Кратки форми

„Спасете детето“: Кратки форми 1983-2018 г.

Университетски дневник бр.23 (2018)

Светлозар Василев

„Човек се ражда, за да е щастлив,
а не за да е послушен!“
Дара, 4 години

Кратките форми са естествен изразител на бунта. В тях абсурдът на шаблоните, присъщи на тоталитаризма, се оглежда в кривото си огледало.

Май 1984
Няколко сгради в столицата
осъмват със свастики вър-
ху тях.

Май 1984
Заедно със свои приятели се прибирам след
края на дискотеката „Петър Берон“. Един от
тях разказва за свастистиките и че полиция-
та търси извършителите. Всеки от компания-
та е арестуван поне веднъж като „проводник
на западно влияние“, заради музиката, коя-
то слушаме. Слухът за свастиките надхвър-
ля младежкото ми въображение. Нямам 16 и
съм уплашен.

Май 1985
Емблемата на Motorhead, закачена на кожено-
то ми яке, проблясва на слънцето и „хипноти-
зира“ седналия пред мен пътник. Възрастни-
ят мъж, облечен с овехтял
кафяв костюм, гледа право
пред себе си и непрекъсна-
то повтаря „Педераст, пе-
дераст“. Първият ми графит “Lemmy” е под-
писът върху паспорта ми. Полицаите, които по
онова време често проверяваха различните, не
разбират подигравката.

Май 1986
Върху работнически фургон до стадион „Ва-
сил Левски“ се появява надписът „Клуб рим-
ско пране“. Тогавашните тинейджъри, сега са
50-годишни, си го спомняме като първия бъл-
гарски графит. Не знаехме чий е.

Май 1987
Докато върви по ул. „Шишман“, наскоро на-
вършилият 18 години Камен Белопитов спи-
ра за момент и вади флумастер от джоба си.
Бързо написва „Въндализъм“ и продължава.
Минувачите поспират, след което подмина-
ват, без да разбират. Надписите се множат:

Инвалид ли е умвалидът?
Житейска рамка по лиценз
Отнемай къде
Консервиран възрожденец
Мамино акулче

„Всяка неделя“, БНТ
Гвоздеят на програмата тази седмица е теле-
мост София – Москва, посветен на графитите
в София. Показват кадри от улиците в центъ-
ра. Кеворкян пита това протест ли е, а руският
коментатор говори за перестройката и новото
изкуство. Повръща ми се.

Май 1988
Учителският съвет на 7 СОУ в София обсъжда
поведението на Камен в негово присъствие.
Директорката го пита какво означава „Увеща-
вам водоеми“, Белопитов отговаря: „Нещо
като „кандърдисвам язовири“.

Януари 1989
Три от фасадите на бул. „Ленин“ (сега „Цари-
градско шосе“) осъмват с надписа „Тодор Бе-
рия Живков“. Два месеца по-късно на също-
то място цивилни служители на МВР стрелят
по Симон Варсано, докато подновява надпи-
са, въоръжен с черна вакса за обувки. Прос-
треляният на две места 34-годишен Варсано
е арестуван.

Май‘ 90 – май‘ 95
Въздухът ухае на свобода. Графитите на Ка-
мен са върху повечето телефонни кабини,
улични лампи и пейки в парка. Акцентът им
е върху социалната реалност, а жилото по-
остро:

Керван легализатори
Партийно гръбоносене
Спазмоздравно подсигуряване
Камара от подлоги

Май 1993
Откривам Камен на първия етаж в Медицин-
ския университет, София. Седнал е по турски
пред гардеробната на първия етаж. Забърза-
ните студенти го подминават учудено. Поз-
дравявам, той вдига глава и кимва. Говорим
кратко, оказва се, че той също учи медицина,
след което отново потъва в своя свят … Годи-
на и половина по-късно и месец преди да на-
върши 26, го намират мъртъв в дома му. По-
следният му графит върху предсмъртната
бележка е лаконичен: „Спасете детето“.

В същия този момент, само че в Бристол,
Банкси прохожда като графити артист.

Играта с топка е забранена, Банкси, Лос Анджелис, 2006

Май 2018
От смъртта на Камен са изминали точно 15
години. Стените наоколо ни бомбардират с
цветни графити, огромни рекламни пана и
плакати. Постери на Роджър Уотърс невъз-
мутимо съжителстват с Лепа Брена отдясно и
„Христос Воскресе“ отляво. Сред вакханалия-
та от цветове и послания за посветените се от-
кроява знак – три кръгчета.

Графит на ул. „Чаталджа“ 17, София

Авторът Самуил Ваклинов е роден една годи-
на преди самоубийството на Камен. Би тряб-
вало да е на 16 години, но преди няколко ме-
сеца намира смъртта си при експеримент с
лекарства. Или като Камен – поради невъз-
можността да се впише в арогантността на
ежедневието.

