Студентите на НБУ

Кръглата маса от 1990 г.

Университетски дневник бр.27 (2020)

Рангел Младенов

В няколко поредни броя публикуваме статии на Рангел Младенов, завършил МП „История“. Настоящият текст е свързан с Кръглата маса и в тези месеци се навършват точно 20 години от онзи момент.

Увод

Не съм съгласен с Вас, но съм готов да дам живота си, за да можете да изразите своето мнение.
Франсоа Мари Аруе – Волтер (1694–1778)

Кръглата маса е нов социален експеримент.
Андрей Луканов, 3 януари 1990 г., 9:30 ч., Зала „Запад“, НС
Смятам, че Кръглата маса постави цивилизовано начало на българския преход. Това бе романтичният период на прехода.
Александър Лилов, 11 май 2010 г. – Международен колоквиум в Париж

След падането на Желязната завеса и краха на Съветския съюз в Източна Европа започва лавинообразен процес на разпад на социалистическия блок. Така след революциите в Полша и Унгария ГДР поставя началото на един нов процес на излизане от комунизма. Вече не става въпрос системата да продължи, изменяйки се чрез някакъв реформационен процес, а за смяна на режима изобщо. Така, както в още три посткомунистически държави (Полша, Унгария и Чехословакия) се организират кръгли маси, целящи излизане от режима.

В края на 1989 и в началото на 1990 г. България се намира в пълна политическа безизходица. Основният въпрос, стоящ пред политиците (и стари, и нови), е: Да се преговаря ли или да се стигне до сблъсъци?“ В тази дилема, ако БКП използва сила, неминуемо би се стигнало до кръвопролития, а това би дискредитирало и без друго компроментираната власт. Опозицията, от друга страна, би могла да разчита на подкрепата на народа, но не би могла да постигне някакъв радикален обрат. Вместо това обаче и управляващи, и опозиция започват преговори – търсене на допустимо и за двете страни съгласие. Тези преговори, състояли се на т. нар. Кръгла маса, са началото на един демократичен процес на преход в България, който, за разлика от Румъния (а, както се оказа  впоследствие, и в Югославия), избягва всякакво насилие.

Задачата на Кръглата маса в България от 1990 г. е създаване на нужните предпоставки за конституирането на една нова България – една изключително сложна задача в сравнение с другите източноевропейски страни в преход1. И когато преговорите започват, все още бъдещето на България не е записано никъде. Тепърва Кръглата маса щеше да пише историята.

  1. Какво представлява „кръглата маса“?
  2. Дефиниране на термина „кръгла маса“

Кръглата маса е исторически и политически термин, който илюстрира необходимостта и наличието на равноправни консултации, съвещания и/или преговори. По този начин терминът кръгла маса се употребява за достигане на компромисно решение на дадена криза по мирен начин. Идеята за кръгла маса идва от легендата за крал Артур и рицарите на Кръглата маса в Камелот, около която кралят и рицарите се събирали, за да обсъждат важни дела и да вземат реципрочните решения, свързани със сигурността на областта. Масата на Артур била кръгла, тъй като на нея не се предвиждало определено място за водещ, никой не е поставен в привилегирована позиция, никой не е над останалите – така всички на масата са равнопоставени. Една от най-известните съвременни кръгли маси е тази на преговорите между комунистическото правителство и опозиционния профсъюз „Солидарност“ в Полша през 1989 г.

  1. Българската „кръгла маса“

Що се отнася до използването на кръгла маса в настоящия труд, трябва да отбележим, че терминът е израз на криза, на извънредни или поне на тежки ситуации, когато се налага да се уталожат страстите и да се овладее напрежението от създалата се криза, с цел да се започнат преговори за намиране на решение и адекватен път за в бъдеще. По този начин кръглата маса се оказва символ и инструмент на преходни периоди. Следователно кръглата маса се очертава като основополагащ момент, който дава възможност да се договори или поне да се очертае автентичен консенсус за основните характеристики на новата система – в случая смяната на комунистическия режим в България с демократичен. Преговорите трябва да са равнопоставени, като имат и задължението да излъчат консенсус – срещи между политически противници, длъжни да постигнат национално съгласие в политически и социален план. Така изборът на кръгла маса не е случаен – символичната равнопоставеност, която кръглата маса предполага, прави възможно едни срещу други да седнат на една маса политически сили, които са наясно със своето изначално неравенство, но приемат огромното предизвикателство за преговори.2

Кръглата маса в България има и своята реална съвременна аналогия – полската Кръгла маса3. Когато на 6 февруари 1989 г. в „Залата с колоните“ в Президентския дворец във Варшава на една маса сядат комунистическата власт и опозицията – профсъюзът „Солидарност“, тази маса всъщност е една огромна кръгла маса, около която преговарящите заседават4.

