Новини

Конкурс за нова пиеса 2020

Университетски дневник бр.27 (2020)

Севар Иванов

Конкурсът за нова пиеса на Нов български университет на четвъртата си година може да се похвали с нещо повече от 5 наградени пиеси (през 2018 г. журито връчва две първи награди), а именно с четири сборника с номинираните пиеси (вече библиографска рядкост), постановка на сцена на пиесата за 2019 г., както и със задаваща се радиореализация на същия текст. 

Севар Иванов е координатор на конкурса за нова пиеса, номиниран е за „Икар“ за водеща мъжка роля в пиесата „Портретът на Дориан Грей“, с реж. Стайко Мурджев, в Благоевградския театър.

През месец февруари 2020 г. приключи състезателната част от четвъртото издание на Конкурса за нова пиеса, организиран от Нов български университет. Темата тази година е „Парите“. В конкурса заявиха своето участие 32-ма автори, които разполагаха с шест месеца, за да напишат оригинален драматургичен текст. Две седмици след срока за изпращане на авторовите произведения (15 януари 2020 г.) академичното жури, в състав: проф. Виолета Дечева, д.н. (председател), гл. ас. д-р Владимир Маринов, гл. ас. д-р Георги Гочев, проф. Михаил Неделчев, проф. Пламен Дойнов, д.н., проф. д-р Светла Христова и доц. Снежина Петрова, излъчи номинациите. В четвъртото издание бяха номинирани шест пиеси. Поради невъзможността на един от авторите да се включи в следващия етап на Конкурса за нова пиеса претендентите за наградата бяха (по азбучен ред): Боян Крачолов с „Монетата“; Калина Терзийска със „Светлана“; Таня Йорданова с „Наследството“; Теодора Георгиева с „Активи“ и Теодора Панайотова със „За парите и други важни неща“.

Както всяка година, номинираните автори преминаха през Лаборатория за писане на пиеси, водена от значима личност за театъра и драматургията. Този етап отличава Конкурса за нова пиеса на Нов български университет от всички подобни форуми в България, защото дава възможност на авторите да променят своите произведения, под менторството на изтъкнат професионалист в областта. Ментор в Лаборатория за писане на пиеси ‘2020 беше Теодора Димова, а началото на петдневното преживяване за творците беше поставено с нейната открита лекция в галерия „УниАрт“ на Нов български университет. „Очаквам да работим като мускетари – всички за един! Да работим с чувството, че театърът е свято място на среща на един човек с друг, че тази среща ни помага да проникнем в смисъла на дните си… Особено в тревожни дни, когато най-големият човешки дефицит става липсата на смисъл. И най-дълбоките рани са проява на липсата на състрадание и милост един към друг“ – призова авторите Теодора Димова. Пълния текст на встъпителната лекция можете да намерите на интернет страницата на Конкурс за нова пиеса – dramacontest.nbu.bg.

На 17 февруари 2020 г., на официална церемония в галерия „УниАрт“ на Нов български университет, беше обявен победителят в Конкурс за нова пиеса ‘2020 на тема „Парите“. „Боян Крачолов за пиесата „Монетата“, която сблъсква темите за творчеството, смъртта и парите в основана на митологията драматургична ситуация“ – с тези думи академичното жури единодушно определи и връчи наградата на четвъртия победител в Конкурса за нова пиеса на НБУ. Дипломът на наградения беше връчен от проф. д-р Георги Арнаудов, заместник-ректор по научноизследователската и творческата дейност на НБУ. Освен признание за работата на младия драматург и режисьор той получава и парична премия, както и възможността неговата пиеса „Монетата“ да бъде поставена на сцена през 2020 г. А заедно с останалите номинирани произведения, които са преминали през Лабораторията, пиесата му ще бъде включена в сборник „Пиеси за Парите“, издаден от Издателството на Нов български университет, който ще бъде разпространен сред театрите в България и българските културни институти по света.

