1967 – годината на сержант Пепър

Университетски дневник бр.20 (2017)

доц. д-р Венцислав Джамбазов

Живеем в динамично и наситено с информация и емоции време. Приемаме за даденост толкова много неща без да се замисляме, че някой някога е измислил всяко едно от тях за първи път.

И когато слушаме музика – също бързаме. Колко от вас са изслушали един цял албум напоследък? Или ще ме попитате какво е албум, защото днес слушаме музика от радиото, от интернет, от айпода, и песните следват една след друга до безкрай. А често дори не ги изслушваме докрай, защото бързаме да сменим на следващата.

А сега се пренесете 50 години назад във времето – няма интернет, няма CD плеъри, почти няма телевизия, няма „уокмени“ (то и сега вече няма). Искате да слушате музика – за тази цел имате грамофон. А популярната музиката всеки ден преоткрива нещо ново в себе си – ритъм енд блус, рок енд рол, рок, бийт, хард рок. Една динамична картина, която започва малко преди 1960 година, а първото й 10-тилетие е най-наситеното и революционното. Да кажем и кои са изпълнителите – Елвис Пресли, Бийтълс, Ролинг Стоунс, Пинк Флойд, Дийп Пърпъл, Лед Цепелин… не – не можем да кажем кои са, те са твърде много и всеки от тях носи нещо ново и уникално.

На 1 юни 1967 година на пазара излиза един албум с малко странното заглавие „Сержант Пепър и клубът на самотните сърца“. Това е осмият студиен албум на групата Бийтълс, която през предходните 5 години е покорила света. Тя има повече продадени копия на своите албуми и сингъли от който и да е друг изпълнител до този момент (а и след това).

Очакванията към поредния албум на групата са големи. Вече е изминала повече от година, откакто Бийтълс са прекратили активната си концертна дейност. Те работят основно в студио, започват да експериментират със звука и техниката за звукозапис. И този албум е много по-различен.

Песните на пръв поглед не са хитове, но една след друга те разказват история! За първи път в историята на рок музиката песните от един албум са свързани. Това е първият концептуален рок албум, цялостно произведение, което се слуша на един дъх. Това е едно връщане назад към традициите на класическата музика, което дава нова насока в развитието на популярната и рок музика. Песните от албума имат интересно и ново за Бийтълс звучене. Те сякаш са в различни стилове, което още повече подсилва ефекта на тяхната свързаност. Поезията в текстовете остава ненадмината. Първата песен открива „шоуто“ и въвежда публиката. Предпоследната песен е по същата музика, но „закрива“ представлението.

Албумът е записан в станалото по късно легендарно студио на улица Abbey Road в Лондон. Именно там, години по късно, Пинк Флойд записват едни от най-великите концептуални рок албуми в историята – „The Dark Side of the Moon“ и „Wish You Were Here“.

Нека да погледнем и корицата на албума, която също е оригинална  – колаж от известни личности  – писатели, поети, музиканти, артисти. Там, в клуба на самотните сърца, можем да открием Боб Дилън, Мерилин Монро, Луис Карол, Албърт Айнщайн, Оскар Уайлд и други, наред с фигурите на „ранните“ Бийтълс.

Тематиката на този 50-годишен албум и днес изглежда толкова близка. Или може би далечна, защото някак сме се отдалечили в напрегнатото ежедневие от това първично усещане за приятелство и любов, за малките неща в живота, които ни карат да се усещаме живи. Нека да не забравяме, че винаги може да постигнем повече „с малко помощ от приятелите“.

Вашият коментар