1997-2007: България по пътя към Европа

Университетски дневник бр.20 (2017)

проф. Антоний Тодоров

Двадесет години ни делят от една паметна 1997, която запомнихме с банковата и последвалата икономическа и политическа криза, със зимните демонстрации и звука от удряните празни тенджери, със суперинфлацията, която стопи спестяванията, а средният доход падна до 4-5 американски долара, но някои стопиха задълженията по кредитите си и от това спечелиха. Драматичните събития от тази година бяха завършек на един период на политически преход, белязан от противопоставянето на два политически блока – този на БСП (червените) и този на СДС (сините). Анализаторите говореха за „двуполюсен модел“, а политиците извън двете основни партии говореха за „червено-синя мъгла“.

Началото на кризата от 1997 г. постави поредицата банкови фалити от лятото на предходната година и последвалите трудности с продоволствието през есента. Това предизвика промяна на политическите симпатии и през ноември на президентските избори с голямо мнозинство беше избран кандидатът на тогавашната опозиция – Петър Стоянов. През декември икономическата криза достигна своя пик, правителството на БСП подаде оставка, парламентът се оказа блокиран както от бойкотираща го опозиция, така и от все по-многолюдните демонстрации на улицата. На 10 януари активисти щурмуваха сградата на парламента, а управляващата тогава БСП отстъпи, отказа да съставя ново правителство и прие решението за предсрочни парламентарни избори. През април те бяха спечелени с огромно мнозинство от дотогавашната опозиция начело със СДС, новото правителство на Иван Костов пое властта и стана първото в историята на привличаше със своя ентусиазъм, желание да се върне в България и знаменития си лозунг „Срам ни е от вас“, отправен към дотогавашните политически елити. Очакването за съществена промяна беше водещо и на последвалите през същата 2001 г. президентски избори, когато съвършено неочаквано за наблюдателите беше избран дотогавашният лидер на БСП Георги Първанов. Той спечели впоследствие втори мандат през 2006 г.

Новото либерално правителство по същество продължи наследените реформи: приватизация, присъединяване към ЕС и НАТО. В края на мандата му през 2005 г. това вече беше изпълнено и България стана членка на НАТО и подписа договора за присъединяване към ЕС, отложено заради недостатъчна готовност за 2007 г. Но неговото управление също беше белязано от корупция и използване на властта за лични цели.

Редовните избори от 2005 г. изведоха на първа позиция БСП, но без собствено мнозинство. Така се стигна да формиране на коалиция с НДСВ и ДПС – дотогавашните управляващи партии. „Тройната коалиция“, както започнаха да я наричат, си разпредели властта и отново предприе реформи. Обяви война на корупцията, но доведе до успешен край и присъединяването на България към ЕС през 2007, завършвайки по същество цикъла от събития, започнали през 1997 г. Но управлението на „Тройната коалиция“ също беше белязана от корупционни практики, поради което през 2009 г. изборите бяха спечелени отново от нов играч – ГЕРБ.

Вашият коментар