Интервю на Севар Иванов с победителя в Конкурс за нова пиеса ‘2020 Боян Крачолов

Какви бяха очакванията ти към Конкурса за нова пиеса, когато се записа за участие? Успя ли Конкурсът да ги оправдае?

Очакванията ми най-вече бяха насочени към самия мен – да напиша нещо, което да знам, да усещам, че е нужно, да изпитвам потребност да го напиша. Това и се опитах да направя. Друг е въпросът, че все още редактирам, търся думи, махам от написаното, добавям, където трябва, избистрям образите… Точно с процеса на писане впрочем бяха обвързани и очакванията ми към конкурса. Търсех смислена провокация, която да ме подтикне да доразвия заложените идеи, индикатор за това дали се движа в правилната посока, дали формата и идеята ми резонират у – на този етап – четящите, дали предизвикват въпроси, дали самите те провиждат собствен смисъл в текста. И в случая не говоря само за ментора, а за цялата група. В това, мисля си, е смисълът на тази лаборатория – да сформира театрални „ядра“, да събира хора с обща потребност да правят театър, които имат идеи и са готови да се предизвикват един друг. Смея да твърдя, че тези очаквания бяха оправдани.

1. Победителят в Конкурс за нова пиеса ‘2020 на тема „Парите“– Боян Крачолов

2. Ментор в Лаборатория за писане на пиеси ‘2020 – Теодора Димова

3. Номинираните автори от Лабораторията за писане на пиеси ‘2020

Кои са уроците, които научи от срещата и съвместната работа с Теодора Димова, както и с другите номинирани, които се явяват и твои конкуренти?

Най-ценното за мен бяха не научените уроци – може би времето беше прекалено малко – а припомнените такива. За вдъхновението, за предизвикването му, за волята, за умението (защото според мен то е именно умение) да не се предаваш. Да се вдъхновяваш от трудностите даже. Мисля си, че всеки, който работи в тази сфера, понякога може да се овъртоли, да се загуби. Да пропадне в кризите си, да се поддаде на всеобщото неудовлетворение. И в този момент е нужно да вижда, че не е сам, че има смисъл да продължава да се катери. Че тази битка – за смисъла – не я води сам. Други също вървят по тоя път. Не мога да твърдя, че по време на лабораторията се отнасяхме един към друг като конкуренти. Напротив. Срещите бяха свеж въздух, пространство, в което можеш да предлагаш, да работиш заедно с другите. Този дух на обща работа, който е изключително важно да се образува и в репетиционния процес, присъстваше. И наличието му винаги е ценност.

Кога си помагат и кога си пречат Режисьорът Боян Крачолов и Драматургът Боян Крачолов?

Не бих могъл да говоря за себе си като драматург – тази територия ми е непозната. Макар и често да пиша, да правя много от текстовите версии на представленията, върху които работя, съм свикнал да работя върху вече установени идеи, да ги адаптирам (както стана с „Мишеловката“ или „Палата № 6“) или компилирам („Това НЕ Е Хамлет“ или „Спомен за летене“). Не се е случвало да разработвам своя автономна текстова версия – поне до този път. Може би най-голямата „взаимопомощ“ между тях беше, че нямам страх от рязане на текст. Авторът може да изпита почти физическа болка, ако се налага парчета от текста да паднат. В случая при мен това отсъстваше. Ако даден фрагмент не работи, значи трябва да си замине. Пиша нещо, което си мисля, че може да стане добре, че е напипано, след това го проверявам и разбирам, че това няма как да се случи, стои празно. И отлита. Нямах проблеми в това отношение.

Що се отнася до преченето – тук може би въпросът е малко по-особен. Не е толкова директно като че ли. Драматургът е човек, който е длъжен да работи в самота. При него е някак ясно – тя е условие за работата му. Фигурата на режисьора обаче артикулира един парадокс – неговата работа също е свързана със самота, но той е длъжен да работи и с хора. Той постоянно стои в една своеобразна публична самота, която може да е доста изморителна, но е абсолютно нужна за функцията му. Той трябва да разработи идеята си, да потопи една група хора в нея, да ги води, да ги заразява. Претопяването му в просто част от групата обрича процеса на провал – най-вече що се отнася до качеството му.

