Пощенската картичка не е писмо

Университетски дневник бр.20 (2017)

доц. д-р Морис Фадел

От 18 до 31 януари в НБУ се състоя изложбата «Световете на старите пощенски картички», организирана от департаментите «Нова българистика» и «Изящни изкуства». Тя представя колекцията на проф. Михаил Неделчев от пощенски картички. Ето какво проф. Неделчев каза за колекционирането, за това кои пощенски карти са ценни, за пощенската картичка като медия. „Аз не виждам себе си като колекционер. Въпреки че онова, което представих в НБУ, бе колекция. В определението, че някой е колекционер има нещо самоцелно. Не може да се каже, че Умберто Еко е колекционирал книги, въпреки че той е имал огромна библиотека, разполагаща се в много помещения.  Картичките, които аз представих,  са текстове, които са ми нужни като литературен историк и персоналист, наблюдаващ процесите в българските общности… За съжаление, късно започнах да колекционирам, през 70-те и 80-те години. Огромна роля за това изигра клубът на филателистите, където се събираха много хора… Предпочитам преди всичко градове, и то български градове. Почти не събирам репродукции на картини, каквато е била модата в началото на 20 в. Нашите литературни деди са колекционирали най-често репродукции на картини, защото достъпът до изкуството е бил труден. Например, изпращането на репродукция е било жест от страна на Пенчо Славейков към Яворов… Има голяма разлика между писмото и пощенската картичка. Защото до времето на войните пощенската картичка се изпраща открита, следователно текстът не е трябвало да е конфиденциален. Затова можем да видим в картичките изрази като: «По-подробно ще ти пиша в затворено писмо». Много често самият текст коментира изображението върху пощенската картичка. Това е норма до 1915 г. Пощенската картичка е сравнително късно явление, възниква някъде след 1860 г. Големият й бум е в края на 19 – началото на 20 в. След това е доста по-различно. Защото тя се масовизира, става индустрия…. Има изключително ценни картички. По времето на сецесиона картички са правели значими художници като Алфонс Муха и Кандински. Александър Бенуа има знаменити серии за Петербург. И то картичките са правени с техники на гравюрата… Има куриози пощенски карти, които също са ценни. Например, притежавам една пощенска карта, която никой друг от колекционерите, с които съм разговарял, не е виждал. Тя представлява релефно изображение на телеграма. Имам и карти на братята Хаджи Аслани от Созопол, които през 1901, 1902 г. използват фотоколажа… Пощенските карти са най-скъпи в местата, които представят, защото там има най-голям интерес към тях. Издателите им са различни видове. Има такива, които предпочитат да лансират най-известните места в техните градове. Има и такива, които се обръщат към маргинални места. Например, под влияние на модата на натурализма са създавани пощенски карти, които изобразяват задните пространства на парижките хали или клошари, не Айфеловата кула“.

Вашият коментар