Кратки форми

„Виждъм на Ида снъгата“. Кой, какво и как пише по стените на Помпей?

Университетски дневник бр.23 (2018)

гл. ас. д-р Владимир Маринов

Вулканът Везувий затрупва бързо град Помпей. Голямо нещастие за жителите му и извор на богатство от факти и информация за нас днес. Ако си мислите, че сме се променили за 2000 години, помислете пак.

„Пълно безобразие! Какви са тези грешки още в заглавието!“ – със сигурност ще се възмутят по-грамотните читатели, спирайки поглед на заглавието по-горе. „Хванахте се!“ – с лукаво доволство би им отговорил начетеният латинист, запознат с историята на объркания цитат. Всъщност в него грешките са верни и съвсем на място – това е точен превод на стих, издраскан с остър предмет върху долната част на стена във вътрешния двор на римска вила, самата тя част от прочутия античен град Помпей, засипан с пепел от вулкана Везувий през 79 г. сл. Хр. Точно така, става дума за класически римски графит, в чийто нормализиран запис Idai cernu nemura (публикуван още през ХIХ в. в колосалния “Corpus Inscriptionum Latinarum”, или съкратено CIL, под номер IV 6698) забелязваме как „писателят“ е допуснал поне три правописни грешки, в това число изписването на u вместо о в последните две думи. А верният превод трябва някак да предава и тези неточности.

Разбира се, както в българския текст, така и в латинския оригинал се крият още много значения и уловки. Автор на стиха в действителност е не този анонимен драскач от Помпей, а самият Луций Аней Сенека – известният стоически философ, който се издига до дясна ръка на император Нерон в успешните ранни години на управлението му, но с времето изпада в немилост пред Цезаря и се самоубива по негова заповед, превръщайки се в популярен символ на съпротивата срещу императорския произвол. Това обяснява появата на името му и другаде по стените в града – писателят очевидно е бил нещо като ъндърграунд икона навремето. От друга страна, българската фраза „снЪгата на Ида“ скрито заиграва с общата представа на днешната образована публика за Помпей като средище на похот и разврат, подхранвана от забележителните еротични фрески по стените на вили и бордеи в града, консервирани от изригването на вулкана преди почти две хиляди години. Всъщност изразът Idai nemura – или по-точно Idaea nemora, както гласи оригиналът на Сенека от трагедията Агамемнон (ст. 730), – няма нищо общо с фигурата на жена, а се превежда буквално като „горите-и-полите на (планината) Ида“, където троянецът Парис решава спора за най-красива богиня в полза на Афродита.
Хванахте се отново, нали?

Всички тези подробности показват колко важни са надписите от Помпей не само за по-точното познаване на античната култура, но и за проумяването на редица „наши“ очаквания, разбирания и предразсъдъци, които – макар и предрешени различно в хода на времето – притежават сякаш универсално звучене в историята на човечеството. С какво най-вече ни привличат графитите от античния град? Вероятно с това, че ни въвличат в непосредствения, ежедневния, личния свят на своите автори – свят, до голяма степен свободен от претенциозните норми и идеали на високата обществена култура, който ни изкушава със своята естественост и непринуденост. Дори явната неграмотност на голяма част от драскалите по градските стени носи известно очарование – най-малкото ни кара да си вярваме, че и античните хора, подобно на нас, са изпитвали трудности с „високия“, официален латински. С една дума, надписите ни дават утехата, че сме преди всичко хора и че следва да се чувстваме комфортно в кожата си.

Разбира се, общата картина на графити културата в Помпей не може да се сведе до едно толкова хомогенно описание. Това, което по навик наричаме „графити“, в действителност се дели на още и още подвидове. Най-едрите два се съобразяват с техниката на изписване – тези, които са издраскани с твърд предмет върху твърда повърхност (главно стени, но също подове, мебели, дървени греди, съдове и керамика и т. н.), се наричат в собствен смисъл graffiti , докато изпълнените с черна или червена боя надписи получават ренесансовото название dipinti. Последната група е особено многобройна в Помпей, включва най-старите надписи (още от I в. пр. Хр., т. е. 100-150 години преди края) и се състои най-вече от публични обяви и официални съобщения. Именно общественото предназначение на дипинтите прави някои от тях същински шедьоври на римската калиграфия – за да се виждат от колкото се може повече (грамотни) минувачи, те обикновено се изписват на централна улица върху варосана стена (т. нар. album) от специални „писачи“ (scriptores), на които асистират т. нар. фенерджии (lanternarii), тъй като тази дейност по правило се върши нощем. В огромната си част дипинтите са два вида: предизборни афиши (т. нар. programmata, букв. „писания отпред, на видно място“), агитиращи преминаващите граждани на Помпей да гласуват за един или друг достоен кандидат за местната власт, и съобщения или „плакати“ за гладиаторски игри (т. нар. edicta munerum или libelli munerarii), които пак съставляват част от изборния процес и тържественото утвърждаване на властта.