Острата самота, която е нужна за съществуването и на двете фигури, понякога е извор на съмнение, което от своя страна води до малко по-кардинални автовъпроси. Когато те пък са обединени в една, самотата – и, съответно, съмнението – са двойни. Съмнението на единия обостря съмнението на другия. Пречат си с еднаквостта си сякаш. Но пък точно в тази еднаквост е и спасението – и двете имат двойна нужда да работят.

4. Победителят в Конкурс за нова пиеса ‘2020 на тема „Парите“– Боян Крачолов и Елена Гюрова

5. Проф. Виолета Дечева, д.н., председател на академичното жури на Конкурс за нова пиеса

6. Пиесата „Добролюб“ по текст на Лило Петров, победител в Конкурс за нова пиеса ‘2019 на тема „Тайните“, на сцената на Малък градски театър „Зад канала“

От какъв театър има нужда публиката? И от каква публика има нужда театърът?

Както публиката има нужда от театър, който да може да задава големи въпроси, така и театърът има нужда от такава публика. Поне ако говорим за смислени творчески ситуации. Все още си мисля, че любопитството към определени „епидермални“ театрални прояви рано или късно ще се амортизира, че на дневен ред отново ще стъпят големите въпроси. Човек винаги има нужда да погледне към звездите.

Боян Крачолов (роден 1992 г. в град София) завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Режисура за драматичен театър“ в класа на проф. Иван Добчев, а впоследствие и магистратура по философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Сред режисьорските му работи са „Малък Динамит“, „Мишеловката“, „Палата 6“, „Това не е Хамлет“ и други. За представлението си „Това НЕ Е Хамлет“ заедно с актьорския състав получава награда „Аскеер“ в категория „Изгряваща звезда“ 2017 г. Автор е и на една книга с кратки прози – „Църква от сънища“.

В края на 2019 г. в Центъра за книгата на НБУ беше представен сборникът с номинираните пиеси от третото издание на Конкурса за нова пиеса „Пиеси за Тайните“. Водещ на събитието беше Георги Тенев, който заедно с авторите и гостите проведе дискусия върху съвременната драматургия в България, с фокус – включените в сборника произведения.

Партньор на Конкурса за нова пиеса е Редакция „Радиотеатър“ на Българското национално радио. На официалната церемония по награждаването на победителя ръководителят на екип „Драматургични форми“ д-р Митко Новков подчерта значимостта на Конкурса в развитието на българската драматургия и заяви желанието на БНР да продължи съвместната дейност, поставяйки новите пиеси в ефира на Българското национално радио.

Сред партньорите на Конкурса за нова пиеса е и галерия Credo Bonum, която предоставя своята зала за провеждане на Драматургичния клуб към Конкурса. В края на 2019 г. се състоя среща на тема „Драматургията на Петер Хандке“ (Нобеловият лауреат за литература за 2019 г.). На срещата присъстваха театрали, студенти и журналисти, а водещ на събитието беше писателят Георги Тенев.

Конкурсът за нова пиеса на НБУ за втора поредна година е включен в Календара на културните събития на Столична община. Като част от значимите събития за 2020 г., Дирекция „Култура“ ще предостави средствата за реализация на театралната постановка по пиесата „Монетата“ на сцената на столичен театър.

Миналогодишният победител в Конкурса ‘2019, на тема „Тайните“, Лило Петров получи възможността да гледа театралното представление по авторския му текст на сцената на Малък градски театър „Зад канала“. Премиерата се състоя в края на 2019 г. на сцена „При жабите“, а в началото на 2020 г. пиесата „Добролюб“ беше номинирана за Националните театрални награди „Икар 2020“ в категория „Драматургичен текст“.

*Плакати на Конкурса за нова пиеса:
доц. Елена Иванова, Севар Иванов

Снимки: Косьо Хаджигенчев
Фото-Корпус / Photo-Corps

Вашият коментар