25 години добронамерено съперничество

Университетски дневник бр.18 (2016)

проф. д-р Людмил Георгиев, д-р Емилия Занкина, проф. д-р Пламен Бочков

Академичната среда у нас, така видимо загу­била традиционно свойствената си ексцентричност и абстрактност през последните години, бе сюрпризирана от една проява на университетска корпоративност. Два твърде различни според националността, размера и структурата си университета – Американският университет в България и Нов български университет отпразнуваха съвместния си 25-ти рожден ден – 18 септември, с подобаващата на науката сдържана празничност, концентрирана в две сбития – пресконференция и научна конференция.

Пресконференцията изрази заслужена похваленост на постигнатото и от двете инсти­туции в областта на научното, финансовото и социално организиране на високото университетско учене, направи взаимен реверанс към споделеността на опита и грешките и създаде интерес към бъдещата възнамереност.

Президентът на АУБГ и Ректорът на НБУ зарадваха поне онази част от обществеността, която има интерес към предизвикателството на новостите в образователните постижения, и показаха, че може да се планира и действа рационално в конкурентна среда, зачитайки повече ползите пред трудностите. Конкретността на посланията и подробностите от двата чет- въртвековни опита бяха оставени за научната конференция, която се проведе на софийска територия в сградата на НБУ.

Програмата на конференцията посочи полетата, в които академичните, студентските и административни състави на двата университета бяха предизвиквани през тези години от българската и международна среда. Тематично Ти обхващаше: Нормативна база и образователните стандарти в университетското преподаване и учене; Моделът „Liberal Arts“: предимства и приложимост в съвременния контекст; Висшето образование и бизнесът – възможности на взаимодействието; Социално отговорният уни­верситет – партньор на бизнеса: как връзката с бизнеса увеличава ролята на академичната ин­ституция в обществото; Университетското предприемачество – гаранция за пълноценност на академичната автономия; Материалната среда като предпоставка за качествен университет­ски живот ; Създаване на академични и междуакадемични общности – условие за толерантност и развитие.

Заглавието на конференцията и изборът на тематичните полета показа загрижеността на тези два модерни и експериментиращи уни­верситета за настоящето и бъдещето на ви- сшето образование, и най-вече за връзката на университетското образование с бизнеса. Целта на конференцията бе да се направи преглед на достигнатите академични постижения и на въздействията, които са упражнили с появата си върху социално-икономическото развитие на българското и международното общество чрез експериментирането в нови научни на­правления и образователни методи, даващи поле за развитието на съвременни професии.

Подредената и категорично свързана пъстрота на темите даде възможност на всички докладчици да демонстрират завидния си опит в избраното направление и рядкото човешко, а дори и преподавателско, умение да се представи сложен текст във фиксирано време.

В доклада си – „Университетът на XXI век – една нова алтернатива на съществуващото висше образование в България“, проф. Христо Тодоров, след като очерта фундамента на средновековното начало на университетското об­разование в Европа, съпостави конкурентните предимства на различни национални и континентални образователни системи. Подчертана бе доста позабравената цел на средновековното в сравнение със съвременното университетско­то образование – моралното усъвършенстване на личността. Цел, съществено изместена от мотиви като: намиране на работа, повишаване на жизнения стандарт и др. Тази цел би била постижима най-добре чрез научно изследване (планомерно и систематично усилие за проучването на даден предмет) – единство на преподаване и изследване, партньорство между професори и студенти. Посоченият образователен идеал – независимата и отговорна личност съответства напълно на мисията и образовател- ната идеология на НБУ.

Запомнени и твърде отправни останаха думите на докладчика: „Образованието в универ­ситета е не заради държавата или икономиката, а заради личността на самия студент – студентът е центъра, около който се организира институцията. Целта е чрез външно въздействие да се постигне личностна независимост на сту­дента и способност за отговорно професионално и гражданско поведение в сложна и променлива среда.“

Професор Бочков прие трудната роля да представи едно от основните постижения на университета ни – създаването на множеството стандарти, рамкиращи нестандартността му, но и улесняващи последователите му. Основното внушение на този доклад е предизвикателството да строиш ред и да хомогенизираш по този начин университетската среда. От стан­дарт за това как да изглежда една аудитория, до това как изглежда завършващият студент. Професионалните компетенции на завършващите всяка от специалностите ни, макар и неокончателно дефинирани, са достатъчно обсъждани критично, за да се превърнат в атестат за качество и ориентир на бизнеса при подбора на работна ръка. В този доклад, през описанието на въведените академични стандарти, най-вече изпъкнаха приносите на НБУ в предизвикването и промяната на българското обществото и в частност на академична среда. Експериментираните и въведени механизми за университетско управление и контрол, като: кредитна система, тристепенно обучение, либералното образование (Liberal Arts), дистанционно обу­чение, висока избираемост, самооценяване, мейджър и майнър програмите, управление на качеството, завишени изисквания за преминаване от една академична длъжност към друга, високите стандарти за материална сре­да, предизвикващи реализирането на мечтата на всеки университет – да възпитава и да кара студентите му да остават с желание дълго в пространствата му, и др.

