме свикнали да казваме „над нещата“, но това означава много повече – означава да можеш да виждаш цялата светлина, красота, виртуозност
и хармония така, както се вижда от Космоса, защото ние също живеем на звезда.

Което от своя страна е пак предизвикателство, защото темата на тазгодишния конкурс ще е „Родината“.

Вашият коментар