Между тракийската юзда и медното гумно на прабългарите

Университетски дневник бр.19 (2017)

100 години от рождението на професор Иван Венедиков

доц. д-р Майя Василева

През 2016 г. се навършиха 100 години от рождението на професор Иван Венедиков.  Той е един от големите изследователи на древността по нашите земи от 20 век. Неговите трудове носят вдъхновението, романтизма и енциклопедизма на Възраждането, но същевременно са и основополагаща част от съвременната тракология.

По този повод програма „Класически студии“ към департамент „Средиземноморски и източни изследвания“ организира постерна изложба, посветена на професор Иван Венедиков, която можеше да се види в НБУ от 15 ноември до 15 декември 2016 г.

Иван Венедиков не е от учените, които получават образованието си в Западна Европа. Завършва „Класическа филология“ в Софийския университет. Сред преподавателите му са такива учени като Александър Балабанов, Богдан Филов, Димитър Дечев, Гаврил Кацаров, Петър Мутафчиев. Той и състудентите му са запленени от интелекта, ерудицията и бохемската натура на техния професор Балабанов, с когото прекарват немалко време и извън аудиториите. Той ги въвежда не само в класическата гръцка литература, но и в западноевропейската, и в българската класика и фолклор. Съвсем различна е сериозната фигура на преподавателя по любимия му предмет – археология – професор Богдан Филов, създателят на българската археологическа наука и на Археологическия институт. Студентското му приятелство с бъдещия епиграфист и изследовател на траките Георги Михаилов продължава и след университета.

Семейството на Иван Венедиков е от Македония, а той израства с покрусените надежди за обединение на тези земи с България след Балканските войни и Първата световна война. Неизменно притеглян от този край,  когато във Вардарска Македония се настаняват българските власти през 1941 г., той не се колебае дълго, за да подаде молба за работа в новосъздадения музей в Скопие. По това време в Македония заминават много български интелектуалци, за да възродят българските културни институции и подкрепят българщината. Директор на музея в Скопие е бащата на съвременната българска етнография – Христо Вакарелски. Първите стъпки на Венедиков в археологията в района на Щип са обвеяни с романтизма на възрожденските будители. Там той открива древната Баргала и обогатява новия музей с множество находки от ранножелязната епоха. Тези т.нар. „македонски бронзове“ ще бъдат основен мотив в бъдещите занимания на Венедиков с тракийското изкуство.

Както в следосвобожденска, така и в комунистическа България липсват подготвени проучватели на античността и археолози. Иван Венедиков с неколцина още специалисти, главно класически филолози, започва с ентусиазъм изследването на старините в България.  Затова в неговата научна биография има много „първи“ неща. Подобно на колегите си, и той проучва разнообразни по характер и хронология обекти. Още през 1946-1948 г. Венедиков провежда първите разкопки на некропола на древната Аполония Понтика (днешен Созопол) в местностите „Морската градина“ и „Калфата“ (плажа Харманите), където са проучени над 768 гроба. Това ще даде началото и на изследването на морската история и на подводната археология в България. Ще последват проучванията на Месамбрия (Несебър), „Малкото кале“ край с. Равадиново, разкопките на светилището в с. Лиляче и с. Каснаково.

Той, заедно с професор Александър Фол, е водещата фигура в експедициите на Института по тракология към БАН в началото на 70-те години на 20 в. в Странджа, Сакар и в Източните Родопи. Съответно и един от първите изследователи на мегалитните и скално-изсечените паметници в България. Наблюденията му върху долмените и скалните гробници довеждат и до хипотезата за произхода на тракийските градени гробници. Основополагаща остава и статията му за скалния хероон в Татул (често неспоменавана в сегашните публикации на проучванията там!). Изследванията на обектите в Югоизточна България, както и подготовката му по класическите езици, му дават възможност да напише обобщаваща студия за историческите процеси в района и в Мала Азия.1

През 1974 г. се състои първата голяма изложба за траките в чужбина – в Пти Пале, Париж. Отново главните вдъхновители и организатори на експозицията са професор Александър Фол и професор Иван Венедиков. Всъщност Венедиков за първи път има възможност да излезе в чужбина, да изнесе лекции и да се срещне с чуждестранни учени от „западния свят“. Ще последват изложби в Британския музей, Лондон, в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк, в Мексико, в Холандия, в Канада, в Япония и на още много други места по света. В основата на концепциите за изложенията, в подбора и подредбата на експонатите  неизменно стои познавачът на тракийското изкуство Иван Венедиков. Няма каталог на изложба на тракийската древност в чужбина, в който той да не е участвал.