„Свободата иска жертви. Високите стандар­та, които въведохме ни помогнаха да не се въвлечем в инерцията на посредствеността“ – каза Ректорът. Заедно с примерите за множеството приноси, докладът даде повод за размисъл върху поставените, но все още неотговорени въпроси: „За голямата свобода, която НБУ постигна, каква жертва принесе и принася?“ и „Високите стандарти, които сме създали, съответстват ли на съзнанието на онези, които трябва да се съобразяват с тях?“

Д-р Емилия Занкина, Зам.-ректор на АУБГ, представи предимствата на модела Liberal Arts в комбинация с критиките и митовете, които са разпространени за него. Един от тях е, че: „Liberal Arts или, както тук често се превежда, общообразователните предмети, трябва да наваксат пропуските в средното образование. Това не е тяхна цел и доказателство за това е, че Liberal Arts в университетите в САЩ учат едни от най-изтъкнатите, завършили средно образо­вание ученици.“

И АУБГ и НБУ залагат на развиване на собствено мислене чрез образованието, което предлагат. А то може да се осъществи, особено в ерата на глобализацията, само чрез широкопрофилното, интердисциплинарно образование, даващо възможност не толкова да се реагира на конкретен проблем, колкото на връзката между наглед несвързани проблеми.

Нашето и световното общество поставя пред важен избор и двата университета – „… Дали целта на образованието е развитието на човешката натура и подобряване на характера и на ролята на индивида в обществото или изключително и само професионалната квалифи­кация? – Засега правим избора да развиваме и двете…“ И това, бих подкрепил, е правилният избор, защото животът в свят със сложни гранични проблеми ни налага развиването на гранични, хибридни науки и Liberal Arts отговарят на това условие.

Доц. Божидар Данев направи критичен преглед на причините и последиците от така дълго наблюдаваната съпротива на университетското образование да следва развитието на икономиката, за да премине към икономиката на 21 век.

Изключително интересна бе аргументацията му за спъващата роля на академичната автономия и даденият пример с множеството курсове, програми и институти по химия. След като в България вече почти не се развива химическа индустрия, няма как тези аргументи да не прозвучат убедително. „В момента пазарът на труда търси нещо съвсем различно от това, което произвежда университетската институ­ция. Младежката безработица расте, неграмотните и ранно отпадналите, независимо дали са по етнически причини или нещо друго, са факт и в наличие в страната. Дайте обява, че търсите работници и ще видите, че никой не се явява.“ Интернет пространството, информационните мрежи, цифровата и споделената икономика рационализират пространството извън държавната регулация и това няма как да не се отрази на настоящето и бъдещето на висшето образование. Ще спечелят онези университети, които ще могат да осигурят компетенции, съответстващи на новите изисквания на практиката в 21 в.

Д-р Милена Николова (АУБГ) разви тезата за преживяното предадено знание и теорията за активната връзка със заинтересованите страни в обществото. Как тя се превръща в една форма на допълнителен принос, който образователните институции имат в обществото. Тя сподели опита на университета в един нов метод за учене, който доближава студентите до проблемите на практиката в самия учебен час. И това става не чрез примери от преподавате­ля, а чрез задания от организация, която има определени практически проблеми в реално време. Преподавателят се превръща от източник на знание в консултант и медиатор на дискусия със студентите по решаването на пробле­ма. Новата му роля е да дооформя знанията на студентите, получени по дигитален път, и да ги свързва с практиката.

Такива форми на партньорство с бизнеса наистина увеличават значимостта, която университетите или институциите на знанието имат в обществото, в развитието на икономиката в национален и глобален мащаб.