Брат му Борис обяснява:

„Това е Марс с двата му спътника. Брат ми
се вдъхнови от музиката на „30 seconds to
Mars“. Не знам дали знаете, ние оцеляваме
чрез музиката. Освен това Марс е бог на вой-
ната, а ние се противопоставяме на света.
Най-вече на образованието и училището,
които работят против мисленето и ограни-
чават свободата ни“

Малко по-късно продължава: „След смъртта
на брат ми неговият символ може да бъде ви-
дян навсякъде – ние, неговите приятели, го
рисуваме. Даже на вашата сграда има два“.

Мислено се питам случайно ли е, че спътници-
те на Марс са кръстени Страх (Фобос) и Ужас
(Деймос). Борис е на 18 години и също рисува.
За него „символичното рисуване“ е потреб-
ност на цялото му поколение:

„Така изразяваме емоциите и мислите, кои-
то не можем да домислим. Имаме нужда от
действие, защото думите не могат да изра-
зят всичко. Рисувам, за да мога да домисля
мисълта си“.

За разлика от Камен и Самуил, рисунките на
Борис са с по-сложна техника и символна сис-
тема. Също като тях, той не крие самоличнос-
тта си и свободно обсъжда мотивите си.Оче-
видно ключов момент в тях са страхът и
неговият антипод – мисленето.

Мисловно същество, Борис Ваклинов

Междувременно Борис продължава:

„Рисувам, защото усещам липса и не мога да
си изградя усещане за ясен смисъл. Имам нуж-
да да давам, а в наши дни това рядко се цени.
… Блокажът да уча е чисто психологически –
училището не проявява интерес, а учители-
те не знаят как да се свържат с нас. Почти
всички възрастни имат предварителни тези
и не слушат. … “.

В опит за достигане на недостижимото, Борис Ваклинов

И накрая:

„Свободата дава много избори и тежестта
на тези избори е проблемът на нашето поко-
ление. Страхът ни кара да стоим в комфорт-
ната зона и да не действаме, а това води до
депресия. …“.

 

Българските графити в контекст

Терминът „графити“ означава рисунки и надписи с лично или политическо съдържание. Тази форма на себеизразяване съществува от зората на човечеството – първите рисунки върху стена са на неандерталци отпреди 64 000 години (Hoffmann et al., 2018). По време на каменната ера (преди 14 500 години) се осъществява плавен преход от фигуративно към абстрактно изкуство, но развитието на същински символични системи отнема близо 10 000 години. Еволюцията на обществените отношения и нововъзникналите инструменти в края на желязната ера довеждат до все по-стилизирани изображения, каквито са т. нар. каменни картини от Готланд, Швеция, отреди 2500 години, в които откриваме графично представяне на идеята за безкрайността и континуитета на живота.

Тетраграм 1 , Готланд, Швеция. Снимка: Марчела Върбанова

Вероятно първият графит от собствената ни история е тракийският надпис в Севтополис отпреди 2 300 години. Най-честите прабългарски знаци са кръстът и кръгът, които се смятат за предхристиянски соларни символи. Писането и рисуването е възприемано от прабългарите като свещенодействие, в резултат на което сме наследили хиляди изображения и буквена система, за която се смята, че е използвана при създаването на кирилицата (Иванов, 2018). Измежду по-късните графити внимание заслужават надписите от X и XIII в. в охридските църкви „Св. София“ и „Св. Климент“, които са едни от първите образци на спонтанно творчество (Овчаров, Н., 1994).

Съвременните графити възникват през 60-те години на ХХ в. в САЩ като форма на комуникация между бандите, но постепенно посланията им се трансформират в стремеж към себеизразяване и протест срещу йерархизацията на обществото. Имената и таговете на техните автори, нарисувани върху влакове, обществени сгради и подлези, стават съществена част от градската култура. Макар и достъпни за всички, истинското им значение може да бъде разчетено само от представителите на съответната графити субкултура. Графитите, представляващи съчетание от букви и цифри, се заместват от постграфитите, които акцентират върху цветовете и формата. Някои от тях носят всички характеристики на истинско изкуство и представляват фигуративни изображения със сложна символика и социални послания. Този етап, известен като street art, започва през 80-те години на ХХ в. и включва свободно рисуване със спрей, използване на шаблони и систематично разработване на определени теми и герои. Основната мотивация на графити артистите се запазва – въпреки че са преследвани от полицията, те рисуват, „за да имаме глас и да се противопоставим на властта и потребителската култура, наложена от търговските корпорации“ (Banksy, 2005). Един от ключовите представители на това течение е Жан-Мишел Баския (1960-1988), известен с политическите си графити и експресионистични платна, починал от свръхдоза на 27 години. Друг световноизвестен художник е Банкси, който твърди следното: „Започнах да рисувам на улицата, защото това бе единствената съществуваща възможност“. Неговите графитити са известни с остротата на посланията и откритото противопоставяне на социалната стратификация и властта на военнопромишлените и търговски монополи. Един от най-популярните му проекти е известен с името „Пияният ангел“.