В тази връзка Александър Лилов по време на Международния колоквиум в Париж, провел се на 10 и 11 май 2010 г., отбелязва, че нашата Кръгла маса стана под влиянието на полската Кръгла маса. Без полската Кръгла маса нямаше да я има и българската“5.

Макар по дефиниция кръглата маса да е кръгла, тя все пак има своята политическа геометрия. На заседание в НС на 3 януари 1990 г., по повод консултациите за провеждане на Кръглата маса, Андрей Луканов казва: Моля да се договорим как ще осъществим нашите срещи на тази правоъгълна маса. Нека напрегнем нашето въображение и да я направим кръгла“6. Според д-р Желю Желев Кръглата маса задължително трябва да има две страни – едната за управляващата партия (БКП), а другата – за опозицията (СДС). Освен това между двете страни на Кръглата маса трябва да се водят не просто разговори, а политически преговори. На нея трябва да се вземат ясни политически решения, а не мъгляви дефиниции.

Символиката е изключително контекстуална – как на българската кръгла маса, която всъщност е правоъгълна, биха могли да се решат най-важните въпроси на страната в настоящия исторически момент – след падането на режима? Как да се намери решение за квадратурата на кръга, т.е. как да се намери решение на един неразрешим (за онова време) проблем?

Според Декларацията за ролята и статута на Националната кръгла маса (НКМ) от 12 март, подписана от д-р Желю Желев (СДС) и Александър Лилов (БКП), Националната кръгла маса в България е конкретен израз на демократичния процес, започнал след 10 ноември 1989 г. На нея са представени реалните политически и обществени сили в страната, обединени от изключително отговорна и високохуманна цел – осъществяване на мирен преход от тоталитарно към демократично обществено устройство. Националната кръгла маса, чрез своето широко представителство, изразява политическата воля на българския народ и се превръща в гарант за необратимостта на демократичния процес“7.

Според Петко Симеонов, председател на Клуба за гласност и демокрация и участник в преговорите, Кръглата маса беше вън от законовата уредба на тогавашното общество, но по-ефективна и градивна институция от 10 ноември досега май не сме имали“8.

Кръглата маса обаче не е нещо уникално и неповторимо. Както виждаме, такива е имало и в Полша, Унгария и Чехословакия. Такива обаче е имало и в България (всъщност две) след обсъжданата в този труд Кръгла маса от януари – май 1990 г.: едната е в края на 1990 г., когато е решено правителството на Луканов да подаде оставка, а другата е от януари – февруари 1997 г., във връзка с оставката на Жан Виденов.

  1. Защо България предпочете кръглата маса?
  2. Как се стигна до Кръглата маса?

Мирният преход у нас се оказа възможен именно защото се намериха политически сили и политици, които предпочетоха интересите на нацията и ценностите на демокрацията пред борбата за власт с цената на всичко. Това направи възможен трудния, но ползотворен обществен диалог на Кръглата маса“9 (Андрей Луканов, в. „Дума“, 21 юли 1992 г.).

Кръглата маса в България се сформира в периода от 3 януари до 14 май 1990 г. и на нея се провеждат политически консултации след падането на комунистическия режим само два месеца по-рано. На Кръглата маса управляващите от Комунистическата партия (БКП) и опозицията (СДС) дискутират и съответно договарят как да бъде осъществен преходът към демокрация и пазарна икономика в новата социално-политическа ситуация, създала се в България след падането на Тодор Живков от власт. Заседанията на Кръглата маса се предават директно по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и по БНТ.

След преврата от 10 ноември 1989 г. последвалите събития се развиват изключително динамично. Влиянието на опозицията в лицето на различни неформални сдружения и възстановени опозиционни партии расте бързо. Така на 18 ноември КТ „Подкрепа“ и „Екогласност“ организират първия свободен митинг на площад „Александър Невски“. След създаването на СДС на 7 декември опозиционните сили придобиват нов облик. В това време на свой пленум на 11–13 декември БКП инициира вътрешно обсъждане в посока на отслабване на монопола си върху властта, предлагайки отмяна на чл. 1 от Конституцията. Паралелно с това опозицията провежда митинги и шествия, на които се настоява за по-бърза процедура по премахване на същия член, както и за деполитизация на държавните институции.