От 1973 до 1978 г. професор Иван Венедиков работи в новосъздадения Институт по тракология към БАН, а от 1978 до 1986 г. – в  Националния исторически музей в София. За всичките му колеги от това време ще останат незабравими разговорите с него: сладкодумен разказвач, с невероятна памет, винаги готов да сподели идеите си, добронамерен слушател на по-младите, той беше неизчерпаем извор на вдъхновение. За сътрудниците в музея общуването с професор Венедиков беше голяма школа. С невероятен усет към детайлите на всеки предмет, с богато въображение, основано на огромен опит и ерудиция, за него не беше трудно да разкрие функциите на новопостъпила находка, която криеше тайните си от останалите уредници. Не му представляваше трудност и да цитира археологически паралели от Анатолия до Дания или пасаж от античен автор.

Почти няма област или дискусионен проблем от древната история на българските земи, по която проф. Иван Венедиков да не е писал: тракийското изкуство, гробниците, земеделието и занаятите в древна Тракия, тракийската юзда, тракийската колесница, сделки, цени и заплати в древна Тракия, тракийските пекторали и Библията и още много, много статии и книги. Венедиков ще си остане един от първите, който обърна голямо внимание на културните взаимодействия между древна Тракия, Анатолия и древния Изток. Статията му за влиянията на Предахеменидски Иран върху тракийското изкуство все още остава без аналог. Някои от неговите мнения бяха коригирани от новите находки в края на 20 в., но и досега студията му за тракийската юзда остава ненадмината. Въпреки многобройните лъскави издания през последните години, често тип албуми, посветени на траките, все още няма обобщаващ труд върху тракийското изкуство като неговия в съавторство с Т. Герасимов, публикуван и на няколко западни езика (1973 г.). Немалко той написа и върху проблеми от средновековната българска археология и история. Голям дял от изследванията му заемат въпросите  за античното наследство в българския фолклор и българската традиционна култура.2 Тези проблеми Венедиков разглежда в широк източносредиземноморски и балкански контекст, а не просто като преживелици на Дионисов и Орфеев култ, както често се пише сега.

Работата на всеки изследовател на древното минало напомня детективско разследване. Може би затова много от тях обичат да четат криминални истории. Иван Венедиков не правеше изключение – любими му бяха романите на Жорж Сименон за Мегре, повечето от които четеше на френски. Остроумен и духовит, той често цитираше стихове от любимия си Димитър Подвързачов, които звучат толкова актуално и днес.

Скромен, ненатрапващ се, професор Венедиков винаги е бил далеч от шумотевицата на първите редици и от заглавията на първите страници. Това бе и основният ни проблем при създаването на изложбата – много трудно бе да намерим снимки, в които той да е на преден план, особено за най-важните професионални събития, конгреси, конференции и изложбите в чужбина. Основно ни помогна личният архив на семейство Венедикови, любезно предоставен ни от дъщерите му Екатерина и Бисера Венедикови и внука му Иван Войков. В изложбата бяха използвани снимки от личните архиви на доц. Николай Марков, НИМ, проф. Иван Карайотов и проф. Валерия Фол. С тази изложба искахме да запознаем студентите с делото на вдъхновения изследовател на тракийската древност, на българския фолклор и на българската история въобще, както и да припомним за него на преподавателите от НБУ, които го познаваха и работиха с него. През тази година изложбата ще гостува на Националния етнографски музей.

1 Венедиков, И. Тракийската топонимия в движение. Населението на Югоизточна Тракия. – В: Тракийски паметници 3. Мегалитите в Тракия 2. София, 1982, 32-170.

2 Част от името на изложбата е взето от първата книга от трилогията му на тази тематика: Медното гумно на прабългарите, 1983, Златният стожер на прабългарите, 1987, и Раждането на боговете, 1992.

Вашият коментар