Университетски дневник бр.20 (2017)

Преди  40  години  с  Eпизод  ІV  –  „Нова  надежда“ започва една филмова сага, превърнала се в световен феномен.  Да  се  пише  за  сагата  на  Джордж  Лукас  – „Междузвездни войни“ се оказа нелека задача, нещо с което само донякъде бях наясно, когато започнах  тази статия.  Още от самото начало бях сигурен, че не искам това да е текст, който да описва митологията  в основата на поредицата. Или пък да се „отплесне“ в ентусиазирано описание  на  всички  малки  подробности  от  сюжета,  които радват  верните  фенове.  Не  бих  искал  и  да  се  прехласне  по техническия гений, който стои зад това една научнофантастична космическа сага  да изглежда истинска през 1977 година. Най-малко искам това да се превърне в обяснение на това как и колко „Междузвездни войни“  са променили филмовата индустрия като цяло.  На  тези  от  вас,  които  се  интересувате  от  така  изброените неща,  препоръчвам  няколко  документални  филма  –  „Star  Wars  – The Legacy Revealed“ от 2007 година, „StarWars. Empire of Dreams“ (2004), „TheMakingofStarWars“ (1977), „Anatomy of a Dewback“ (1997), „Classic Creatures: Return of the Jedi“ (1983) и други. Без гаранции, че ще успея да не залитна в някоя от посочените по-горе посоки, всъщност ще се опитам да направя един разказ за това какво хвана и държи вече 20 години в плен въображението ми до степен да се връщамредовно към поредицата; защо „Междузвездни войни“ остават задължителни за гледане и какво ги свързва с „Тримата мускетари“. А, да!  И ще отговоря на въпроса защо принцеса Лея в оскъдно облекло се превърна в сексуална фантазия на поколения тийнейджъри!

Първото ми гледане на „Епизод ІV – Нова надежда“ се случи около 13-тата ми годишнина,  а както е известно – “ако на 13 някой не е луд по научна фантастика, нещо с него не е наред“ (Тери Пратчет). Разбира се, записът беше пиратски, с лошо видео и още по-лошо аудио качество, но това нямаше значение.  След този филм, беше повече от ясно, че вече нищо не е същото.  В рамките на три филма Джордж Лукас беше успял да разкаже абсолютно всяка една история, която някога бе грабвала детското  ми,  на  ръба  на  тийнейджърството,  въображение  по  оригинален  и  силно въздействащ начин. Въздействащ най-вече, защото поредицата бе извадила митовете от времето, в което те традиционно се случват – миналото и от страниците на книгите, които бях прочел и ги бе визуализирала брилянтно. Кое 13 годишно хлапе не би се впечатлило от звездни кръстосвачи, бластери, светлинни мечове (тема, на която ще се върна по-късно), необятната галактика, която може да бъде опозната и пребродена, и впечатлявайки се, не би отворило съзнанието си за големите идеи на филма. А в него има достатъчно такива.

Силно  повлиян  от  книгата  на  Джоузеф  Кембъл, изследваща  основите  на  митовете-  „Героят  с хиляди лица“, Лукас създава една история, в която се наслагват почти всички основни митични и библейски теми. Стъпвайки на най-популярната митична форма – пътуването на героя (Херкулес, Одисей, Билбо Бегинс, Фродо, Артур) през историята на Люк, но и на Анакин, „Междузвездни  войни“  разказват  една  история  за себеопознаване, за търсене на смисъл във Вселената, за приключение, в което се формира характер и, разбира се, за спасяването на Принцесата!

И  понеже  това  не  е  достатъчно,  в  сюжета  са  преплетени темите  за  непорочното  зачатие  (заченатият  от  Силата, Анакин);  греховете  на  бащата,  които трябва да  се  изкупят  от сина (раните, които Люк получава, са раните, които преди това са  белязали  Анакин);  за  битката  на  сина  с  бащата.  История  за любов, страх, страст, власт, за пътя към греха, но и възможността за изкупление. Разказ за морал и духовна сила. Но преди всичко, „Междузвездни войни“ са една история за доброто и злото.