Предложението за Кръгла маса според Димитър Луджев е направено от СДС на 19 декември10, но БКП в самото начало са против подобна инициатива, въпреки че впоследствие се съгласяват за започване на консултации за организирането на Национална кръгла маса. Така на 3 януари 1990 г. Кръглата маса вече е факт. Разбира се, като главна политическа конюнктурна сила, БКП настоява в преговорите да бъдат включени различни казионни политически и обществени организации, синдикатите и творческите съюзи, ОФ, профсъюзите и ДКМС, които довчера са били директно подчинени на БКП, а днес са силно зависими от нея, но СДС отказва да преговаря с тях, смятайки, че така консултациите само ще се разводнят. В крайна сметка на Кръглата маса остават само БКП като управляваща партия, като в нейната квота и от нейна страна сядат посочените организации, и СДС като основен опозиционен преговарящ. След предварителните срещи на 18 и 19 януари първото същинско заседание е проведено на 22 януари в НДК. Така в периода 3 януари – 14 май Кръглата маса заседава общо 19 пъти11.

Делегатите на БКП искат перестройка по модела на Горбачов, която да реформира социалистическата система, и така да я приспособят към новите реалности, като я демократизират. Опозицията счита идеята за утопична и иска премахване на социалистическата система изобщо, тъй като тя не подлежи на демократизация поради тоталитарния си характер. Все пак преговорите стигат до подписване на три споразумения на 12 март относно: 1) ролята и статута на кръглата маса, 2) политическата система и 3) гарантиране на мирното развитие на прехода. Вследствие на тези споразумения и договорености Александър Йорданов произнася станалата впоследствие крилата фраза Днес е прекрасен ден за българската демокрация“.

На Пленум на ЦК на БКП от 29 декември 1989 г. се разисква (освен всичко друго) и въпросът за смисъла от провеждане на Кръгла маса. Според едни това само ще доведе до повдигане на нивото на опозиционните сили, и в този смисъл Кръглата маса е нецелесъобразна. Други са на мнение, че Кръглата маса и постигнатите консенсусни споразумения ще премахнат опасността от насилствени действия и кръвопролития. Трети, на свой ред, смятат, че Кръглата маса е жизненоважна, тъй като дълбочината и сложността на проблемите в страната не биха могли да се решат само от една партия, та било тя и самата БКП12.

  1. Защо България предпочете Кръглата маса като единствена алтернатива?

Този въпрос няма еднозначен отговор. След като на 14 декември 1989 г. жива верига от около 20 000 души обгражда сградата на парламента в очакване за отмяна на чл. 1 от Конституцията относно ръководната роля на БКП, Петър Младенов се опитва да обясни на митингуващите защо в крайна сметка БКП е гласувала против. Опитите му да тушира напрежението остават без успех. Ситуацията ескалира и на влизане в Парламента, пред ген. Добри Джуров той изрича репликата Най-добре танковете да дойдат“13. Но дали наистина е добре танковете да дойдат? Нима няма друга алтернатива? Кръглата маса, оказва се, е тази алтернатива. Тя прави разликата от събитията в Румъния, при които на 25 декември 1989 г. бе екзекутиран комунистическият диктатор Николае Чаушеску, управлявал страната четвърт век. Тези събития се случват твърде близо в географско (а и в идеологическо) отношение до България и пораждат тревожност. Събитията покачват напрежението сред управляващите, а обществото от своя страна не желае подобни да се случват и в България. От друга страна, Голямата екскурзия, провокирана от режима на Живков спрямо изселването на българските турци, също буди известен страх в обществото, от една страна, и сред управляващите – от друга.

И така, България избира Кръглата маса като единствената възможна алтернатива за постигане на консенсус при смяната на тоталитарния комунистически режим с демократични принципи на управление. В този смисъл Живко Живков от ОФ, на заседание от 3 януари 1990 г. по повод консултациите за Кръглата маса, казва: Откакто на 10 ноември се извърши революционната промяна и се даде път на демокрацията в страната, нито един косъм не е паднал от главата на никого. Това означава, че има правила на поведение за тези, които преговарят. Не може през нощта по улиците да има групи, които да викат „смърт“ на този или онзи. Това не е в реда на нещата“14.