Далеч по-пъстра е картината на същинските графити. Намираме ги в огромни количества практически навсякъде из разкопаната част на античния град – от вътрешните стени и подове на стаи и къщи до удобната за драскане повърхност на публични сгради и паметници, в това число и на местните гробищни алеи. Далеч по-спонтанни и лични, те не знаят граници по отношение на своето съдържание, стил на изписване или пък авторство. Във време, когато не съществуват днешните „мрежи“ и канали на комуникация, в които всеки има правото да се изказва писмено на воля, но и когато нивото на елементарна грамотност в Империята е сравнително високо, писането на графити очевидно се преживява като вероятно най-естествената проява на човешка индивидуалност: стига да не разгневиш стопанина с драсканиците си, можеш съвсем необезпокоявано да реализираш „свободата на словото“, която в публичен контекст властите сигурно ограничават, като напишеш нещо свое върху нечия „стена“. Звучи ли ви познато?

Коси и женски моди в Помпей

„Обличащата се Афродита“ от Помпей

Смъртоносното изригване на Везувий от 79 г. сл. Хр.

Без никакво съмнение, най-популярната и най-атрактивна група надписи от Помпей са онези графити, които се занимават с любовта и секса на обикновените хора, макар и често пъти в куриозна, необикновена и комична светлина. Но се срещат и много други типове и типажи: поети, войници, наемници, туристи, кръчмари, хазяи, тук-таме дори съпруги и съпрузи… Без да претендираме за изчерпателност, подбрахме няколко „категории“ графити и дипинти, които ни звучат добре, предизвикателно или просто интересно. Надяваме се да заинтригуват и вас. Приятно четене!

АВТОРИ И ДРАСКАЧИ

CIL IV 2331
Labyrinthus – hic habitat Minotaurus.
Лабиринт – тук живее Минотавър.

CIL IV 1305
Paris hic fuit.
Парис беше тук.

CIL IV 8162
Hic fuimus cari duo nos sine fine sodales.
Nomina si [quaeris, Caius et Aulus erant.] Тук бяхме ние, двама безкрайно скъпи приятели.
Ако питаш за имената, това са Гай и Авъл.

CIL IV 8729
III K(alendas) Mart(ias) hic scr(ipsi).
Ей тук драсках на 27 февруари.

CIL IV 8914
Scripsit qui voluit.
Който рекъл, написал.

CIL IV 2487
Admiror te, paries, non c(e)cidisse, qui tot
scriptorum taedia sustineas.
Чудя ти се, стеничке, как още не си паднала, задето носиш досадния товар на толкова драскачи.

CIL IV 10070
Lesbiane, cacas scribisque ‘(Sa)lute(m)’.
Лесбиане, с*реш и пишеш: „Поздрави“.

ПОМПЕЙ – ЖЕЛАН И ОТБЯГВАН

CIL IV 1454
Hic habitat felicitas.
Тук живее щастието!

Кървавите сблъсъци с нуцеринците от 59 г. сл. Хр., възпята в CIL IV 1293

CIL IV 2320
Felix hic locus est.
Щастливо място е това!
CIL IV 1650
C(aius) Iulius Primigenius hic <fuit>.
Tu quid moraris?
Гай Юлий Примигений беше тук. А ти какво се
бавиш?
CIL IV 2167
Volo remanere.
Искам да остана!
CIL IV 8899
Hospes, adhuc tumuli ni meias, ossa
prec(antur).
Странниче, недей да препикаваш този гроб –
костите те умоляват!
CIL IV 1227
Venimus huc cupidi, <cupimus> multo magis
{h}ire.
Дойдохме тук изпълнени с желание, но още по-
вече желаем да си тръгнем.
GIORDANO 38
Venimus hoc cupidi, multo magis ire cupimus,
se<d> retinet nostros illa puella pedes.
Дойдохме тук изпълнени с желание, но още по-
вече желаем да си тръгнем.
Обаче тази жена спъва краката ни.
CIL IV 4976
Sodoma
Gomora
Содом и Гомор!

