Сблъсъкът със стъклото в живота на Александър Тасев

Университетски дневник бр.18 (2016)

Сблъсъкът със стъклото в живота на Александър Тасев се случва спонтанно. След като записва бакалавърска програма „Пластични изкуства“ решава да специализира модул „Алтернативна керамика и стъкло“ след втората година на обучението си. Непопулярният за българските представи художествен материал прави впечатление на младия художник, който се стреми да „изкара“ битовата употреба от ма­териала и да го изпълни с изящна стойност. Неговата първоначална идея е работите му от стъкло да бъдат осветени с максимално количество светлина, за да оживеят. Първата му работа от крехкия материал представлява три флоатови (плоски) стъкла, върху които гравира контурите на женско тяло при изучаване на натурата. В последната година от бакалавърската програма Александър е поканен, заедно със своите колеги от ателието по стъкло, да участва в мащабен проект, който цели да реновира храм-паметника „Св. Александър Невски“. Студентите участват в реставрацията на храма, като заменят старите стъкла и поставят на тяхно място витражи. За направата на новите цветни стъкла е нужно много време и желание, споделя Александър, който вече следва в магистърска програма „Архитектурата в стъклото“. По думите му всичко започва от рисунката и преминава през множество варианти, докато се избере краен проект. Следват проби и със самия матери­ал, тъй като при затапяне съвместимостта на стъклата е различна. Минават месеци докато се получи желаният резултат към одобрения проект. Креативната работата се свежда до експеримент в търсенето на точен градус за разтапяне и плътност на стъклото до постигането на желания ефект.

Паралелно на реставрацията Александър разработва и техника за „изтичащо“ стъкло, позната като „слъмпинг“, при която се образуват тънки стъклени нишки между два пласта плътна стъкломаса. Привлича го контрастът между тънкото и солидното стъкло. Стремежът му е да постигне правилно овладяване и подвеждане на стъкломасата при направата на калъп за всяка творба. Процесът е сложен, защото всяко стъкло има различни физични и химични свойства. В артистичните си експерименти студентът регулира изтичанията на материала като използва помощни материали като стъклена вата, итонг, кварцово брашно и гипс за направата на калъп. Една от последните му пластики е създадена върху основа от кора за яйца, залята с кварцово брашно и гипс в съотношение 50/50, заедно с метални профили за облекчаване на калъпа. Използван е килограм стъкломаса, който на определен от него градус изтича във ванички и образува по-плътни плочи, които „затварят“ стъклопластиката.

През 2016 г. студентите от ателието по стъкло на НБУ участват в съвместната изложба “NO LIMITS”, заедно с вече утвърдени имена на майстори от Чехия в Националната художествена галерия. Изложбата събира на едно място три поколения дизайнери на стъкло и е изключително успешна за българските студенти. Александър Тасев е награден за своята стъклопластика от Чешката академия по изкуства в Светла над Сазава. Именно там през последните три години студентите от ателието по стъкло на НБУ провеждат едноседмична практика, която дава реална представа за възможностите на изкуството от стъкло. Чешката традиция вдъхновява нашите студенти и местните майстори помагат за изпълнението на техните проекти от издухан оловен кристал. Александър асоциира името на града, който в буквален превод означава „лампата над река Сазава“ със светлина, която огрява неговия артистичен път. Името на наградената пластика от изложбата е „Падмасана“, което в превод от санскрит означава поза „лотус“ в йога. Творбата е съчетание между пясъчни речни камъни с 8 мм плоско зелено стък­ло. За направата Александър снема от речните камъни калъпи, върху които затапя стъклото на нисък градус (520° C). В специална пещ стъкло­то поема формата на гипсовокварцовия калъп, след което се вади и се поставят пясъчните камъни. Александър не пренебрегва и студената обработка, която също е важна. Според него леките дефекти придават определена доза чар на произведението, защото машинната обработка придава един изкуствен блясък, който се различава от ръчната обработка. Личната намеса на автора проличава и кара произведението да оживее, без да му придава свръхсъвършенство.

Александър е посветил последните три години от професионалното си развитие на мате­риала стъкло и признава, че не прави планове за бъдещето. Стъклото му дава удовретворение за цялата енергия, която влага в него. Освен работата с материала, за него е важно и отношението между колегите в ателието. Той е щастлив, че се намира в среда, където успешно се провеждат множество практики и проекти, като непрекъснато се отварят нови възможности за развитие в изкуството от стъкло. Първоначално се стремял към направата на собствено ателие, но за момента е решен да следва последователно проектите си, които му отварят вратите за реалзация напред.

Неговото най-голямо удивление е при посещението му на музея „Корнинг“, Ню Йорк, където се докосва до възможностите и техниките на „застиналия огън“ на лидерите в историята на световното стъкло. Вдъхновява се от ситуациите между хората и от съвършенството на природата,на което хората е редно да отделят повече внимание. Той твърди през усмивка, че всичко вече е направено и всеки създава своя интерпретация според личните си възможности и чрез индивидуалните си възприятия. Всеки артист общува със света, като показва вътрешното си Аз, отношението си към живота и към себе си. Средата оказва влияние върху творчеството и именно това потиква Александър да съчетава природни елементи като камък и дърво със стъкло. Творецът откъсва даден елемент от естествената му природна среда и го поставя в галерия, като му придава изящна стойност на непреходност.

Веселина Гекова,
МП „Изкуството от стъкло в дизайна и архитектурата“

Вашият коментар