Интервю с Мартин Петров, най-младият „студент“ в НБУ от 28 март 2017 г.

 

„Искам да летя“

 

На колко години си?

На 17, роден съм на 17 май 1999 г., т.е. скоро ще стана на 18. Чувствам се прекрасно.

Представи се с 5 неща, които си?

Мартин, Димитров, Петров, писател и патриот. Аз съм различен, както е различен всеки един човек от останалите. Не мисля, че това трябва да се подценява или пък да му се обръща прекалено много внимание.

Обичам и града, но ми харесва и да съм сред природата. Ходя с палатка на планина, язовир и море. Бих искал един ден да живея в палатка. Обичам природата, защото това е част от патриотизма ми. Патриотизмът ми е любов към всичко, което е свързано с България – хората, природата, историята, героите. Според мен патриотизмът в никакъв случай не означава, че трябва да мразиш различните и другите. Знаем от историята колко криво може да бъде разчетен патриотизмът и до какви нещастия води – по време на Втората световна война на германците им е вменено да бъдат патриоти, арийци и да мразят и избиват другите, различните. Това е лошо, това е патриотизъм от преди три века. В 21 век сме, според мен днешният патриотизъм е любов към природата, към историята, към  дедите, дори към собствената си принадлежност, но той е само любов.

Искам да бъда добър човек, да помагам на другите. Мога да помагам на хората в нужда и го правя, но и зная, че мога да им помогна само за момента, не мога да им подредя и оправя животите. За това човек трябва да се пребори сам. Аз мога да му покажа пътя, да го свържа с нужните хора, но останалото той трябва да направи сам.

Ходиш на училище, но в същото време си записал свободни курсове в НБУ. Какво ти липсва, което получаваш в университета?

Средното образование в България страда от хронични проблеми. един от тях е, че непрекъснато се опитва да се реформира, но всъщност това не се случва. Сега гимназиалното образование продължава 5 години, а материалът спокойно може да се вмести в 4. Последната година е излишна и е губене на време. В образованието сега липсва практическа насоченост, много малко и рядко излизаме извън училище и посещаваме интерсни места. А би било много по-добре и по-интересно ако например в някой от часовете по физика посещавахме астрономическа обсерватория, лаборатории в технически факултет на някой университет.

В НБУ всъщност намирам това, което ми липсва в училище. Намирам нещата, които на мен ми харесват. В НБУ съм записал курсове, които са ми интересни. Решил съм, че ще уча психология. Сега като посещавам курсове от програмата като свободен курсист, всъщност си съкращавам периода, в който ще уча бакалавър с година или две. И всичко е супер, тъй като аз научавам нови неща и тук, и в училище. Получавам някаква излишна информация от училище, която след една седмица я няма. НБУ е алтернатива на това да се вайкаш и да казваш тази образователна система ме съсипва, какво ще правя…

Как се чувстваш като най-млад сред състудентите си?

Не се чувствам странно, една от колегите ми се оказа на 37 години и има дъщеря на моята възраст. На мен тя ми изглеждаше като на 25 години. Смяхме се. Аз работя с по-възрастни от мен хора, приятелите ми са 35 и повече годишни. Приемат ме нормално, няма по-различно отношение. Всичко си е нормално, преподавателите се държат, както с другите студенти.

Разказал ли си на приятелите и връстниците си, че си студент-ученик? Какво ти казват?

Да, казах на съучениците си. Някои все още не вярват. Ох, Петров, ти пак какво направи, как го измисли. Всъщност е толкова просто. Като имаш желание да учиш, няма как да не учиш. Реакцията на повечето е, че ако завърша бакалавър на 20 години, на 22 си магистър, на 25 ще имаш докторска степен, а ние още няма да имаме бакалвър. Ами, да така изглежда. Времето е голямо предимство със сигурност. Моите съученици го разбират, хората с които съм в една класна стая в сравнение с хората в другите класни стаи са доста по-креативни. Ако имаш едно по-високо ниво се равняваш по него, те се равняват по тебе и всъщност ние постоянно катерим нагоре. Всичко е една игра, състезание, като в живота.

Къде ще си след 10 години?

Надявам се да летя нанякъде. Целта ми е да мога да пътувам и да се запознавам с нови хора и светове. Не искам да имам богатство, а достатъчен доход, за да мога да пътувам.

Каква е професията, която ще ти позволява да го правиш?

Не съм много сигурен, коя е тази професия, това към което съм се ориентирал сега е Психологията. Занимавам се и с телевизия. Имам година и половина в БНТ. Съобразявам се с вишето си желание – да мога даправя това, което искам, когато искам.

Казваш, че ти липсва профилираност на обучението в гимназията?

И да, и не. Проблемът на това да избираш гимназия след 7ми клас е, че правиш избор, който трябва да търпиш 5 години след това. Не казвам, че съжалявам за избора си. Моята гимназия ме научи на адски много по различни начини. Като институция ме научи да отстоявам себе си. Научих езика, което е голяма привилегия. В НБУ началните две години на бакалвърските програми позволяват да се преиориентираш и докато не си напреднал прекалено да смениш програмата си, което е чудесно.

Въпросите зададе Христо Чукурлиев

Вашият коментар