Зимата на нашето недоволство

Университетски дневник бр.18 (2016)

 

Слънцето грее и топли по-малко. Небето все по-често е сиво, дърветата стърчат като скелета. Скоро студът ще превземе света около нас и ще доведе със себе си снега и зимата.

Макар и вече претръпнали, всеки ден научаваме нещо ново, което ни плаши и ужасява. През политиката и икономиката, насилието е проникнало навсякъде в живота ни. Изминалата година изглежда като една от най-лошите, за които мо­жем да си спомним: огромни потоци от бежанци и човешка болка, стотици и хиляди загинали, отвлечени. Бедност и глад от една страна, а от другата алчност и безочие. Медиите не просветляват, а манипулират. Фармацевтичните компании търсят печалба, а не изцеление. Вярванията на хората стават инструмент в ръцете на безскрупулни злодеи. Климатът се променя, а природата търпи нови и нови поражения, изчезват видове, топят се ледници.

Картината не изглежда никак обнадеждаваща, но има и обратна страна. Науките съществуват, идеалите и ценностите на хуманността са живи, макар и притиснати в ъгъла оцеляват и ще оцеляват благодарение на всеки един от нас. Общността прави добрите хора по-силни, само тогава, когато се опират на нея, споделят и си помагат.

Следващите страници са именно за това. Да Ви покажат и напомнят, че живеете в един особен свят на университет, на Нов български универси­тет, който е част от голямата верига на знанието и доброто по света. В този брой ще Ви предста­вим много музика (от джаз до опера), изкуство (от стъкло или маслени бои), но и празничен юбилей (25 години АУБГ и НБУ), както и награди (Нобе­лови).

След зимата идва винаги пролет и лято. Посрещнете декемврийските празници (от 8ми декември до Коледа и Нова година) като помните, че по-силната страна на обичта е нематериална!

Христо Чукурлиев


[1] „Зимата на нашето недоволство“ ( публикуван през 1961 г.) е последният роман на Джон Стайнбек. Заглавието е препратка към първите две реплики на Ричард Трети от Уилям Шекспир: “Сега е зимата на нашето недоволство / Преобразена във величествено лято от това слънце на Йорк”.

Вашият коментар