Поезия

Аристократично бавно

Университетски дневник бр.23 (2018)

кимни леко на портиера
позволи му да те огледа
ти си зенитът на вечерта му
а мен със сигурност мрази
и явно мисли как никак
не те заслужавам
но ти идваш
при мен и си винаги точна
събуваш токчетата
още в асансьора по етикет
стъпваш на пръсти и караш
котараците по улуците
да прехапват езици
почукваш три пъти с тока
отварям ти с чаша коняк
и не казвам нищо за кока ти
нито за твоята рокля
която знам как си избирала
с трепет пред огледалото
разпилявам те като огърлица
от перли за да те събера едва
на закуска в парата на чая си.

Илиян Любомиров

Вашият коментар