Д-р Желю Желев на свой ред, на 11 май 2010 г. на Международния колоквиум в Париж, отбелязва, че Кръглата маса без подкрепящия я народ е една кръгла нула, както и народът, излязъл на улицата да иска промени, без ясна политическа цел, която може да бъде формулирана и отстоявана от Кръглата маса, може да доведе нацията до кървава баня“15.

  1. Заседанията на Кръглата маса – предложения за „дневен ред“ на преговорите

Първото официално заседание на Кръглата маса се провежда на 18 януари 1990 г. в зала № 6 на НДК, като работата на НКМ може да се обобщи в три последователни етапа, макар подобна периодизация да е условна, защото във всеки един етап е налице значителен дял и от другите:

  • на консултации и дискусии – от 3 до 18 януари;
  • на преговори по същество – от 22 януари до 12 март;
  • на споразумения и договорености – от 12 март до 14 май.16

На заседание от 3 януари в зала „Запад“ на НС се провежда консултация с ръководствата на обществените организации, творческите и други съюзи по въпросите на НКМ, на което председателят Андрей Луканов предлага за разглеждане общо пет групи въпроси: 1) въпроси за политическата система и демократизацията на българското общество, 2) въпроси, засягащи правната система и законодателството, 3) въпроси, свързани със социално-икономическото развитие, 4) въпроси, касаещи духовния живот в страната, т.е. свободата на словото в средствата за масова информация, и 5) въпроси, свързани с екологията. От своя страна Кръстьо Петков от БЗНС предлага да се обсъжда и въпросът за собствеността, т.е. как държавната собственост ще бъде раздържавена. Той предлага още да се обсъди и въпросът за етническата криза17, както и въпросът за евентуалното бъдещо коалиционно правителство.

От своя страна СДС предлага с приоритет да се разглеждат въпросите за политическата система и структура, смятайки, че решавайки тези въпроси, ще бъде възможно и разглеждането на всички останали относно икономиката и съдебната система. Все пак обаче СДС предлага осем групи въпроси за преговори: 1) премахване на монопола на една партия върху властта, 2) създаване на многопартийна система, 3) разделяне на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, 4) провеждане на свободни избори за ВНС, 5) привеждане на законодателството в съответствие с международните норми, 6) цялостна концепция по националния въпрос, засягаща не само турци, помаци, арменци, евреи и цигани, но и българите извън страната, 7) равенство и равнопо-ставеност пред закона на всички форми на собственост – държавна, кооперативна и частна, и 8) отмяна на противоконституционни закони и подзаконови актове.18

В тази връзка бих искал да цитирам Георги Пирински (стенограма от пленума на ЦК на БКП на 29 декември 1989 г.), който изразява своите притеснения от дебатите на Кръглата маса:

Всяко решение, което ще вземе „кръглата маса“, ще бъде представено като решение, наложено ни от другата страна в диалога. Всяко едно решение, което ние ще откажем да вземем, ще бъде атакувано като опит за реставриране на командно-административната система. И колкото и да са ни чисти и честни намеренията за диалог, колкото и да са ни издържани принципните позиции, в чисто тактически план ние ще бъдем бити“19.

  1. Участници в Кръглата маса

На 16 януари 1990 г. започват предварителни преговори между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС, към който са: Клуб за гласност и демокрация, Независимо сдружение „Екогласност“, КТ „Подкрепа“, Независимо дружество за защита правата на човека, Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клуб на незаконно репресираните след 1945 г., Независимо студентско дружество, Движение „Гражданска инициатива“, БРСДП(о), БЗНС „Никола Петков“. Към 22 януари се присъединяват и Радикалдемократическата партия, Зелената партия, Нова социалдемократическа партия, Обединен демократичен център, Демократическата партия, Демократичен фронт.20

От страна на БКП участват Светослав Шиваров, Светла Даскалова, акад. Благовест Сендов, Андрей Луканов, Александър Лилов, Георги Пирински, Иван Ангелов, Виктор Вълков, Тодор Кюркчиев, Любен Кулишев, Белчо Белчев и др. От страна на СДС участват Петър Берон, д-р Желю Желев, Петър Дертлиев, Милан Дренчев, д-р Константин Тренчев, отец Христофор Събев, Петко Симеонов, Емил Кошлуков, д-р Елка Константинова, Георги Спасов и др.21

На Кръглата маса освен делегатите от квотите на БКП и СДС като независими религиозни наблюдатели са поканени също патриарх Максим и главният мюфтия. В дебатите обаче не участва нито един представител на мюсюлманите.