Според докладa на професор Сергей Игна­тов, масовизирането на висшето образование през 60-ти години на ХХ век, породено от разпространяването на социалистическите и либералните идеи на Запада, изискващи предоставянето на абсолютно всички еднакви условия и еднакъв достъп до образование, препълни университетите със студенти и породи несвойствения за дотогавашния Хумболтов университет предприемачески дух. Хумбултовият универ­ситет „базиран на изследване и преподаване, абсолютно свързани с върхова наука, изисква и по-специален прием на студенти и по-специално „отглеждане“ на преподавателите.“ Масовизирането на университетското образование поражда друг подбор, завишаване на средства- та за издръжка, поради разширената (също масовизирана) необходимост от раздаването на стипендии, което държавата може да направи популистки и формално, и това няма как да не насочи университетите към предприемаческа дейност. „Университетите, които искат да продължат върховите научни изследвания, търсят в момента алтернативно финансиране, тъй като цената на изследванията се повишава с всяка година и те вече превишават държавното финансиране. Като резултат, водещите университети търсят сътрудничество, търсят колаборация с предприемачи от технологичната сфера. Резултатът на всичко това е, че сме свидетели на това как отделеният някога свят на академията, на учените, изведнъж се слива, смесва се със света на индустриалните изследвания, със света на предприемачите.“ Подтекстът на посланието на този доклад насочва към мисленето, че предприемачеството на университета не се изразява единствено в стремежа да се спечелят пари, а преди всичко да се насочат тези сред­ства в „отглеждането“ на талантливи и отговорни студенти, които да са активни автори на своя собствен жизнен проект.

Интелектуалната среда е среда на спорове, но и на създаване на университетски и между­университетски общности. На това бе посветен докладът на проф. Михаил Неделчев. Интерес­но разказаната история на политическия пазарлък и лобирането на различните политически сили за създаването на университетската „нова среда“ след 1989 г. е ценна емпирика за новата история на висшето образование.

Сериозно е аргументирано разбиването на естествено създалата се университетска общност в Софийския университет и навлизането в университетската преподавателска среда на хора, „чиито академически кариери са драма­тически проблематизирани не само от стремежите им да еманципират от пряко обслужване на властта със своите академически изследвания и публицистични изяви, но и от стремежите на повечето от тях все пак да общуват с най-висши представители на властта, да бъдат близо до тях, дори и те самите да станат носите­ли не само на морален, но и на институциона­лен авторитет, да станат властници в областта на висшето образование и културата.“

Ценността на тази историчност в доклада се състои в това че поражда въпроса – каква част от унаследената от годините преди 1989 г. практика на невъзможността „ една университетска катедра или институтска секция да се формира като кохерентна общност от съмишленици“ е възприета в наши дни? Авторът ни припомня: „Винаги имаше внедрени, дори и сред натрапени докторанти, т. нар. парашутисти. Винаги се намираше един спекулиращ с партийните директиви идеолог. Винаги атмосферата бе на взаимна подозрителност.“

Онова, което остава като мнение след запознаването с доклада, е, че възможните уни­верситетски общности са малки, динамични, нестабилни и флуидни. Че са личностно мотивирани, но обществено представени заради силата на влиянието върху промените в обществото, което са целели и целят. И до момента – не изцяло положителни поради характера на академичния живот и доминиращото високо его на участващите в него.

И все пак, и двата университета – АУБГ и НБУ, са пример за наченати и в процес на раз­витие академични и междуакадемични общ­ности, базирани на творчеството, експерименталността и ненатрапената, но последвана резултатност.

В изказването си проф. Фотев прогнозира, че: “Университетите ще се провалят поради продължаващата да господства система на държавната поръчка. Глобализацията не се ръководи от ценности и ние ще загубим, ако не се съобразим с хоризонталната интеграция и свързаната с нея образованост на новия човек, който трябва да решава сложни ситуации“.

В заключителната част на конференцията, д-р Георги Текев, изпълнителен директор на Нов български университет акцентира на предприемаческо-мрежовия профил на НБУ и на задачите, които предстоят пред неговото развитие. „НБУ разбира се е предприемачески университет – актът на неговото създаване е поемане на риск, а мисията му е свързана с промяна на статуквото, но днес университетът е нещо повече. НБУ е предприемчив уни­верситет, работещ в мрежи, който постоянно прави промени не само и единствено по посока на собственото си развитие, но и се свързва с външната среда и е агент на нейната промяна” Стратегическите задачи, които д-р Текев открои пред Университета са: 1) Следването на образователни и изследователски полити­ки и практики с висока ефективност, насочени към очакванията на външната среда, но и формиращи нови търсения – нови професии, алтернативни програми, иновативни форми на преподаване, интегриране на изследователската дейност в учебната програма; 2) Развитие на преподавателския състав за по-голяма свързаност с университета, подобряване на възрастовата структура и мотивацията; 3) Развитие на компетентността на административния състав и работа на проектен принцип; 4) Развитие на организационната структура на университета в посока на интегриране на предприемаческата култура в практическото действие на НБУ; 5) Разгръщане на взаимодействието с клиентите на университета – свързване с определени каузи, привличане на експерти от практиката в преподаването и актуализирането на учебните програми, развитието на индивидуалните програми като естествен маркетинг; 6) Развитието на университетския кампус.

проф. д-р Людмил Георгиев, Член на Настоятелството на НБУ

Вашият коментар