40 години от приемането на „Харта 77“

Университетски дневник бр.20 (2017)

д-р Александра Трифонова

„Преди десет години светът все още малко знаеше за свободолюбието на европейския интелектуалец под контрола на Кремъл и за репресиите, на които е подложен. Прокуждането на творците на Пражката пролет от родината им помогна светът да узнае истината за това свободолюбие. Така страданията на чешките творци станаха част от творческата съвест на света. Но това, разбира се, не прави болката им по загубената родна културна среда по-малка и, което е по-важно, не притъпява чувството им за необходимост да творят на чешки в самата Чехия. С една дума, проблемът на чешкия писател днес е не как да „излезе в света“ – той вече е отвоювал това – а как да остане в родината си.“  1  Тези думи на писателя Атанас Славов сполучливо характеризират обществено-политическата и културната ситуация в Чехословакия преди 40 години, когато се поставя началото на движението „Харта 77“, смятано за един от предвестниците на края на социалистическия режим в страната, а също и за важно явление от съвременната световна история. За начало на този своеобразен поход в името на основните граждански свободи и демокрацията, натъкнал се по пътя си на очаквани затруднения, а също и на репресии спрямо поддръжниците му, се приема публичното обявяване на основния документ – Декларацията на „Харта 77“, състояло се на 6 януари 1977 г. По това време документът е подписан вече от над 240 човека; за първи говорители на „Харта 77“ са избрани драматургът и бъдещ президент на Чехословакия (по-късно Чехия) Вацлав Хавел, философът Ян Паточка и политикът Иржи Хайек. Доста скоро, на 14 януари същата година, в Париж е учреден Международен комитет в подкрепа на Хартата, в който влизат такива световноизвестни творци като Сол Белоу, Фридрих Дюренмат, Гюнтер Грас, Артър Милър, Греъм Грийн и др. Дейността на Хартата продължава до 1992 г.

Демонстрация на движението „Чехословашко-полска солидарност“ за освобождаването от затвора на Петър Поспихал – подписал „Харта 77“. Вроцлав, 17 април 1987 г. Източник: Britannica Image Quest

Според самите й учредители „ХАРТА 77 е свободно, неформално и открито сдружение на хора с различни убеждения, различна вяра и различни професии, които са обединени от волята поотделно и заедно да се стремят към зачитането на гражданските права и правата на човека в нашата страна и в света. На всички онези права, които признават на човека двата пакта, превърнати в закони, Заключителният акт от конференцията в Хелзинки, многобройните международни документи против войните, насилието, социалното и духовното потисничество, и които цялостно изразява Всеобщата декларация за правата на човека на ООН.

ХАРТА 77 израства от солидарността и дружбата между хората, които споделят тревогата за съдбата на идеалите, с които са свързали и свързват своя живот и труд. ХАРТА 77 не е организация, няма устав, постоянни органи и организационно обусловено членство. Към нея принадлежи всеки, който приема нейните идеи, участва в дейността й и я подкрепя. ХАРТА 77 не е основа за опозиционна политическа дейност. Тя иска да служи на общия интерес, тъй както и много други подобни граждански инициативи в различни страни на Запад и на Изток.“

В специална декларация от 9 януари 2017 г. правителството на Чешката република заявява, че и днес продължава да следва заветите на „Харта 77“, като подчертава своята беденост, че без смелите позиции, непрестанните усилия, а също и страданията на подписалите Хартата чешкият народ и общество е трябвало да  извървят много по-труден път, за да стигнат до сегашния образ на своята държава. „Харта 77“ завинаги ще остане символ на твърда гражданска позиция, която и с цената на жертви има силата да променя света 2 .

Вацлав Хавел – един от учредителите на „Харта 77“,драматург, общественик, президент на ехословакия (Чехия) през периода 1989–2003 г. Прага, 1978 г. Източник: Britannica Image Quest

Съпроводителните писма, с които първите трима говорители на „Харта 77“ – проф. Ян Паточка, проф. Иржи Хайек и Вацлав Хайек – изпращат на Федералното събрание на Чехословашката социалистическа република и на Чехословашката телеграфна агенция текста на „Декларацията на Харта 77“. Прага, 5 януари 1977 г. Източник: Britannica Image Quest

1  Славов, Ат. Чешката трагедия на 10 години (1968–1978).  – Университетски архив на НБУ, ф. 7 (Текстът е публикуван от Пламен Дойнов в „Литературен вестник“, бр. 10, 12–18 март 2014, с. 16).
2  При написването на статията са използвани материали от сп. „Homo Bohemicus“ (кн. 4, 2007) и от сайта на Правителството на Чешката република.

Вашият коментар