Важно да се отбележи, че участието на СДС в Кръглата маса не е свързано с амбиции за власт. В тази връзка д-р Желю Желев казва: Нашата цел не е властта. Ние не желаем и не се стремим да вземем властта. Целта на СДС като демократична опозиция е демократизацията на България, демонтажът на тоталитарната система и превръщането на страната в една действително демократична държава“22.

Ако чрез участието си в Кръглата маса БКП се стреми да реформира комунистическата система и да актуализира перестройката на Горбачов, то за СДС Кръглата маса е начин да се промени (смени) изцяло системата, т.е. да се премахнат тоталитарно-комунистическите устои в България. Така БКП се оказва в позиция, в която се налага да брани собственото си статукво, докато СДС цели демократизация, която да е фатална за хегемонията на Партията.23

В този смисъл БКП има тройна стратегия: да възвърне позициите си отпреди 10 ноември, да спечели време и накрая – да запази доминиращата си позиция в бъдеще. След падането на Тодор Живков от власт управляващите търсят начин да покажат на обществеността, че Партията вече се е променила, настроена е според горбачовското време и се е обновила. Освен това тя прави всичко възможно да попречи на опозицията да развие политическата си дейност – с други думи, прави всичко възможно да спечели време (пример за това е протакането от страна на Луканов да предостави помещение на СДС за нуждите на опозицията). Целта – да запази позициите си във властта.

За СДС стратегията (целите) също е тройна – да се легитимира пред управляващата партия и пред обществото, да се покаже обединена пред тях и да се организира, осъзнавайки структурните си слабости (липсата на местни структури извън София).

III. Резултатите от кръглата маса

Кръглата маса е най-успешният и най-плодотворен период на българския преход. На нея в рамките на четири месеца и половина беше разградена цялата политическа система на тоталитарния комунистически режим, изграждан в България в продължение на близо 45 години“ (д-р Желю Желев, президент на България в периода 1990–1997 г.).

Според някои Кръглата маса от 1990 г. е пореден заговор срещу интересите на народа“ или жестоко предателство към стремежа на преобладаващата част от нацията да се освободи от комунистите“. Други смятат, че тя е един сполучлив опит на тоталитарната система да забави реформите за колкото се може по-дълъг период от време“. Не липсват и такива, които смятат, че НКМ е просто видимата страна на един огромен заговор, реализиран от БКП с цел да запази монопола си върху властта.24 Според Румен Данов, депутат във Великото народно събрание от СДС, Кръглата маса е умен механизъм, полузаконен и почти антиконституционен опит на реформаторските сили в БКП да надделеят над консерваторите, като размахат плашилото на страшната опозиция и на Москва“25. Д-р Желю Желев коментира, че мнозина от противниците на НКМ смятат, че тя е била дело на перестройкаджии, които след 1989 г. се опитват да правят в България перестройка по подобие на Горбачов, вместо смели и решителни реформи. С други думи, перестройкаджиите в лицето на НКМ правят само половинчати, непоследователни, компромисни и задкулисни договаряния с комунистите от БКП. Тези обвинения обаче са неоснователни и безпочвени, защото резултатите от НКМ в периода януари – май 1990 г. опровергават противниците26.

Несъмнено оценките за резултатите от Кръглата маса са различни. Нека все пак обаче обърнем внимание какво постигна Кръглата маса от 1990 г. в България.

В „Кръглата маса“ на ИК „Библиотека 48“ и Фондация „Д-р Желю Желев“ стенографските протоколи от 3 януари – 14 май 1990 г. показват безспорно изключителните резултати, постигнати след четири месеца и половина преговори на Кръглата маса между БКП и СДС (с. 5). След 19 заседания НКМ постига значителни постижения, най-значимите от които са:

  1. Член 1 от Конституцията на България от 1971 г. за ръководната роля на БКП пада, в т.ч. и трите алинеи, които определят българската държава като социалистическа.
  2. Репресивната част на ДС (Шесто управление, политическата полиция) е разпусната.
  3. Първичните партийни организации (ППО) на БКП по месторабота са разформировани.
  4. Осъществена е деполитизация на армията, полицията, съда, прокуратурата и дипломацията, с което е постигнато отделяне на Комунистическата партия от държавата (срастването на партия и държава, което прави политическата система тоталитарна, е разкъсано)27.
  5. Премахнат е Държавният съвет като орган, като на негово място е въведена президентската институция в Конституцията.
  6. Взето е решение за провеждане на първите свободни и демократични избори за ВНС, което да изработи и приеме нова демократична конституция на България.
  7. Узаконява се многопартийната система.

