Руската революция от 1917 в изкуството (каквото и да означава)

Университетски дневник бр.20 (2017)

проф. д-р Ирина Генова

Руската революция в изкуството е тема на множество изложби през 2017. Събитията, които през 1917 разтърсват света, имат отклик в артистичните практики на руския авангард и на авангардите в Европа. От 1930-те години насетне революцията, назовавана Октомврийска (с главно „о“), е ключов сюжет в за доктрината на „социалистическия реализъм“. Десетилетия по-късно, от 1970-те години, образите ѝ са ресимволизирани в дисидентските практики на артисти от тогавашния Съветски съюз и комунистическа Европа. След 1989 постмодерните практики в различни контексти, московският концептуализъм се изявяват в нови условия.

В пространствата на всекидневието Руската революция от октомври 1917 се явява в образи на градове: площади, монументи, булеварди, сгради за обществен и частен живот. От вестника в картинки на витрините на Руската телеграфна агенция – „Окна РОСТА“, през порцелановите сервизи с агитационна украса, до колекциите от облекло за хората на новото общество – сякаш целият образен и предметен свят се проектират с участието на художници.

Множество изложби и публикации през годините на Запад и на Изток представят в различни аспекти отклика на руския авангард и на авангардите в Европа на революцията от 1917. Сред тях изложбата „Париж – Москва 1900 – 1930“ – през 1979 в Париж и през 1981 в Москва – е знакова за идеологическото раздвижване в комунистическия свят. Произведения от централни фигури в руския авангард – Кандински, Малевич, Родченко, Любов Попова, Олга Розанова, Ел Лисицки и т. н. – доскоро затворени в депа и остойностявани от съветската държава само чрез продажби на Запад – с тази изложба се превръщат в представително културно наследство на Съветския съюз. 1980-те и 1990-те години са златно време за темата „авангард и революция“.

Освобождаването от идеологически догми и мними авторитети след 1989, с разрушаването на Берлинската стена (символно и буквално), даде шанс на критическите арт практики. Те подхраниха немалко изложби, както и определена ниша в арт пазара.
Малко по-късно през 1990-те години арт пазарът в световен план започна да проявява интерес и към произведения, представителни за доктрината на социалистическия реализъм, с нейните образи на революцията. Това беше знак за кураторите – последваха друг вид изложби и публикации.
С образите на Руската революция от 1917 на тези страници напомняме за произведения от различни времена и контексти. И тъй като сме в България, акцентираме върху отклика на наши художници през десетилетията.

Моля, разглеждайте!

проф. д-р Ирина Генова
текст и подбор на репродукциите

Седмѝцата разкрива и друга своя прелест – работа, най-свята за мисълта: доколкото се състои от 3 и 4, тя по естествен начин придава на съществуващите неща устойчивост и непоклатимост. … Ако в основата на всички геометрични фигури и свойства действително стои правоъгълният триъгълник, а най-важното в него – правият ъгъл, е в резултат на седмѝцата, чиято същност е да бъде едновременно тройка и четворка, то последната с основание би се смятала за източник на всяка фигура и всяко математическо свойство. Тук неизбежно трябва да допълним, че 3 е числото на повърхността (нали точката се отнася към единицата, правата линия – към двойката, а повърхността – към тройката), докато 4 изразява плътното тяло (като добавим към три още едно, придаваме дълбочина на повърхността). От всичко това става ясно, че реалността на седмѝцата е начало и принцип на геометрията и стереометрията, а едновременно с това – да го кажем най-общо – и на телата и безтелесните. (Филон от Александрия, Сътворението според Моисей, 97-98)

Вашият коментар