Изложба „ИЗМЕРЕНИЯ“

Университетски дневник бр.20 (2017)

Габриела Тончева

Габриела Тончева е родена в гр. София. Бакалавърска степен завършва в Нов български университет, специалност „Алтернативна керамика и стъкло“ и minor програма „Сценичен дизайн“.През 2013 г. се обучава в „Tomas Bata University“ – Чехия, специалност „Дизайн на стъкло“. През 2016 г. завършва магистърската програма на Нов български университет „Изкуството от стъкло и керамика в архитектурата“. Творческата й разработка „Основни геометрични форми“ (куб, квадрат и пирамида), три скулптури от флоатно стъкло, образуващи обемни триизмерни проекции в рамката и сърцевината си, са част от постоянната експозиция на галерия „Видима“, гр. Севлиево.

ИЗЛОЖБА ИЗМЕРЕНИЯ – ГАБРИЕЛА ТОНЧЕВА

На 1ви март в галерия „Evdokia Art Glass“ беше открита самостоятелната изложба „Измерения“ на една млада и на стъклената пластика авторка – Габриела Тончева. Експозицията представя скулптури, работени в две технологични направления – обекти от индустриално стъкло и обекти от духано стъкло.

С много характер и категоричност художничката прави своята първа заявка в творческия свят. Още на прима виста проличава издържана естетика и обещание за личен почерк. При по-внимателно вглеждане се забелязват също сериозна технологична подготовка, особено важна в обработката на този материал и обмислена концепция – тематично обвързана с избраното заглавие. ИЗМЕРЕНИЯТА, изразени и показани чрез стъклото се разгръщат в няколко посоки. В оптическата заигравка с очите; навътре в сърцето на материала; навън,
взаимодействайки с ограниченията, които среща.

Металът е друг материал, който Габриела Тончева успешно използва и съчетава със стъклените форми. В някои от тях е част от композиционната спойка, в други е фокусираща рамка, а в трети – компонент от идейния замисъл.

„Dimensiones“, „Illusio“, „Intermissio“, „Futurum“, „Extra“, „Intra“ и „Look in the Future“ са част от  наименованията, които групират в малки серии творбите и очертават творческите търсения на Габриела. В сърцето на експозицията е система от седем пластики от духано стъкло – „Modified drops“. В нея акцентът е върху аморфността на силикатното вещество и поведенческите му свойства, напомнящи за водата и огъня едновременно. Чрез абстрактни форми е предадено посланието за  проникване, непрекъсвана трансформация и преодоляване.

Изложбата стартира със силно подкрепящите думи на един от най-вещите изследователи и познавачи на българското изкуство – доц. д-р Ружа Маринска. Тя поздрави Габриела за избора „по сърце“, който е направила в трудната и предизвикателна сфера на стъклообработката като изкуство и за куража, който е акумулирала в себе си при подготовката на изложбата. Изрази без колебания преценката си върху младата авторка като творец със сериозен потенциал, чиито първи работи си струва да се видят и от аудиторията на познавачите в този занаят. Определи творбите й като способни едновременно и да „украсяват пространство“, и да „създават пространство“.

Изложбата може да бъде разгледана до 1 април 2017 г. в стилното и уютно пространство на галерия „Evdokia Art Glass“, намираща се на ул. „Г. С. Раковски“ 120.

Паулина  Петрова

MENS VITREA

Поривът на духа да осмисли и да даде форма на определена материя се заражда преди всичко от познанието й, от усвоения опит за отношенията между нея и останалите материи и техните разновидности, за начините им на взаимодействие, за логиката, която ги свързва и предопределя тяхната индивидуална и взаимна емоционалност. Този порив неминуемо въплъщава в себе си идеята за възприятието – начинът, по който зрителят ще се постави пред новосъздадената форма и подсказките, които ще търси, за да извлече емоцията от материалните отражения на съзнателно освободеното въображение.

Това поставя една фина и отговорна задача пред твореца – внимателно да осмислям и пресъздавам творбите си в опита да ги погледна през различните гледища, да потъна както в доктрината на измеренията, така и да се въздигна извън техните граници, дефинирани от физиката, метафизиката и точните науки. Целта е на края на този процес в мен да се очертаят контурите на едно ново измерение – измерение, в което да давам новата форма на материята, съобразявайки се с кодовете, заложени в нейните естествени качества като материал, но и предопределени от контакта й с другите материи, както и с настроенията, които тези съчетания предлагат. Чак тогава мога да си позволя да вплета в творбата си кода, съдържащ собственото, искреното ми послание. Отново, без това да поставя каквито и да е постулати, целящи да обуздаят личните емоционални тълкувания, които пластиките ми биха могли да предизвикат у зрителя.