„КВАРТИРНИ“
CIL IV 4666
(L)ocus vacat.
Мястото е свободно.
CIL IV 807
Hospitium hic locatur – triclinium cum tribus
lectis et comm(odis).
Тук се намира стая за гости – помещение с три
легла и удобства.
CIL IV 138
Insula Arriana Polliana (C)n Al(le)i Nigidi Mai.
Locantur ex (K) Iulis primis tabernae cum
pergulis suis et c(e)nacula equestria et domus
conductor. Convenito Primum (C)n Al(le)i
Nigidi Mai ser(vum).
Жилищен блок „Арий Полион“, собственост
на Гней Алей Нигидий Май. След 1 юли там ще
се дават под наем гостилници с прилежащи-
те помещения и дюкяни, мансарди, подходя-
щи за хора от конническото съсловие, както
и домашен наемател [възможност за наемане
на дом с иконом?]. Който има интерес, да се
срещне с Примус [Първан], слуга на Гней Алей
Нигидий Май.
ТИПАЖИ И НРАВИ
CIL IV 294
Iu(v)enilla nata di{i}e Satu(rni) (h)ora
secu(nda) v(espertina) III Non(as) Au(gustas)
Ювенила [Младенка] – родена в събота, 2 ав-
густ, следобед.
CIL IV 4397
Suspirium puellarum Celadus Tr(ax).
Келад Тракиеца – въздишката на всички мо-
мичета.
CIL IV 4764
Perari, fur es!
Перарий, ти си крадец!

CIL IV 5251
Restitutus multas decepit s(a)epe puellas.
Реститут излъга не веднъж и дваж много мо-
мичета.
CIL IV 1222
Amamus.
Invidemus.
Влюбени сме!
Завиждаме ви!
ЛЮБОВНА ПОЕЗИЯ
CIL IV 9847
Candida me docuit nigras odisse puellas.
Odero, si potero; si non, invitus amabo.
Светла ме научи да мразя черните момичета.
Ще ги мразя, ако е по силите ми. Ако не, ще ги
любя против волята ми.
CIL IV 4091
Quis amat, valeat! Pereat, qui nescit amare! Bis
tanto pereat, quisquis amare vetat!
Да живее, който е влюбен! Да пукне, който не
познава любовта! Дваж да пукне, който пък я
забранява!

CIL IV 4509
Quis amare vetat, quis custodit amantes, ni(hi)
l est unicus.
Който забранява любовта, който дебне влю-
бените, … с нищо не е уникален.
CIL IV 6842
Si quis non vidi(t) Venerem, quam pinxit
Apelles, Pupa(m) mea(m) ascipiat – talis et illa
nitet.

Ако някой не е гледал Венера, изписана от
Апелес, да види моето момиче – с такава кра-
сота и тя сияе.
CIL IV 1645
Si quis forte meam cupiet vio[lare] puellam,
illum in desertis montibus urat amor.
Ако случайно някой пожелае да насили мое-
то момиче, вдън горите да изгаря от любов!
ЛЮБОВ И СЕКС: ХВАЛБИ,
ОБЯВИ, ЗАКАЧКИ
CIL IV 1781
Mea vita, meae deliciae, ludamus parumper:
hunc lectum campum, me tibi equ<u>m
putamus.
Живот мой, моя радост, нека полудуваме за
мъничко: да вземем леглото за широко поле,
а мен – за твой жребец.
CIL IV 8258/8259
Successus textor amat coponiaes ancilla(m)
nomine Hiredem quae quidem illum non curat
sed illa com(m)iseretur. Scribit rivalis. Vale.
– Invidiose, quia rumper<i>s? Se<d>are noli
formonsiorem et qui est homo prav<i>ssimus
et bellus.
– Dixi : scripsi amas Hiredem quae te non curat.
(…) Severus.
„Шивачът Суксес е влюбен в слугинята на
кръчмарката – името ѝ е Ирида. Тя обаче не-
хае за него, а той я моли за милост. Пише го
негов съперник. Бъди здрав!“ – „Завистни-
ко, защо се бъркаш? Недей да се пречкаш на
човек, който е по-читав, в лошо положение и
красавец.“ – „Вече казах: написах, че я оби-
чаш, но тя нехае за теб… Север.“

