Студентите на НБУ

Историкът: „оракул-жрец“

Университетски дневник бр.23 (2018)

Габриела Георгиева

Отново настъпи есента. Ноември пак дойде. С част от колегите и преподавателите от департамент „История“ към Нов български университет сме отново на път към Гърция. Тазгодишният есенен пътуващ семинар „Янина – столицата на Епир“ (03 – 05.11.2017 г.) мина под надслов „Додонският оракул и тълкуването на волята на Зевс“. Въпросът за това кой е ясновидецът и каква роля изпълнява в мистериите бе зачекнат още в автобуса на път за южната ни съседка. След дългите обсъждания, посещаването на Археологическия музей в града, извършено от няколко колеги, запознаването с информацията относно тази тема в книгите и изнесените от проф. д-р Ц. Чолова, доц. д-р З. Ждраков, д-р Д. Исаев лекции по време на посещението на древното светилище (фиг. 1, 2, 3), се стигна до следното заключение: Додонският оракул е шумът, произвеждан от свещения дъб (отсечен по времето на Теодосий Велики), или от медните пластинки, закачени по дървото, или от ромоненето на водата на рекичката, извираща в района. За предаването на думите на предсказателя на питащите се грижи върховният жрец, а останалите свещенослужители тълкуват казаното.

Задачата на това есе е да бъде доказвана тезата, че историкът е своеобразен „оракул-жрец“, предаващ и тълкуващ случилото се преди година, две, сто, хиляда, осем хиляди или т. н. За целта първо ще бъде дадена дефиниция на думата „оракул“, за да се доуточни въпросът за този древен посредник между хората и боговете. След това ще бъдат посочени примери за някои от ясновидските светилища както в Древна Елада, така и в Древен Рим, и в Северна Африка. После ще бъдат представени част от задаваните въпроси, записани на запазените и съхранявани в Археологическия музей на Янина плочици, за да се разбере какво вълнува епирците и древните елини (в по-късен етап от Зевсов храмът се превръща в общогръцки). Изследването ще се базира на лекциите, изнесени по време на самия пътуващ семинар, и на книгата на Георги Батаклиев „Антична митология: Справочник“ от 1985 г., и на труда на Роберт Грейвс „Мифы древней Греции“ от 1992 г.

Фиг. 1.

Фиг. 2.

Фиг. 3.

*Източник: личен архив на Габриела Георгиева, студент на НБУ

Според тълковния речник „оракулът“ е „човек, който предсказва бъдещето или чиито думи се сбъдват“ 1 , а според Батаклиев – „светилището или храмът, към който са се обръщали за предсказание вярващите, също самото божествено откровение: стих или изречение, което тълкували жреците“ 2 . Най-старият елински ясновидски олтар е Додонският, посветен на Зевс, а най-известният е Делфийският – на Аполон. В Делос също има свещено място, на което е почитан богът на Изкуствата. Други светилища са в Олимпия – на Зевс, в Либия – на Юпитер Амон и в град Куме, Кампания, Италия. Съществуват много разлики между тези свещени места, но те не са предмет на изследване в този текст и затова няма да бъдат разглеждани. Ще бъде представено само разграничението на база кой е оракулът. Както беше споменато по-нагоре в текста, додонският е шумът на свещения дъб. За разлика от Зевсовия, делфийският е човешко същество (девица от град Делфи, изпълняваща ролята на Пития – жената свещеник, предаваща думите на бог Аполон на питащите). Жреците в Делос също се вслушват в шумоленето на дърво, но не на дъбовото, а на лавровото. Олимпийските гадатели разбират волята на боговете по вътрешностите на жертвеното животно, а либийските – по клатушкането на статуята на бога, която носят по време на мистериите. В град Куме жреците се допитват до мъртвите.

След като беше разгледан въпросът кой е оракулът и бяха представени няколко от свещените места в Античността, в таблицата ще бъдат показани част от въпросите, отправяни към Зевс от питащите. За проблемите, които тревожат древните епирци и елини, знаем от изложените в Археологическия музей на град Янина плочици, открити по време на разкопките на Додонското светилище.

Таблица 1

От изложеното в таблицата се вижда, че древните гърци задават въпроси от различно естество. Както в Античността, така и в Средновековието, та дори и в днешно време, човек непрекъснато търси решение за проблемите си и отговор за необяснимите за него явления. Съвременният християнин казва „Божа работа“ за нещата, които са загадка за него.

След като бяха представени въпросите, ще бъде доказана тезата, че историкът е и своеобразен „оракул-жрец“.

Фиг. 4: Плочици с въпросите, задавани на Зевс.*

Фиг. 5: Плочици с въпросите, задавани на Зевс.*

*Източник: личен архив на Александър Михайлов, студент на НБУ

Задачата на историка е да разбере какво се е случвало в миналото, за да обясни настоящето. Реализирането на тази цел е свързано с „тълкуването“ на невинаги напълно запазените исторически извори. Дори и за дадено събитие да съществуват достатъчно сведения, това не означава, че те са достъпни за изследване или са автентични. Много често се случва част от изворите за даден минал момент да не са открити все още от археолозите или да са пазени в някоя библиотека, до която учените нямат досег, или да са манипулирани с цел запазване на националната сигурност на дадена държава.

„Президентът на САЩ Доналд Тръмп нареди да бъ-
дат публикувани около 2800 документи, свърза-
ни с убийството на 35-ия президент Джон Кене-
ди през 1963 г.

Американското общество очаква и заслужава
да му бъде предоставен от правителството
възможно по-голям достъп до документите
за убийството на президента Джон Кенеди,
за да може хората да узнаят всички обстоя-
телства около това важно събитие“, посоч-
ва Тръмп в съобщението, което беше разпрос-
транено от Белия дом.

В същото време президентът посочва, че част
от информацията е била редактирана в интерес
на националната сигурност.“ 3

С предния абзац бе показано, че историкът е своеобразен „жрец“, който „гадае“ по запазените извори какво се е случило преди години. Другата задача, която стои пред този учен, е да предаде достоверно настоящето на идните поколения. Затова той може да бъде разглеждан и като своеобразен „оракул“. Той предава случващото се в момента на бъдещите поколения, които ще се интересуват от миналото. Новата генерация историци пък ще влязат отново в ролята на „жреци“, които ще тълкуват трудовете на днешните учени.

Латинската сентенция „Prima lex historiae, ne quid falsi dicat.“ („Първото правило на историята е: не лъжи!“) много точно представя отговорността, която носи историкът. Той не трябва да изкривява истината, когато изпълнява ролята си на „оракул“, защото като един посредник между миналото и бъдещето не бива да изменя случващото се. Трябва да бъде максимално обективен, извършвайки „жреческите“ си функции, а не да „тълкува“ станалото чрез сърцето си.

От казаното дотук може да се направи следният извод: Да бъдеш историк не е лесно, но е вълнуващо да бъдеш “testis temporum” (свидетел на миналото – Цицерон).

ИЗТОЧНИЦИ:

1. Батаклиев, Г. (1985). Антична митология: Справочник. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, с. 115;
2. Грейвс, Р. (1992). Мифы древней Греции. Москва, изд. „Прогресс-Традиция“, с. 209 – 213;
3. (2017). Разсекретяват 2800 документа за убийството на Кенеди. Интернет страницата на списание National Geographic България: http://www.nationalgeographic.bg/. Извлечено на 07.11.2017 г. от: http://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=6872;
4. Снимки: личен архив на Александър Михайлов и Габриела Георгиева, студенти на НБУ;
5. Онлайн тълковен речник: http://www.onlinerechnik.com/

Вашият коментар