Пловдивският брой

Поезията и песента в едно пътуване от Толедо до Пловдив

Университетски дневник бр.25 (2019)

проф. д-р Ева Волицер

Защо в Пловдив се говори средновековен испански и какво прави майка с капризна дъщеря – прочетете статията на Ева Волицер.

Толедо, този испански град на брега на реката Тахо се намира в удивително близки, почти родствени връзки с Пловдив, който е край бреговете на Марица, на другия край на Европа! И не се учудвайте, ако сред пъстрото пловдивско многоезичие, в смесицата от български, турски, цигански или арменски, чуете един странен език – средновековния испански, наречен от филолозите „ладино“ или „юдео-еспаньол“. Защото в някогашното Филибе, както и навсякъде в обширната Османска империя, намират убежище прогонените от Инквизицията през лятото на 1492 г. испански евреи-сефаради.

„Сефарад“ на древния език иврит е страната Испания, а пришълците от онези далечни места са наречени „сефаради“, което би могло да се преведе и като „испанци“. Векове наред тези пришълци от католическия Запад носят генетичния спомен за своята далечна иберийска прародина, като продължават да говорят на нейните наречия, да пеят песните и да разказват на децата си приказки от времената и с езика на Сервантес.

Този език като малък самотен сал, люшнат сред разбунения туркоезичен, елински и славянски океан, оцелява и до днес, векове след онази юнска нощ на 1492 г.

Евреите живеят в Испания десет века – от V до XV век и създават култура, която е част от испанската култура.  Те са лекари, поети, философи, астрономи, търговци, математици. Десети век е определен като „Златния век“ на еврейската култура в Испания, който продължава до XIII век. Поезията била една от характеристиките на този „Златен век“. Поетическото творчество черпело вдъхновение от песните от улицата, песните за любовта или за виното. Философите се опитвали да намерят  решение на конфликтите, които възникват между откровението и разума. Между значимите поети и философи е Шломо ибн Габриол с неговия известен  труд „Усъвършенстване свойствата на душата“. Един от великите еврейски поети на Испания е Йеуда Алеви, чието най-известно съчинение е „Книга с доказателства и доводи в защита на унижената вяра“. В същото време той е блестящ в галантната поезия, свеждайки темите за идеалната красота и безнадеждната любов до естетизъм, предназначен да очарова обществото. Забележителна фигура на Златния век на испанското еврейство е философът Маймонид. Неговият  известен философски труд е „Наставник на колебаещите се“, прочул го по света като велик философ.

Настъпващият католицизъм и свързаните с него рестрикции за нехристиянското население на Испания, както и заповедите на Инквизицията,  довеждат до прокуждането през 1492 г. от Иберийския полуостров на еврейското присъствие, продължило повече от хилядолетие  по тези земи. Най-голямата маса от прокудените от Испания евреи се  концентрира на Балканския полуостров. Евреите, които тръгнали  от Толедо, навлизат в обширната Османска империя, преминават (а някои се заселват) в Солун и Одрин и  оттам пристигат в Пловдив, като по късно се заселват и в други близки градове.

Прокудените евреи, живели десет века в Испания, наследници на великата култура на „Златния век“, продължават да говорят на родния испански, да разказват приказки и да пеят песните си на езика на Сервантес. Този език „ладино“ те запазват 500 години до днес, като запазват лингвистичните му специфики от XV век.  И ако аз разбирам и говоря ладино, то е защото по генетичния път образуван от хоровод от баби, хванати ръка за ръка през годините и столетията, се стига до моите баби, до майка ми и лелите ми, които за кратък срок от изтеклите 500 години са съхранили родния испански. Ладино е един от езиците, на който се говореше у дома. От най- невръстна възраст попивах неусетно този мелодичен език, както песните и поговорките, които изпъстряха ежедневието и опоетизираха живота.

„Чуй звъна на моята китара.

Чуй, прекрасна, за болката в песента ми.

Любовта ми е толкова силна,

че води до смъртни дни.

