1917: февруари и октомври

Университетски дневник бр.20 (2017)

доц. д-р Морис Фадел

През времето на комунизма в училище ни учеха, че „прогресивните“ интелектуалци в Русия приемат с охота Октомврийската революция. Всъщност истинското политическо събитие за руската интелигенция е не Октомврийската, а Февруарската революция. Тя прави опит да направи държавата от затънала в невъзможността да се реформира империя в демократична държава. Демокрацията започва да се практикува дори в армията, и то в ситуацията на Първата световна война, в която Русия участва: установява се практиката командири да се избират от редовите войници.
Голяма част от интелигенцията посреща с ентусиазъм Февруарската революция. По това време в Русия е налице културен подем. В литературата цари „сребърният век на руската поезия“. Скандалните предизвикателства към традицията вървят ръка за ръка с опити за обновяването ѝ. Модернизмът разделя авторите на различни направления: символизъм, конфликтуващият с него акмеизъм, имажинизмът. Оформя се и литературен авангард, който от своя страна оспорва модернизма. Негово следствие са футуризмът, кубофотуризмът и егофотуризмът. Има и неоконсерватизъм, който ражда „новоселската поезия“.
Октомврийската революция привлича малко интелектуалци. Ала това никого от тях не прави щастлив. Александър Блок умира от неясно заболяване след като правителството на Ленин отказва да го прати на лечение в чужбина. Владимир Маяковски се самоубива в резултат на любовна история, но и на организирана от властите „травля“. Всеволод Мейерхолд е разстрелян като „враг на народа“, а неговата голяма любов, съпругата му актрисата Зинаида Райх – бивша жена на Есенин – е изхвърлена от прозореца от агенти на тайната полиция.
Тежки неща се случват и с онази част на интелигенцията, която приема Февруарската революция. Поетът Николай Гумильов е разстрелян от болшевишката власт по обвинение в заговор. Много автори са жертва на популярния израз „стереть в лагерную пыль“ („да бъдеш изличен в прахта на лагерите“). Онези от тях, които емигрират, срещат мизерията и моралния компромис. Семейството на поетесата Марина Цветаева води гладно съществуване в Париж, докато една вечер съпругът се връща с пачка пари. Оказва се, че е станал сътрудник на съветското външно разузнаване. След като семейството на Цветаева се връща в родината през годината на големите репресии – 1937, той е арестуван, по-късно е и разстрелян, понеже в навечерието на Втората световна война Сталин решава да „прочисти“ спецслужбите. Арестувана е и дъщерята на Цветаева – Ариадна. Самата Цветаева се обесва. Преди смъртта си моли да бъде назначена като миячка в стола на Литературния фонд.

Вашият коментар