Руската революция от 1917 в изкуството (каквото и да означава)

Университетски дневник бр.20 (2017)

проф. д-р Ирина Генова

10

Руската революция в изкуството е тема на множество изложби през 2017. Събитията, които през 1917 разтърсват света, имат отклик в артистичните практики на руския авангард и на авангардите в Европа. От 1930-те години насетне революцията, назовавана Октомврийска (с главно „о“), е ключов сюжет в за доктрината на „социалистическия реализъм“. Десетилетия по-късно, от 1970-те години, образите ѝ са ресимволизирани в дисидентските практики на артисти от тогавашния Съветски съюз и комунистическа Европа. След 1989 постмодерните практики в различни контексти, московският концептуализъм се изявяват в нови условия.

8

В пространствата на всекидневието Руската революция от октомври 1917 се явява в образи на градове: площади, монументи, булеварди, сгради за обществен и частен живот. От вестника в картинки на витрините на Руската телеграфна агенция – „Окна РОСТА“, през порцелановите сервизи с агитационна украса, до колекциите от облекло за хората на новото общество – сякаш целият образен и предметен свят се проектират с участието на художници.

11

Множество изложби и публикации през годините на Запад и на Изток представят в различни аспекти отклика на руския авангард и на авангардите в Европа на революцията от 1917. Сред тях изложбата „Париж – Москва 1900 – 1930“ – през 1979 в Париж и през 1981 в Москва – е знакова за идеологическото раздвижване в комунистическия свят. Произведения от централни фигури в руския авангард – Кандински, Малевич, Родченко, Любов Попова, Олга Розанова, Ел Лисицки и т. н. – доскоро затворени в депа и остойностявани от съветската държава само чрез продажби на Запад – с тази изложба се превръщат в представително културно наследство на Съветския съюз. 1980-те и 1990-те години са златно време за темата „авангард и революция“.

Освобождаването от идеологически догми и мними авторитети след 1989, с разрушаването на Берлинската стена (символно и буквално), даде шанс на критическите арт практики. Те подхраниха немалко изложби, както и определена ниша в арт пазара.
Малко по-късно през 1990-те години арт пазарът в световен план започна да проявява интерес и към произведения, представителни за доктрината на социалистическия реализъм, с нейните образи на революцията. Това беше знак за кураторите – последваха друг вид изложби и публикации.
С образите на Руската революция от 1917 на тези страници напомняме за произведения от различни времена и контексти. И тъй като сме в България, акцентираме върху отклика на наши художници през десетилетията.

Моля, разглеждайте!

проф. д-р Ирина Генова
текст и подбор на репродукциите

3

4

20

 

 

 

 

 

Списък на репродукциите

1 Camilla Gray / Камила Грей, 1962

2 John E. Bowlt / Джон E. Боулт, 1976

3 Paris – Moscou / Париж – Москва. Париж, 1979

4 Paris – Moscou / Париж – Москва. Москва, 1981

5 Руско изкуство на ХХ век и авангарда. Каталог от търг на Сотбис / Sotheby’s. Лондон, 1989

6 Голямата утопия. Руски и съветски авангард 1915-1932. Ню Йорк, 1992, Музей Гугенхайм

7 Революция. Руско изкуство 1917-1932. Лондон, 2017, Кралската академия за изкуства

8 и 9 Натан Алтман / Альтман. Проекти за дворцовия площад в Санкт Петербург, 1918

10 Борис Кустодиев. Болшевик, 1920

11 Константин Юон. Новата планета, 1921

12 Димшиц / Дымшиц и Толстая. Корица за списание, 1919

13 Александър Родченко. Плакат, 1920-те

14 и 15 Порцелан, 1919

16 Андрей Филипов. Тайната вечеря, 1989

17 Александър Косолапов, 1990

18 Андрей Манастирски / Монастырский, 2010

19 Каталог. София, 1980, Национална художествена галерия

20 Лев Кербел. Паметник на Ленин в София, 1971. Пощенска картичка

21 Силвия Лазарова. 1989 и 1993

22 Варвара Степановна. Проекти за спортни дрехи, 1923

23 Нено Белчев. Сърп и чук, видео, 2014

24 Лъчезар Бояджиев. Дупката на Алиса (част от инсталация), 1991

25 Надежда Ляхова. Тежест, видео и обект от изложбата „Убягващи образи“, 2013

22

18

13

9

7

5

2

6

14

15

25

21

24

17

12

1

16

23

19

Вашият коментар