Анжела, моя любима,

очите ми не се уморяват да плачат,

че толкова силна е любовта ми

и гасне моя живот.“

Достигналите до днес песни с поетични текстове нямат конкретен автор, те са по-скоро градски песни, които носят музикалното влияние на страните и народите през, които са минали евреите преди да се заселят в града под тепетата. Може би в някои от песните се прокрадват нюансите на поезията на великите поети от „Златния век“. Хората са ги пеели, за да излекуват душите си. Една носталгия към изгубеното и една реалност, в която всеки живее, те раждат сефарадската музика. Песни за любовта. Само любовта и нищо друго:

„Влюбих се през нощта

и луната ме измами.

Ако отново се влюбя

ще е през деня,

когато слънцето грее.

Нощните звезди,

са твоите красиви  очи.

Излъга ме скъпа.

Прекрасна  на сърцето ми.“

Жизнеността на ладино песните звучи, както в прекрасната музика и поезия, така и в хумористичните текстове на веселите песни:

„Мамо, не искам дебел мъж,

  лягайки ще прилича на мечка.

Мамо, не искам слаб мъж,

 В леглото ще прилича на котка.

Мамо , не искам нисичък мъж,

в леглото ще  прилича на костилка,

мамо, не искам висок мъж,

в леглото ще прилича на камила.

Ах, какво ще правим, какво ще  правим

с толкова капризна дъщеря.“

Още преди двайсет години реших да съхраня това културно наследство като запиша диск с ладино песни. Свързах се с акад. Николай Кауфман, който  беше събирал и записвал от възрастни хора години наред сефарадски  песни. Аз също знаех такива от моите баби, лели и майка ми (майка ми пееше много, още от сутрин звучеше  вкъщи нейният красив глас).

Николай Кауфман направи обработка на 22 песни, които записах с прекрасните музиканти Йосиф Радионов, Симеон Щерев и Емил Съев. Много помогна тогава Симо Лазаров с намирането на звукозаписно студио и техническата подготовка. Дискът беше готов и много скоро след това беше купен и промотиран от английската звукозаписна компания ARC Music. Преди няколко години дискът беше преиздаден и публикуван в редица сайтове за музика (Spotify, Amazon, Youtube). До днес той има 20 000 слушания, което за такава специфична музика е успех.

За  „Пловдив – европейска столица на културата 2019“  кандидатствах и беше одобрен проектът „От Толедо до Пловдив. Пътят на еврейската сефарадска песен“. Проектът е част от официалната програма на „Пловдив 2019“. Мотото на програмата е „Заедно“.  Партньори за реализацията на този проект са Нов български университет, Институт Сервантес, ОЕ „Шалом“ – Пловдив, Регионалният исторически музей – Пловдив, галерия „Тракарт“ – Пловдив, читалище „Петко Р. Славейков“ – Пловдив.  Проектът събира прекрасни творци, част от които са преподаватели в НБУ: Яна Дворецка – сценография и костюми, Татяна Соколова – хореография, Наталия Афеян – вокален консултант. Музикантите, участващи в проекта, са Явор Желев – флейта, Виделин Джеджев – цигулка, и Христо Нейчев – акустична китара.
Мултимедийна анимация – Елена Ванева.

Като режисьор на спектакъла и изпълнител на песните се стремях спектакълът да обединява поетическия текст на песните, изпълнен на български език, песните, изпяти на езика ладино, мултимедийна анимация на картини на Ел Греко, Шагал, Модиляни, Цанко Лавренов…, деликатно изработената хореография.

Спектакълът беше представен за първи път на сцената на Университетски театър на 28 февруари 2019 г. Залата беше препълнена и магията на спектакъла  очарова зрителите. В Пловдив спектакълът ще бъде представен на четири различни сцени. Целта е творческият контакт с различни публики. А през есента „От Толедо до Пловдив. Пътят на еврейската сефарадска песен“ ще гостува на сцената на Културен институт „Витгенщайн“ във Виена.

„Ти си живата звезда,

която към мен се спуска.

Дойде да ме вземеш

и да ме обгърнеш в своите прегръдки.

Очите ти искрят

от любовта на всички влюбени.

Ти дойде да ме въздигнеш

и да ме обгърнеш в своите прегръдки.“

Вашият коментар