Рокендролът потропва на портите на НБУ: Част 3

Университетски дневник бр.20 (2017)

1967: 50 години по-късно

гл. ас. д-р Методи Методиев

Честването на годишнини представлява традиционна част от социалния календар на модерните общества. В българския контекст познаваме множество годишнини, които имат за цел да съобщят принадлежност към едно голямо НИЕ, простиращо се отвъд астрономическото и историческото време. Честването на националреволюционери, славянски просветители наред с политически актове – като Съединението, представляват част от този опит за скачване на изгубеното в настоящото си битуване общество към космическата станция на изминалата вечност.
Това, което правим днес в НБУ, представлява един друг опит. Да придадем на общността усещането за съпричастност към една друга близка по време темпорална реалност, която обаче съществува извън националните граници – тази на културните герои от втората половина на 20-ти век. В началото използвахме традиционната система на „tribute“ или това,което на езика на националната култура наричаме отдаване на почит. Първата голяма личност, на която отдадохме подобна почит, беше Дейвид Боуи. Организирането на това събитие бе вдъхновено от магнетизма и мащабността на явлението Боуи, както и от  книгата на проф. Евгений Дайнов за Дейвид Боуи. Това си беше трудна задача и поради сложността на неговото изкуство, което залага на предизвикателството към аудиторията – трудна задача за една посттоталитарна общност, на която липсва опитът на живот в предизвикателства.

В процеса на организирането на концерта в почит на Боуи се създаде една общност на съмишленици – преподаватели от НБУ и млади музиканти. След края на събитието, посветено на Боуи, започнахме организирането на по-мащабен като популярност проект – „Да срещнеш Джон Ленън“. Включването на популярни лица от клубната музикална сцена и привличането на такава личност-вселена като Ицко Финци придаде допълнителен мащаб. Всичко завърши с предколеден концерт в препълнената зала на Университетския театър. Оттук нататък започва сложното – да направим нещо по-добро, но и по-различно.

Ето тук се обърнахме към историчния поглед с решението да направим нещо свързано  с мащабите на историческата дистанция. Осъзнаването на това, че вече е изминал половин век от големите събития, разтърсили света между 1967 и 1969 г., ни накара да направим едно различно от традиционната система честване – това на цяла една година – 1967. Важно е да кажем, че тази година се отбелязва активно в Западния свят – в последните месеци медиите във Великобритания и зад океана посвещават страници, рубрики и цели броеве на въпросната година. Съвсем скоро в центъра на Лондон бе открита огромна изложба, посветена на групата Pink Floyd и на 50-годишнината от първия им албум. Седмицата между 26 май и 1 юни бе обявена за седмица на Beatles –  свързано с излизането на 1 юни 1967 г. на Sgt. Pepper’s Lonеly Hearts Club Band – албумът, който със своята концептуална рамка променя представите за рок музиката и в който, разбира се, можем да забележим влиянието на LCD наркотика. Освен това из цяла Европа и Съединените щати се предвиждат летни фестивали, които носято логото „Лято на любовта“ – по името на фестивалите от лятото на 1967 г.

Така че това, което ще представим на публиката на 1 юни 2017 г., е едно музикално приключение из знаковите парчета на Beatles, Rolling Stones, Doors, Jimi Hendrix, Cream и другите големи банди и изпълнители, които съставят един уникален саундтрак на 1967 г. Всичко това на фона на визуалната култура, изразена през обложките на албумите, където може да се види като миниатюра възходът на хипи културата, лятото на любовта и изгряването на надеждата за една нова безформена свобода. Тънко вплетена в тази картина ще бъде и българската действителност: опасно близка и безопасно далечна от доминиращите тонове в онази западна култура. Именно малките истории на преподавателите от НБУ ще дадат този ракурс към нещо, което обещава да бъде незабравима вечер в началото на лятото на 2017.

Вашият коментар