Любовта в библиотечните колекции

Университетски дневник бр.21 (2017)

Университетът е особен свят, който от една страна е затворен и изолиран (самоизолиран) от обкръжаващото го – политика, религия, а от друга е любопитен и отворен, изучаващ и проникващ. Такава е и библиотеката му. Въпреки желанието в нея да няма художествена литература любовта се е промъкнала като хлебарка.

Какво е любовта? Най-простичко казано, е чувство, което трудно се описва, не е математическа формула или физичен закон. Колкото хора, вероятно и толкова определения има любовта. Патриархът на българската литература Иван Вазов казва за нея: „На Любовта трябва да се наложи карантина, както на холерата и чумата, от които Тя прави по-големи опустошения…“. „Бащата“ на знаменития идалго Дон Кихот де Ла Манча, Мигел де Сервантес, я определя като „толкова голяма сила, че може да бъде надмината само от летенето“. За „националния поет на Англия“ Уилям Шекспир тя е „емблема на сляпата необмисленост“. Голямото име в немската литература Хайнрих Хайне я охарактеризира като „Най-възвишената и победоносна от всички страсти! Но нейната всепокоряваща сила се заключава в безграничното великодушие, в почти
свръхчувствената безкористност“. За майстора в руската литература Лев Николаевич Толстой „любовта е като войната – лесно е да се започне, но е трудно да се спре“.

Изложбата от книги, статии и музикални звукозаписи „Любовта в библиотечните колекции на Нов български университет“ бе подредена в читалня „Проф. Иванка Апостолова, д. н.“ на библиотеката в периода 1 септември – 15 октомври 2017 г. Сред изложените книги бе изданието на НБУ „Фрагменти на любовния дискурс“ от проф. Ролан Барт, като преводът от френски език е на проф. Лидия Денкова. В едно от осемте есета от „Изследвания върху любовта“ на Хосе Ортега-и-Гасет ще открием „мода в любовта“, той пише: „Тя е наследила галантността на XVIII в., която на свой ред беше само друга мода, последвала „почитта“ на XVII, „платоническата любов“ на XV и накрая – „куртоазната любов“ на XIII и изящната на XIV в.“. Любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса предлага проф. Миглена Николчина в книгата „Деви, рицари, кралици“, като говори за легендарното, биографичното и недотам известното за емблематични европейски имена като Данте и Беатриче, Петрарка и Лаура, Микеланджело и Виктория Колона и други. Поетически извори на ислямската теория за любовта ще намерим във втори том на „Арабската средновековна култура: Любов. Вино. Мъдрост“ от арабиста литературовед проф. Цветан Теофанов. „Смисълът на любовта“ на руския философ Владимир Соловьов, писана в края на XIX в., също е сред изложените заглавия. „Любов и литература“ на проф. Михаил Неделчев е издание със строго лимитиран, ограничен тираж и всеки екземпляр има отделен номер (притежание на библиотеката е №147). Проф. Неделчев пише за своята книга, че „търси литературните реализации на любовната тема по-скоро в парадигмата на любовта като плътска отдаденост, като стремеж към сливане на телата, като любов-еротика в големия брой от разказаните сюжети и анализираните книги, отколкото като ерос във високия християнски смисъл от съчиненията на руските религиозни мислители на първите десетилетия на XX век“. Какво казват детските умове за истината, любовта и смисъла на живота разказва Алисън Гопник в „Бебето философ“.
В подбрана библиография, съставена към изложбата, са включени освен традиционни книги и музикални звукозаписи от библиотечния каталог, също и е-книги от база данни „eBook Academic Collection“, статии от „Academic Search Complete“, „MasterFILE Premier“ на EBSCO и JSTOR.

Вашият коментар