Нобеловата награда за химия за 2016 г. е за разработването и синтеза на най-малките молекулярни машини

Университетски дневник бр.18 (2016)

Трима учени – Жан-Пиер Соваж, Фрейзър Стодарт и Бернар Феринха демонстрират минимализирането на технология, довела до революция в нанотехнологиите

Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска ака­демия на науките от 1901 г. Лауреати на Нобеловата награда за химия с голяма известност са: Сванте Арениус (1903), Ърнест Ръдърфорд (1908), Мария Кюри (1911), Ирен и Фредерик Жолио-Кюри (1935).

Французинът Жан-Пиер Соваж, шотландецът сър Фрейзър Стодарт и холандецът Бернард Феринга са отличени от Нобеловия комитет в Стокхолм с приза по химия за 2016 г. Нобеловият комитет в Стокхолм присъжда престижното отличие на тримата учени за проектирането и създаването на т.нар. молекулярни машини, които са хиляда пъти по-тънки от косъм. Те разработват молекули с контролируеми движе­ния, които могат да изпълняват задача, когато им бъде подадена енергия. Този дял от нанотехнологиите може да служи и при разработването на нови материали, сензори и системи за складиране на енергия. Молекулярните машини могат да се „вмъкват“ в човешкото тяло и да доставят необходими лекарства – например, за да се прилагат медикаменти директно върху ракови клетки.

Жан-Пиер Соваж прави първата стъпка към създаването на молекулярна машина през 1983 г., когато успява да свърже две пръстеновидни молекули във верига, наречена катенан. Обикновено молекулите са свързани чрез здрави ковалентни връзки. Във вериги обаче ги свързва по-свободна механична връзка. За да е в състояние да изпълни задача, дадена машина трябва да е съставена от части, които могат да се движат една спрямо друга. Преплетените пръстеновидни молекули на Соваж отговарят на това изискване.

Фрейзър Стодарт прави втората стъпка през 1991 г., когато разработва ротаксан – съединение, състоящо се от молекулярен пръстен, „нанизан“ на наподобяваща дъмбел молекулярна ос. Стодарт демонстрира, че пръстенът може да се движи по оста. Сред разработките му на базата на ротаксан са молекулярен повдигащ механизъм, молекулярен мускул и молекулярно базиран компютърен чип.

През 1999 г. Бернар Феринха става първият човек, разработил молекулярен двигател, успявайки да накара молекулярен ротор да се върти постоянно в една посока. Използвайки разработката си, ученият е задвижил стъклен цилиндър, който е 10 000 пъти по-голям от молекулярния двигател. Феринха е проектирал и наноавтомобил.

Вилма Георгиева

Вашият коментар