Разбира се, това съвсем не са всички промени, които са резултат от заседанията и преговорите на Кръглата маса. Взети са десетки други важни решения, които касаят смяната на политическата конюнктура и текущите политически събития в страната. Тези решения са постигнати с цената на много тежки, дори невъзможни преговори между БКП и СДС.

Според Споразумението за изменение и допълнение на Конституцията28 нейната промяна е необходимо условие за по-нататъшното осъществяване на мирния и легален преход към демокрация, като предлаганите изменения са поредна стъпка в посока към цялостна конституционна реформа на обществено-политическата система.

Доказателствата за изключителните резултати на НКМ не спират дотук. Още в началото на преговорите СДС настоява да се разпуснат ППО на БКП по месторабота, но Партията отказва. Да загубят ППО означава БКП да загуби не само членска маса, но и ресурсите на държавата – финанси, материална база. Следват митинги, протести, шествия и нощни бдения, а СДС напуска Кръглата маса. В резултат на обществения натиск на 12 март преговорите са подновени, а БКП разпуска ППО по месторабота. В това време, т.е. докато в продължение на един месец заседанията на НКМ са преустановени и по улиците и площадите народът протестира, Контактната група на СДС изготвя три много важни документа, чакащи подпис – това са Декларацията за ролята и статута на НКМ, Споразумението за политическата система в страната и Националното споразумение за гарантиране на мирното развитие на прехода към демократична политическа система. И трите документа са подписани от БКП (Александър Лилов) и от СДС (Желю Желев) именно на 12 март 1990 г., след подновяване на преговорите. Това според д-р Желев е един исторически ден, защото за пръв път след близо 45 години се подписват споразумения между официалните държавни власти и политическата опозиция, които еднакво обвързват и двете страни.“

Въпросът за Статута на Кръглата маса е несъмнено един от най-значимите резултати от дебатите на НКМ – въпрос, поради който на нея са се водили изключително драматични борби. Каква е ролята и значението на Кръглата маса? Какво е нейното място и отношение към официалните държавни институции – правителство, Народно събрание, Държавен съвет? Ако Кръглата маса има по-висок политически статут от Народното събрание и правителството, то те са длъжни да се съобразяват с нейните решения. В този смисъл ролята на Народното събрание се свежда до това да облича в юридическа форма решенията на НКМ. Така, по настояване на д-р Желю Желев, СДС предлага в Статута на НКМ да се впише, че нито един закон или важно политическо решение не може да се взема от правителството и Народното събрание без предварителното съгласие на НКМ“29. Такова едно предложение от страна на д-р Желев е напълно логично, имайки предвид, че след 10 ноември официалните държавни институции на комунистическия режим са загубили вече своята политическа легитимност. Предложението на д-р Желев е отхвърлено от БКП като изключително крайно, но така или иначе се успява да се наложи висок статут на НКМ, която всъщност диктува на НС какво да гласува и какво да не.

Ролята и значението на НКМ обаче не се ограничават само с взетите решения. От огромно значение се оказват и самите политически дебати, предавани директно по националната телевизия и националното радио. По този начин преговорите на НКМ оказват пряко влияние за разчупване на политическия страх от тоталитарния режим през последните 45 години. Това, което зрителите и слушателите виждат и чуват, никак не е лесно за осмисляне и приемане. За пръв път някой се осмелява да търси сметка на управляващата Комунистическа партия и конюнктурната политическа система. Опозицията търси отговорност от управляващите за положението, до което са докарали страната, както и за престъпленията, извършени от Партията по време на „режима Живков“, както и за хилядите осъдени или убити без съд и присъда политически опозиционери. В тази връзка трябва да се подчертае, че преките излъчвания по телевизията карат работниците във фабриките и заводите, както и служителите в учрежденията и учебните заведения, да спират работа, за да гледат дебатите. Това, от своя страна, води до известен спад в икономиката, поради което БКП предлага да се спрат предаванията по радиото и телевизията, а дебатите да се представят само в репортажи след информационните емисии и редовните новини. Опозицията не се съгласява с такова цензуриране на политическите преговори и настоява НКМ да премести часовия пояс на своите заседания в края на работното време, когато работниците от предприятията и фабриките вече са се прибрали по домовете и могат да гледат преките предавания по телевизията, без това да се отразява на икономиката (обстоятелство, за което опозицията би могла да търпи критика от управляващите). Така преките излъчвания по радиото и телевизията допринасят хиляди хора да станат свидетели на преговорите за смяната на политическото статукво в България.