Второто  ми  гледане  на  поредицата  се  случи  вече  на  голям  екран. През 1997, за своята 20 годишнина, „Междузвездни войни“ получиха дигитална  обработка  и  бяха  отново  пуснати  по  кината.  Едва  ли  на рационално ниво съм си давал сметка за всички от по-горе изброените сюжети.  За  тях  разбрах  години  по-късно.  Но  сега  ясно  осъзнавам влиянието,  което  този  филм  е  оказал  върху  мен  точно  в  този  период. Политическият  преход  в  България,  икономическата  криза  през  1996 година,  протестите  през  1997  имаха  нужда  от  осмисляне  през  моралните категории  за  добро  и  зло.  Сивотата,  посредствеността  и  несигурността,  в която  обществото  се  намираше,  размиването  на  моралните  и  политически категории  бе  изместена  от  рицарския  разказ  на  Лукас,  самият  той  създаден в  несигурното  и  проблемно  политическо  време  на  70те  в  САЩ.  И  за  да  няма съмнение,  че  разказът  е  рицарски,  светлинните  мечове  –  „елегантно  оръжие, от едни по-цивилизовани времена“, както ги определя Оби Уан, намират своето място в едно високо технологично бъдеще. Оръжие, което е не просто символ на определен статус, но и на придържането към морален код на поведение. А за да е  аналогията пълна – джедай идва от японската дума „дзидай геки“  („историческа драма“), която се използва за описание на жанра в японското киноизкуство, който предава историята на самураите.

Всичко в сагата „Междузведни войни“ бе сработило, за да я превърне в „ментор“ на моето  тийнейджърско  пътуване.  „Ментор“  –  друга  митична  категория,  която  Лукас използва в своето произведение – Куай Гон, Оби Уан, Йода. Бе създала герои, с които да се свържеш, които да припознаеш като свои и да искаш да бъдеш като тях. Герои, които да  ти  дадат  нужните  категории,  за  да  разбереш  Вселената.  „Пътуващите  герои“  Люк  и Анакин, чаровният контрабандист Хан Соло, всемогъщият Дарт Вейдър (който намира пътя към изкупление), готиният ментор Оби Уан, мъдрият Йода, благородната и умна владетелка Амидала  и  т.н…И  тук  е  връзката  с  „Тримата  мускетари“.  Александър  Дюма  създава  четири идеални  образа,  които  в  процеса  на  четене  да  ни дадат отговор на въпроса, кои сме самите ние и кои искаме да бъдем. За съжаление обаче в епоха, в която тийнейджърите  четат  все  по-малко,  няма  нито  една добра екранизация на този роман. А това прави ролята на  „Междузведни  войни“  40  години  по-късно  също толкова важна, колкото и в началото.

Във време, в което е изключително трудно да се открият авторитети, в които да се припознаеш; време, което размива границите  между  добро  и  зло,  предпоставяйки  факта,  че решенията обикновено са „сиви“, разбирайте компромисни, и    време,  което  поставя  под  съмнение  всички  установени морални категории, разказът за доброто и злото е от все по-голямо значение.

За  съжаление  обаче,  първите  три  филма  отдавна  не  изглеждат визуално  привлекателни  за  новото  поколение,  поради  което  все по-малко са част от популярната днес култура. Ефектите изглеждат изкуствени,  елементарни  и  недостатъчно  впечатляващи.  Дадох  си сметка за този проблем преди няколко години, когато трябваше да отговоря на въпроса – защо принцеса Лея в оскъдно облекло е секс символ на поколения тийнейджъри? Този въпрос дойде след гледане на някакъв сериал, в който главният герой разкриваше сексуалните си фантазии с принцеса Лея. Човекът не разбираше как жена, която не е нито особено привлекателна, нито особено гола (във време, в което голотата е навсякъде около нас) може да играе подобна роля в нечие въображение. Въпрос, който ме накара да се замисля. Не мисля, че през началото на 80-те голотата е чак такава рядкост в киното, че да предизвика подобен интерес. Не мисля, че и вкусът за женска красота се е сменил толкова до днес. Мисля, че причината за популярността на Лея се дължи на две неща. Първо тя беше „Принцесата“, централната фигура, която всеки един от нас спасяваше отново и отново, в приключението ни към израстване. Второ, показваше че принцесите могат да бъдат полуголи (със загатването, че може да бъдат и изцяло голи), давайки отговор на въпроса – какво следва, след като спасиш принцесата. Тийнейджъри, нали  помните!  Естествено,  задаващият  въпроса  не  беше  гледал  „Междузвездни войни“. Бил ги започвал, но „ефектите му се сторили малко смешни“?!

Въпросът за грабването на вниманието става все по-важен. Следващите издания по темата „Междузвездни войни“ – Епизод І, ІІ, ІІІ адресираха този проблем, връщайки разговора около идеите на първите три. Именно поради това, силно противоречивия Епизод  VІІ  е  добра  новина.  Най-голямата  критика  срещу  него  –  че  копира  сюжета  на Епизод ІV е всъщност най-положителното нещо. Защото отново, по-завладяващ визуално начин  той  се  опита  да  разкаже  онази  история  за  противопоставянето  Добро/ Зло,  с  която  всичко  започна.    А  това  противопоставяне  е  важно  за израстването  на  всички.  Само  полагането  на  тези  абсолютни категории  позволява  тяхното  надрастване  и  разбирането  на концепцията  за  правилата  и  върховенството на закона!

ас. Христо Панчугов

Вашият коментар