Всяка стъклена пластика, създадена от мен, е единствено и само онова, което поривът ми е пожелал тя да бъде. До момента на представянето й именно това състояние може да се приеме като нейното основно ограничение, в което е заключено конкретно авторско послание. Но излагането на показ превръща всяка творба в обект, чийто граници не се определят от волята на създателя, а от субектите, които я интерпретират – тя добива истинска стойност единствено и само през погледа на другите. Идеята на твореца не може да бъде водеща, тъй като смисълът на творбата се определя от зрителя. Затова е илюзия да се твърди, че всяка стъклена пластика (и всяка художествена творба) е отражение на авторските стремежи.

Всеки един, дори и най-незначителен на пръв поглед детайл, се явява особен във всяко отделно око, и разбирането, че творбата е онова, което моя опит е пожелал да бъде, е само една нездрава фикция. Това съвсем естествено води до извода, че формата на материята и пространството, което обуславя, само по себе си не е нещо определено. Ето защо е трудно да достигнем до същината на материята – тя ни се изплъзва, доколкото сме подвластни единствено на познанието си за нея. Следователно само нашите представи, нашите предубеждения определят хоризонта на материята, а точното й познаване остава недостижимо.

Пространството е една от основите, върху които създавам работите, представени в тази изложба. Изхождайки от класическите представи за трите измерения и оформянето на пространството чрез едновременното им прилагане, съзнавам, че материята в нейните форми е допустима посредством пространството, и то пречупена през частната оптика. Провокирано от несходните и все още загадъчни представи за четвъртото измерение, в него състоянието е друго. Макар и обвито в несигурност, едно е ясно – четвъртото измерение обуславя времето, онази константа, различна от пространството, която се движи в една единствена неминуемо предопределена посока от миналото през настоящето към бъдещето. Въпреки съзнанието за различията, между времето и пространството могат да бъдат потърсени и сходства, а това търсене отново ме отвежда до въображението и субективната нагласа у всеки. И, както пространството, подчинява и времето на собствените ни познания.

Освен измеренията на материята, пространството и времето, в разработките си за тази изложба се движа и между измеренията на самото стъкло, представяйки два подхода, по които то може да бъде оформено – две от неговите лични измерения, които предлагат различни възможности и резултати. Това са работата със стъклото на топло чрез метода на издуването и работата с материала на студено чрез изграждането на пластични форми от флоатно стъкло. В процеса на кроежа, и в този на достигането до желаните резултати, се обръщам към още едно, в началото почти непознато за мен, вещество – метала. При комбинирането на стъкло и метал пластичните трептения на общата материя вдъхновяват стремежа ми да се задълбоча в техните отношения, като ги развия до стъклени модели, поставени между пространството и времето, разкриващи ни се както в познатите ни измерения, така и извън тях. Работейки на студено и на топло с обемни и плоски фигури, смесвайки устойчивия метал и крехкото стъкло, отразявайки и поглъщайки физическото пространство в изграждането на образи, които оставят впечатление за движение и живот – чрез моделиране на пространството и нашите възприятия за него…

В търсене на взаимодействията и величините, които бих могла да постигна при съчетанието на стъкло и метал, и техниките, посредством които е постижим техния синтез, се подчинявам преди всичко на условията, зададени от стъклото. Въпреки че в съединението им металът впечатлява и изглежда, че завладява крехкото стъкло, всъщност то доминира. Така, както математиката доминира и превъзхожда останалите науки, понеже с чистотата на принципите си заляга в тяхното начало, така и стъклото, със своята прозрачна есенциалност, подчинява останалите материи.

Свободата, която получаваме чрез изкуството да се движим и да се изразяваме дръзко, противоречиво или изменчиво, не би имала тази стойност, ако не подхождаме към него с разум и достоверност – водени от висшето му начало, ние следва да разкриваме неразумностите, пред които се изправяме, в което и да е от измеренията, през които преминаваме с техните потенциално полемични вектори, освобождавайки и осъзнавайки опит и познания по пътищата на видимото до достигането на един образ извън материята и познатото пространство… Над техния контрол, но чрез него, извън разума, но направлявани от него, отвъд чувствата, но водени от тях…

Габриела Тончева

„Mens Vitrea“ Стъклено съзнание (лат.)

Вашият коментар