Този факт обаче има още една полза. Комунистическите лидери са свикнали да говорят по предварително подготвени изявления. Чрез НКМ обаче обществото ще види как тези политически властимащи мислят и говорят реално – какви са техните аргументи, умеят ли да слушат противника, каква е политическата им култура, тяхната логика на мислене. По този начин директните излъчвания на дебатите дават възможност да се видят интелектуалните качества и морално-политическите достойнства на всички участници в преговорите. В този смисъл НКМ се превръща в една велика школа за политическо мислене“, по думите на д-р Желев, не само за опозицията, но (и най-вече) за БКП30. В този смисъл НКМ и предаванията по радиото и телевизията помагат изключително много за политическото легитимиране на опозицията – много повече, отколкото митингите позволяват това. От такава легитимация обаче се нуждаят и от БКП, след като новите партийни лидери излизат напред след падането на Тодор Живков от власт – на преден план излизат партийни дейци от втори и трети ешелон на властта и се нуждаят от легитимация пред обществото. Днес тези нови комунистически лидери трябва да покажат на обществеността, че могат не само да четат предварително подготвените си официални изявления, но и да участват в реални дебати, да отстояват принципи, да аргументират становища, да защитават политическото си статукво.

Националната кръгла маса от 1990 г. възниква по необходимост, за да направи онова, което официалните държавни институции на комунистическия режим не са успели да направят, тъй като на фона на обществено-политическите промени след 10 ноември са загубили своята легитимност. В този смисъл НКМ е една историческа необходимост. Ето защо в дадения исторически момент тя е единствената възможна алтернатива за България, освен ако някой не смята, че гражданската война е за предпочитане31.

В резултат на работата на Кръглата маса са приети общо 11 документа, както следва: две декларации, един кодекс и осем споразумения. Всички тези документи в известен смисъл поставят основите на бъдещата правова държава. Това са 32:

  • Декларация за ролята и статута на Националната кръгла маса като институция, 12 март;
  • Споразумение за мирното развитие на прехода към демократична система, 12 март;
  • Споразумение по политическата система, 12 март;
  • Споразумение относно Законопроекта за политическите партии, 29 март;
  • Споразумение относно изменение и допълнение на Конституцията на България, 30 март;
  • Споразумение относно Законопроекта за избиране на Велико народно събрание, 30 март;
  • Споразумение за статута на Българската телевизия и Българското радио, 14 май;
  • Споразумение за предизборната кампания по радиото и телевизията, 14 май;
  • Споразумение по създаването на гаранции за произвеждане на свободни избори, 14 май;
  • Декларация на Националната кръгла маса, 14 май;
  • Етичен кодекс на предизборната кампания, 14 май.

Заключение

 В основата на изграждането на съвременната демократична система бе словото, словото на Кръглата маса“ (Ал. Лилов, 11 май 2010 г., Международен колоквиум, Париж)33.

С тези думи Александър Лилов прави препратка към Евангелието на Йоан: „В началото бе Словото“ (1:1), с което апостолът показва, че Творението бе създадено чрез Словото, което е самият Исус Христос (ст. 14). С други думи, Александър Лилов натоварва Кръглата маса от 1990 г. с един изключително творчески контекст.

Промяната от 10 ноември 1989 г. поставя началото на процес към демокрация и ликвидиране на партийния, идеологическия и управленския монополизъм. В противовес на това, което се случи на Балканите (румънският сценарий например), българският преход започва с Кръгла маса, с един вид политически компромис. НКМ от 1990 г. успява да наложи един мирен преход, който съвсем не е толкова очевиден в началото. Тя се оказва основополагащ акт за българската демокрация именно защото е символ на прехода, а също и необходим диалог в процес, който води до конкретни резултати. Символ, защото на нея два противоположни лагера се съгласяват да седнат на една маса и да преговарят. Тя е и диалог в процес, защото въпреки противоречията постигнатият компромис е предпочетен пред мерките, употребяващи сила. Тя също е и конкретен резултат, поради подписаните споразумения, позволяващи на България да излезе от комунистическия режим и да поеме по пътя на демокрацията. И ако трябва да определим заслугите на Кръглата маса в едно изречение, то те са цялостното разрушаване на тоталитарната политическа система на комунизма и демократизирането на страната.