CIL IV 10030
Malim me fellent amici quam inimici irrument.
Учете латински.
CIL IV 3932
Dolete, puellae! Ped(ico).
Cunn(a)e superb(a)e, va(lete)!
Учете латински.
CIL IV 8442
Futui coponam.
Учете латински.
CIL IV 2246
Hic ego, cum veni, futui, deinde red{e}i domi.
Учете латински.
CIL IV 8034
Fortunata – a(ssibus) XXIII.
Фортуната – за 23 гроша.
CIL IV 7339
Felix – aer(e)is as(sibus) IV.
Florus – X.
Феликс – за 4 гроша.
Флор – за 10.
CIL IV 8939/8940
Maritimus cunnu(m) lingit a(ssibus) IIII, virgines
ammittit.
Учете латински.
Giordano 16
Romula viros mile trec(en)tos.
Ромула – 300 мъже.
CIL IV 2310B
Euplia hic cum hominibus bellis MM.
Еуплия бе тук с 2000 красавци.
CIL IV 1926
Epaphra pilicrepus non est.
Епафра не умее игрите с топки.

CIL IV 1798
[Pedi]catus qui legit.
Учете латински.
КРЪЧМАРСКИ БИТ И ХУМОР
CIL IV 1937
Quisque me ad c(e)nam vocarit, v[aleat]!
Да живее всеки, … който ме покани на вечеря!
CIL IV 1880
L(uci) Istacidi, at quem non ceno barbarous
mihi ille est.
Луций Истакидий! У когото не получа гощав-
ка, той за мен е варварин.
CIL IV 1291
Da fri(gi)dam – pusillum!
Дай малко студена вода!
CIL IV 1292
Adde calicem Setinum! {H}Ave!
Здравей! Налей чаша сетийско!
CIL IV 8495bc
Canamus.
Да пеем!
CIL IV 4409
Quos ego sed
Аз – тях, ама…
CIL IV 8347
Crescens C(h)ryseroti salutem. Quid agit tibi
dexter ocellus?
Кресценс поздравява Хризерос. Какво ти пра-
ви дясното оченце?
CIL IV 7089
Im(m)anis me(n)tula es.
Голям х*й си!

CIL IV 3494
Itis foras rix{s}atis!
Вървете се препирайте навън!
CIL IV 4957
Mi(n)ximus in lecto. Fateor, peccavimus.
Hospes, si dices quare nulla matella fuit.
Пишкахме в леглото. Признавам – сгрешихме.
Но ако питаш, хазяино, защо – нямаше нощ-
но гърне.
CIL IV 3948
Talia te fallant utinam me(n)dacia, caupo! Tu
ve(n)dis aquam et bibis ipse merum.
Същите измами да те сполетят дано, кръчма-
рю! Продаваш вода, а самият ти пиеш несме-
сено вино.
CIL IV 64
Urna aenia pereit de taberna. Sei quis
rettulerit, dabuntur {h}s(estertii) LXV; sei
furem dabit, unde rem servare possimus, {h}
s(estertii) XXCIIII.
От кръчмата изчезна меден съд. Ако някой го
върне, ще му се броят 65 сестерции. Ако изда-
де крадеца, у когото успеем да открием пред-
мета – 84 сестерции.
CIL IV 3061
Virum vendere nolo meom … quanti quant(i)
q(u)e…
Не ща да си продам мъжа… за толкова и тол-
кова пари.
CIL IV 4000
oleum l a IV
palea a V
faenum a XVI
diaria a V
furfure a VI
viria I a [–] oleum a VI

