Любовна поезия без любов

Университетски дневник бр.21 (2017)

доц. д-р Морис Фадел

В последните няколко броя „Университетски дневник“ изневери на традицията да публикува интервюта и поезия. Е, с този брой се завръщаме към някои от навиците си.

Влюбените поети не пишат добра любовна поезия. Защото любовната поезия само привидно има общо с любовта. В любовта езикът е важен, но не е решаващ. Влюбеният, който очарова с думи „обекта“ на своята любов, може да предизвика любовни чувства, ала думите не изчерпват преживяването, наречено „любов“. Любовната поезия обаче съществува само чрез езика. Той е нейна цел. Поетът се стреми да постигне уникална, запомняща се комбинация от думи. Докато в любовта думите не са цел, те служат, за да „свалим“ някого, за да го накараме да се влюби в нас, за да имаме интимни отношения с него.

В любовната поезия онова, което „служи“ на поезията, т. е. на построяването на въздействаща поредица от изказвания, е самата любов. Ето защо поетите са склонни да влизат в любовни приключения. Авторите на стойностна любовна поезия обикновено са и хора с голям, а често и скандален любовен опит. Да си спомним само Пушкин или Есенин. По-внимателното вглеждане в любовния живот на тези хора обаче ще установи, че той не е защото те са били много влюбчиви или са искали да хвалят с интимните си завоевания. Те са се стремяли чрез преживяването да напишат добри стихове. Разбира се, често са се и обърквали. Желанието им за качествена поезия ги е повличало в неблагоприятни за тях връзки. Както е например при Яворов.

Има обаче и едно изключение от това правило, което всъщност го потвърждава. Поетът Владимир Маяковски се влюбва в Лиля Брик. Тя обаче започва да му причинява страдание, да го измъчва не защото се чувства наранена или се стреми да получи нещо от него, а за да го накара да пише добри стихове. Тук любовта отново е средство за поезията, за езика, но то е употребявано не от поета, а от „любовния обект“.

Анна Ахматова
Любов

Ту змийка, преплетена зло, сега ми предрича сполука, ту гълъбка с бяло крило отвън на прозореца гука, привиди се в скрежа ли мек, в съня ли дълбок на шибоя. Но с нея забравя човек утеха и радост какво е. Тя шепне с молитвен копнеж, ридае в звънтеж на соната. И страшно е, щом я съзрешв усмивка съвсем непозната.
(Превод: Иван Николов)

Иван Пейчев

ЛЮБОВТА НИ НЕ БЕШЕ любов.
Любовта ни, тя беше раздяла.
Ние просто си тръгнахме, имаше два пътя.
Ние просто си тръгнахме и това беше просто раздяла.
Двата пътя, в които ние си тръгнахме.
Нямаше нито сълзи, нямаше даже тъга.
Ние просто се срещнахме и любовта ни не беше любов,
любовта ни, тя беше раздяла.
Любовта ни бе среща —
единствена среща с два пътя,
единия водеше много далече.

Дора Габе
Очите

Нека не излъгва твоята уста
и смехът ти нека не измамва,
нещо чудно в погледа ти пламва:
в дъното на твоите очи
тиха, светла истина мълчи.
Думите ти другаде отиват,
пламват и угасват и изстиват…

Райнер Мария Рилке
О, КАК ДУШАТА СИ ДА СПРА ТАКА,
че твоята да не докосва? Как
над теб да я издигна, над нещата?
Аз бих желал сред някаква река,
изгубена, течаща в тъмнината,
да я положа върху мирен бряг —
докато в теб бушува глъбината…
Но всичко тук ни свързва — теб и
мен,
тъй както цигуларят вдъхновен,
две струни слял в един акорд
чудесен.
Чий инструмент тъй здраво ни
държи?
Кой музикант тъй властен е, кажи?
О, сладка песен.
(Превод: Петър Велчев)

Александър Пушкин
ОБИЧАХ ВИ. И още дълго може
любов да тлее в моята душа,
но нека вече тя не Ви тревожи.
Не искам с нищо да Ви натъжа.
Обичах Ви без думи, без надежда,
ту плах роб, ту ревнивец несравним.
Дано с такава искреност и нежност,
дай Боже, Ви обикне друг любим…
(Превод: Красимир Тенев)

Вашият коментар