Физически модели и експерименти

Университетски дневник бр.19 (2017)

Изследователският център „Институт за съвременни физически изследвания“ (ИСФИ) (на английски език „Institute for Advanced Physical Studies“) към НБУ е създаден в началото на 2016 г. като съвместна инициатива между НБУ и едноименния институт. ИСФИ не би искал да е само институт, т.е. организация, насочена към изследователска дейност, а и да се обърне към студентите. Защото знанието е знание само тогава, когато може да бъде преподавано. Знание, което не е в състояние да направи от един незнаещ знаещ, не е знание. Ето защо от този семестър институтът е предложил на студентите общообразователния курс за знания „Произход и еволюция на Вселената. Кванти и относителност“. Очаква се също да стартират и по-специализирани курсове в програмите по информатика и телекомуникации.

Разбира се, Институтът за съвременни физически изследвания не се отказва да бъде институт. Неговите проекти са в четири области. Що се отнася до ядрената физика, учените в него се занимават с физиката на атомното ядро и физиката на елементарните частици. В сферата на взаимодействието на лъчението с веществото те изследват какво се случва с определено вещество след като то е било подложено на влияние от различни видове налитащи частици. За да може да се реализират тези интереси, институтът е сключил договори с партниращи лаборатории, в които могат да се извършват експерименти, като например ЦЕРН (Женева) и ОИЯИ (Дубна). „Темата, която най-много се припокрива с дейностите на НБУ, е изчислителната физика“ – казва д-р Стоян Мишев. „Чрез развиването на тази дисциплина ще подобрим качеството на образованието на студентите. Освен това с нея са свързани сътрудничеството ни с ЦЕРН и с български фирми, както и идеята ни за създаване на компютърна лаборатория, в която студентите от програмите, свързани с компютърни и технологични дисциплини, ще могат да имат стаж.  В тази лаборатория, в която ще могат да се обработват големи масиви от данни, ще бъдат подложени на анализ нови модели за разпределени изчисления, ще се разработват приложения в областта на Интернет на нещата (Internet of Things) и Добавената реалност (Augmented Reality). В нея ще се осъществява силно специализирано, интензивно обучение на студентите по актуални компютърни технологии, съответстващи на текущите технологични вълни. Тя ще бъде факт до месец.“ – продължава той. Четвъртата област, в която работи институтът, е математическата физика. „Математическият апарат е задължителен във физиката. Може да се каже, че прогресът в нея през XX в. се дължи тъкмо на хора, които са и физици, и математици. Така например в големите лаборатории по света се разходват огромни средства за експерименти, които целят да докажат или опровергаят математически модели, опитващи да опишат физическата реалност“ – пояснява доц. Цвета Апостолова, ръководител на Института.

Институтът е и главен организатор на международна конференция – „Computing in High Energy and Nuclear Physics“ – посветена на взаимодействието между физиката и информатиката, която ще се състои през април 2018 г. в София. Очаква се тя да е най-мащабното научно събитие у нас в полето на „точните науки“ от десетилетия насам. За нейната реализация членовете на института са се преборили с градове като Барселона, Глазгоу и други.

доц. д-р Морис Фадел

Вашият коментар