либра зехтин – 4 гроша
плява за фураж – 5 гроша
сено – 16 гроша
дневни дажби – 5 гроша
трици – 6 гроша
гривна (една) – (…)
зехтин – 6 гроша
ПОМПЕАНСКИ ОСТРОУМИЯ
И ГАТАНКИ
CIL IV 2373
Venimus.
Venerunt.
Дойдохме.
Дойдоха.
CIL IV 8297
R O M A
O L I M
M I R O
A M O R
CIL IV 8623
R O T A S
O P E R A
T E N E T
A R E P O
S A T O R

ФИЛОСОФСКО И УЧЕНО
CIL IV 8832
Qui meminit vitae scit quod morti s(it
habendum).
Всеки, който е наясно с живота, знае, че ще си
има работа и със смъртта.
CIL IV 1811
Minimum malum fit conte(m)nendo
maxu(mum).
И най-малкото зло, щом се пренебрегне, ста-
ва огромно.
CIL IV 1899
Hominem reddit rhetor – qui emit servum
doctum, os non habet.
Реторът върна човека – който си купува обра-
зован роб, остава без думи.
CIL IV 8562
Qui mihi docendi dederit mercedem, abeat
quod petit a superis.
Който ми даде заплата за уроците, да му се
сбъдне каквото иска от боговете.
PROGRAMMATA:
ПРЕДИЗБОРНИ АФИШИ
CIL IV 202
M(arcum) Holconium Priscum duumvir(um)
i(ure) d(icundo) pomari universi cum Helvio
Vestale rog(ant).
Обединените зарзаватчии и Хелвий Вестал пред-
лагат Марк Холконий Приск за дуумвир по съ-
дебните дела.

CIL IV 61
M(arcum) Marium aed(ilem) faci(atis) oro vos.
Моля ви да изберете Марк Марий за едил [за-
местник-кмет по градоустройството].

CIL IV 6626
Si pudor in vita quicquam prodesse putatur,
Lucretius hic Fronto dignus honore bono est.
Ако честността в живота все още се смята за
нещо полезно, Лукреций Фронтон е достоен
за хубава длъжност.
CIL IV 581
M(arcum) Cerrinium Vatiam aed(ilem) o(ro)
v(os) f(aciatis). Seribibi universi rogant.
Scr(ibit) Florus cum Fructo.
Моля да изберете Марк Цериний Ватия за едил.
Издига го обществото на замръкналите пия-
ници. Пише го Флор заедно с Фрукт.
EDICTA MUNERUM:
СЪОБЩЕНИЯ ЗА
ГЛАДИАТОРСКИ ИГРИ
CIL IV 3884
D(ecimi) Lucreti Satri Valentis flaminis Neronis
Caesaris Aug(usti) fili perpetui gladiatorum
paria XX et D(ecimi) Lucreti{o} Valentis fili
glad(iatorum) paria X pug(nabunt) Pompeis
VI, V, IV, III, pr(idie) Idus Apr(iles). Venatio
legitima et vela erunt. Scr(ibit) Aemilius Celer
sing(ulus). Ad luna(m) scr(ibit) Celer.
Двайсет двойки гладиатори на Децим Лукре-
ций Сатрий Валенс, постоянен жрец на Це-
зар Нерон, син на Август, и още десет на Де-
цим Лукреций, син на Валенс, ще се сражават
в Помпей от шестия до втория ден преди ап-
рилските иди [8–12 април]. Ще се проведат
традиционен лов на диви зверове и морска
битка. Надписа направи сам Емилий Целер.
Написа го на лунна светлина.

CIL IV 1989
Heic venatio pugnab<i>t V K(alendas)
Septembres et Felix ad ursos pugnab<i>t.
На петия ден преди септемврийските календи
[26 август] ще се проведе лов на диви живот-
ни и Феликс ще се бори с мечки.

CIL IV 10236
M(arcus) Att(ilius) L(ucius) Raecius
Felix
M(arcus) Attilius:
<pugnae> I,
c(oronae) I;
<pugnarum> XII,
c(oronarum) XII;
m(issus est).
v(icit).
Марк Атилий: един
двубой, един венец;
Луций Реций
Феликс:
победи. 12 двубоя, 12 венци;
беше помилван.

CIL IV 1293
Campani, victoria una
cum Nucerinis peristis.
Кампанци, заради една победа [на арената] по-
гинахте ведно с онези от Нуцерия.

 

Вашият коментар