Пияният ангел (2006), Банкси, Лос Анджелис

Потиснатият, пиян тинейджър с ангелски крила символизира потъпкването на жизнеността и усещането за смисъла от управляващите. Няма как да не се сетим за последните думи на Камен Белопитов – „Спасете детето“.

Цената на свободата

Очевидно е, че графитите в различните им форми са човешка практика с дълга и сложна история. Мотивацията зад тях варира между нуждата от себеизразяване и неудоволетвореността от човешката цивилизация. Темите, вълнували Белопитов, Варсано, Банкси, Самуил и Борис Ваклинови, са забележително сходни: личната свобода и протестът спрямо нейното потъпкване.

Като практикуващ психоаналитик, не мога да не направя аналогия с ядрото на психоанали тичния метод, известен като правило на свободните асоциации. То се въвежда в началото на анализата и се състои в изискването анализантът да споделя всички свои мисли, хрумвания и представи, възникнали в хода на аналитичната сесия. Следването му бързо води до откритието, че речта и мисленето ни не са свободни, а ограничени от несъзнавани вътрешни забрани и дискурса на обществото. Всъщност това е моментът, когато пациентът осъзнава, че развитието на личността му е невъзможно без влизане в контакт с изтласканите желания и ограничения. Въпреки че според З. Фройд, Х. Маркузе и Т. Адорно цивилизацията предполага изтласкване на социално неприемливите сексуални и агресивни желания, определени култури изискват не просто потискане, а тотално отсъствие на вътрешната свобода.

Графитите като форма на бунт и гражданско неподчинение в България са изследвани и дискутирани от различни автори (Тенев, Г., 2015, 2018; Илиев, К., 2016; Николов, Т., 2018). Основната теза на този текст е, че авторитарните общности предизвикват тежки поражения върху емоционалния живот и смъртта на най-уязвимите измежду нас, но не и да предотвратят съпротивата срещу безпардонната подмяна на човешки ценности в семейството, училището и обществото. Изводът е, че ако не намерим решение, ще продължим да губим децата и творците си.

1 Тетраграмът е символ на безкрайността и континуитета на живота. От 60-те години на XX в. в скандинавските страни символът се използва като пътен знак, означаващ паметник на културата.

Библиография

Иванов, И. (2018). Връзка между скалните графити от Козячко-Осоговския район на Р Македония с прабългарски графити от Североизточна България. Изтеглен на 13.05.2018;
Илиев, К. (2016). Форми на съпротива. СГХГ, София, 2016;
Николов, Т. (2018). Случаят „Варсано“ или отпорът на сковаващия страх. Портал „Култура“, 15 март 2018;
Тенев, Г. (2015). Надписи на стена. – В: Изкуство за промяна 1985-2015. Съставител Мария Василева. София, 2015;
Тенев, Г. (2018). Симон срещу страха (случаят „Варсано“). Документален филм. Агитпроп, 2018;
Желязкова, Б. (2014). Графитите в България последните години на XX и началото на XXI век. Докторска дисертация към Националната художествена академия, София;
Овчаров, Н. (1994). Скрипториите на „Св. София” и „Св. Богородица Перивлепта” по данни от новооткритите рисунки-графити (глава I от „Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония“). УИ „Св. Климент Охридски“;
Banksy (2005). Wall and Piece. The Random House Group, London, Edition, 2006;
Hoffmann, D. L. et al. (2018). U-Th dating of carbonate crusts reveals Neandertal origin of Iberian cave art. Science, 359 (6378), 912–915;
Naudinot, Nicolas et al. (2017). Divergence in the evolution of Paleolithic symbolic and technological systems: The shining bull and engraved tablets of Rocher de l’Impératrice, Plos One, March 3, 2017 – https://doi.org/10.1371/journal.pone.0173037

3 коментара

  • Аз съм Радо Белопитов,по- големият брат на Камен , нелепо починал, уви… Имам негови УНИКАЛНИ неща,леко стресиращи нЕкои мозъци , около 10-ти септември ще ги кача .. Благодаря, че го помните,DUDES!

    • Здравейте, Радослав.

      това е обща кауза, чудесно е, че текста ми е правилно разбран от семейството. Аз и приятелите ми помним добре брат ви. Имаме и други идеи как да съхраним спомена за него. Ще се радвам да влезем във връзка, моят е-мейл е svetlozar.vassilev@gmail.com. Моля, пишете ми.

      Поздрави,
      Светльо В

  • Изплуват картини пред очите ми докато чета,отнесох се в спомени. Много добър текст за неща които има смисъл да не бъдат забравяни.

Вашият коментар