Статии

Над националните награди

Университетски дневник бр.21 (2017)

д-р Веселина Василева

На черното не можеш да кажеш бяло или поне не можеш да го правиш безкрайно дълго. Д-р Веселина Василева представя както наградата, така и историята зад нея. Това е една модерна приказка , в която все пак накрая някой казва, че царят е гол, а издателската дейност на НБУ получава заслужената отдавна награда.

През 2017 г. Издателството на Нов български университет спечели Националната награда „Христо Г. Данов“ в категория „Изкуство на книгата“ за албумното издание „Романтикът Димитър Добрович 1816-1905“ от Ружа Маринска, представящо почти недокоснатото от изкуствоведското слово до този момент творчество на първия български художник с академично бразование Димитър Добрович. Причина за появата на книгата стана 200-годишният юбилей на художника и събитията в негова чест, които организира „Център Българо-европейски културни диалози“ на НБУ с ентусиазма на неговия директор д-р Анжела Данева, която през септември 2017 г. направи и двуезичната книга „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович 1816-1905“, събрала докладите на участници от различни държави в едноименната конференция. До имената на доц. д-р Ружа Маринска и д-р Анжела Данева, които не за първи път осветяват в слово и цвят позабравените традиции на българското изобразително изкуство, категорията на наградата подсказва, че трябва да бъде казано името и на художника на книгата – Дея Вълчева – автор на логото на юбилейните събития, на дизайна на марките, валидирани специално за годишнината, и на цялостния дизайн и дух на книгата.

Да се спечели национална награда в България не е лесна работа, но спечелването й вече означава, че никое жури не би могло да пренебрегне пътищата, довели до страниците на тази книга – пътищата както на художника Димитър Добрович, така и на онези, които възраждат неговата история, преминавайки като него през Цариград, Атина и Рим. Може би има някаква мистерия и в това, че именно академична институция поде инициативата за събуждане на паметта за Димитър Добрович, чието име звучи толкова гордо, колкото и това на големия издател Христо Г. Данов, който е само с дванадесет години по-малък от художника.

Така или иначе, наградите и номинациите, които са били присъждани на Нов български университет през годините, винаги имат този дух – точно като разчистването на порасналите тръни около имена, които трябва да се знаят с безспорна гордост – нещо, което прави книгата „Романтикът Димитър Добрович 1816-1905“, – дух на свързаност, на пренасяне на онова, което днес ще се случи по още по-добър начин, което може да се види и утре – с друга сила, но пак в магията на светлината, дух, който съхранява и вижда точно като в картините на Добрович „Рибар“ и „Жена със запалена свещ“, които могат да бъдат видени в разгъвката на страниците 94-95 в наградената книга.

Нов български университет има две номинации за Националната награда „Христо Г. Данов“ в категорията „Електронно издаване и нови технологии“ за официалния уебсайт на проф. Богдан Богданов, който разви най-богатата платформа за интерпретация и разбиране, една номинация за книгата „Бели облаци: от древнокитайската поезия до японските тристишия хайку“ по превода и съставителството на Крум Ацев, една награда за превода на Георги Гочев за „Държавата“ на Платон, две номинации в категориите „Представяне на българска книга“ и „Книгоразпространение“ за Центъра за книгата, както и голямата награда в категорията „Библиотеки“, връчена на Библиотеката на Нов български университет.

Вероятно има и други награди, които са останали назад във времето, подобно на онази класация на книги във в. „Сега“, в която първият том на „В градината с розите“ на НБУ беше на първо място, следвана от книга на получилия малко по-късно Нобелова награда Орхан Памук, – една малка весела история за книга, която не е получавала Националната награда „Христо Г. Данов“. Не я получи и преводът на „Диатриби“ на Епиктет – издаден в две различни издания, едновременно от Издателството на Нов български университет и от ИК „Жанет 45“, изкусна, жива, говореща, мъдра – книга, която пита: „Защо не направите нужното за творенията, които са ви пред очите там, където сте“.

Точно това прави книгата на Ружа Маринска „Романтикът Димитър Добрович 1816-1905“, както и тази на Анжела Данева – „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович 1816-1905“ – правят онова, което трябва да се направи и никой не може да ги спре.

Вашият коментар