Фондация „АСИСТ – Помагащи технологии“

Университетски дневник бр.19 (2017)

проф. д-р Морис Гринберг

Фондация „АСИСТ – Помагащи технологии“ е създадена през 2014 г. с главна цел популяризирането и разпространението на помагащите технологии за контрол с поглед в България. Тези технологии, както и други алтернативни и допълващи средства за комуникация, помагат на хората с тежки физически увреждания да общуват и да могат да използват компютър. За разлика от повечето страни в Европейския съюз, САЩ, Канада, Австралия и други развити държави, тези технологии бяха на практика напълно непознати в България до започването на дейността на фондацията.

Ние сме изследователи и преподаватели в департамент „Когнитивна наука и психология“ на НБУ, чиято лаборатория за изследване на ползваемостта е единствената в България, в която се извършват изследвания с апаратура за проследяване на погледа  от 15 години.

Познавайки възможностите на технологиите за контрол с поглед и установявайки, че няма други квалифицирани специалисти в България, които биха могли да ги популяризират, решихме да създадем фондация, която да способства те максимално бързо да достигнат до всички нуждаещи се от тях, както и да навлязат в специализираните и общообразователните учебни заведения в страната.

Много силно бяхме мотивирани и от съзнанието, че всяко забавяне в достъпа до тези технологии се изразява в години „загубен“ живот за хиляди съществено нуждаещи се от тях. В България има около 7000 деца и възрастни с комплексни нужди, които не могат да водят достоен живот без помагащи технологии за алтернатива и допълваща комуникация.

Технологиите за контрол с поглед са предназначени за деца и възрастни с комплексни нужди – хора, които не могат да говорят и са с тежки физически увреждания, поради които имат проблеми с фината моторика (трудности при извършване на прецизни и координирани движения на ръцете).

Такива проблеми могат да възникнат още в периода около раждането – напр. при детска церебрална парализа (ДЦП). При част от тях са нарушени не само двигателните функции, но и говорът. Така тези деца не могат да общуват, да се учат и да се развиват. Невро-мускулните дистрофии при децата също водят до подобни увреждания.

В същото време голяма част от тези деца имат запазени когнитивни способности в една или друга степен.

Подобни проблеми обаче могат да възникнат и при възрастни – в резултат на някакъв инцидент, инсулт или заболяване като амиотрофичната латерална склероза (АЛС), което често се нарича „заболяването на Стивън Хокинг“. Тогава хора, които са били активни и с професионална реализация, загубват възможността да се движат и да говорят.

Хората с комплексни нужди са затворници в телата си – те чуват и разбират, но не могат да изразят това, което мислят и чувстват. Напредъкът на съвременните технологии обаче предлага възможни решения. А това са т.нар. допълващи и алтернативни средства за комуникация (ААС – Augmentative and Alternative Communication) – това са всички методи на комуникация, които заместват писмената или говоримата реч. Чрез тях хората, които имат ограничени възможности за комуникация поради физически увреждания, но имат частично или напълно запазени когнитивни способности, могат да общуват.

Една от най-мощните съвременни помагащи технологии е основана на проследяване на погледа (eye-tracking). Устройствата за проследяване на погледа регистрират къде точно гледа човек върху екрана на компютъра. Те се състоят от камери и софтуер, които проследяват движенията на очите и изчисляват посоката на погледа. Тази информация може да се използва за изследователски цели – ако се интересуваме от това как хората четат, коя информация е важна за тях при правене на избор или какво забелязваме от една реклама.

Но информацията за това къде е насочен погледът може да се използва и за да се осъществи взаимодействие между потребителя и софтуера – насочването и задържането на погледа заместват традиционната мишка.

„Контрол на компютър с поглед“, „комуникация чрез поглед“, „взаимодействие чрез поглед“ – всичко това звучи за много хора загадъчно и даже свръхестествено. А всъщност тези наименования са опит да се предадат накратко възможностите, които се предоставят от технологиите за проследяване на погледа. Устройствата са относително малки, поставят се под екрана на лаптоп, настолен компютър или таблет и се включват в USB вход. Насочването на погледа придвижва курсора, а задържането на погледа е натискане на бутон на мишката.

Устройствата за контрол с поглед дават възможност да се използват както съществуващите стандартни програми на един компютър, така и специализиран софтуер, който е насочен към обучение на деца. Това обучение е особено важно в ранна детска възраст – с помощта на специално създадени игри децата могат да започнат от 2-годишна възраст да се забавляват, да развиват основни когнитивни умения, а по-късно – да се учат да комуникират с помощта на символи, а след това и с писмена реч. А когато тези технологии се комбинират със софтуер за преобразуване на текст в синтезирана реч, комуникацията с околните става още по-лесна.

За да могат всички деца, които имат комплексни нужди, да се развиват пълноценно, е нужно да разполагат с помагащите технологии за алтернативна и допълваща комуникация от най-ранно детство. Не по-малко важно е и специалистите, работещи с тях – специални педагози, ресурсни учители, логопеди и психолози – да могат да използват пълните възможности на тези технологии.

Дейността на фондация „АСИСТ – Помагащи технологии“ е насочена и в тази посока, като успяхме да включим два текста в Наредбата за приобщаващото образование, които изискват учебните заведения да предоставят помагащи технологии за контрол с поглед на децата и учениците, когато са необходими. В същото време чрез финансиране от проект „Включващо обучение“ 24 училища в страната са оборудвани с устройства за контрол с поглед и специализиран софтуер и са обучени над 90 специалисти.

През 2016 г., с помощта на Обществения борд на Telus International Europe и Националния алианс за социална отговорност, започнахме провеждането на национална кампания за популяризиране на помагащите технологии за контрол с поглед „Здравей! Това съм аз!“, която се проведе при голям интерес в най-големите градове на България и продължава и в момента. Дейността на фондацията беше отличена с втора награда на Министерството на труда и социалната политика за социални иновации в областта на социалните услуги.

В екипа на фондацията участва и Анжела Пенчева, актриса в театъра на НБУ и автор на автобиографичната книга „Моят живот: да имаш ляв палец“. Тя е една от първите започнали да използват пълните възможности на технологиите за контрол с поглед в България, вече и в постановката на Възкресия Вихърова и Кристиана Бояджиева по нейната книга (на снимката с актрисата Яна Маринова по време на премиерата).

Нашата дейност във фондация „АСИСТ – Помагащи технологии“ почива на дълбокото ни убеждение, че всеки човек има право да се развива, да общува, да бъде информиран, да прави избор и да изразява себе си. Това включва и усвояването и практикуването на професия, участие в обществения живот и пълноценен личен живот. Съвременното развитие на високо технологичните допълващи и алтернативни средства за комуникация вече позволява това да е възможно и за хора, които имат тежки физически увреждания, позволявайки им да развият и изявят пълния си потенциал. Една от най-важните възможности, които тези технологии дават на тези хора, е възможността за независимо изразяване и споделянето на чувства, мисли и мнения.

Вашият коментар