Националната кръгла маса от 1990 г. несъмнено ще остане в историята като учредителен акт на българската демокрация34. Според д-р Желю Желев без всякакво преувеличение и без каквито и да било уговорки може да се каже, че Кръглата маса представлява най-краткият, най-успешният и най-плодородният период на българския преход. В рамките на четири месеца и половина от 3 януари до 14 май 1990 г. беше разградена цялата политическа система на тоталитарния комунистически режим, изграждан в България близо 45 години“35.

Поради значението и ролята на НКМ за България тя би могла да се разглежда като институция! В този именно смисъл бихме могли да тълкуваме и думите на д-р Желю Желев:

Националната кръгла маса е не само най-успешният етап на българския преход, но и същински компендиум на политическите идеи на този преход, и именно поради това представлява една чудесна отправна точка за сравнителен критичен анализ на следващите етапи на прехода, както и за цялостна оценка на българския преход въобще“.

Националната кръгла маса в онзи исторически и съдбовен за България период, период на преход в самия му зародиш, се явява единствената алтернатива пред политическия елит тогава. Защо? Защото Кръглата маса е далеч по-достоен, честен и прагматичен начин за смяна на режима, отколкото танковете да дойдат“, както Петър Младенов на 14 декември 1989 г. призовава. Несъмнено румънският сценарий не е приемлива алтернатива. Както се оказва само няколко месеца по-късно, очевидно и югославският не е адекватен. В този смисъл Кръглата маса в България е не само единствената алтернатива на прехода, но и единствената (както, надявам се, съм успял да покажа), която би могла да предизвика тотална смяна на комунистическия режим в страната с демократичен път на развитие, и то по един ненасилствен и мирен начин.

Бележки под линия

1 Фризон-Рош, Фр. Кръглата маса от 1990 г.: Основополагащ акт на българската демокрация?. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2012, с. 61, 62, 18, 24, 69, 159.

 2 Фризон-Рош, Фр., цит. съч., с. 152, 153.

3 Полската кръгла маса е резултат от дълъг протестен подход към прехода, в резултат на който Кръглата маса се организира след натрупания опит и укрепване на структурите на опозицията, довели до формулиране и систематизиране на преговорите.

4  http://www.dnevnik.bg/evropa.

5 Фризон-Рош, Фр., цит. съч., с. 61.

6 Кръглата маса. Стенографски протоколи (3 януари – 15 май 1990 г.). София: Библиотека 48: Фондация „Д-р Желю Желев“, [2000], с. 15.

7 Пак там, с. 667.

8 Симеонов, П. Голямата промяна 1989–1990. София: Български писател, 2005, гл. 6.

9 Фризон-Рош, Фр., цит. съч., с. 72.

10 Мнозина смятат, че предложението за свикването на НКМ се дължи на БКП. Решението за започване на серия от консултации около Кръглата маса според БКП е взето на заседание на Политбюро на 27 декември 1989 г., а два дни по-късно, на 29-ти, на заседания на ЦК на БКП се разискват подходите и тактиките на партията относно участието ѝ на Кръглата маса. Това обаче съвсем не е вярно. Истината е, че предложението за Кръглата маса от 1990 г. е дело на д-р Константин Тренчев в края на декември 1989 г., когато в НС след националистическите демонстрации предстои подписването на Декларацията за национално съгласие. След среща с Александър Лилов и въпрос от страна на СДС как от БКП виждат бъдещото развитие на нещата, Лилов предлага ръководствата на БКП и СДС да подпишат документ за бъдещото устройство на политическата система. От СДС обаче отговарят, че това никак не е елементарен въпрос, а отговорна работа, и затова предлагат този и други въпроси да бъдат решени след дискусии и преговори на Кръгла маса. Идеята скоро е прегърната от Андрей Луканов, който я развива дотолкова, че предлага да има две паралелни кръгли маси – едната на БКП и казионните организации, а другата – на СДС и опозиционните сили, след което двете кръгли маси да се срещнат и да преговарят. Идеята обаче скоро се оказва непродуктивна и се разпада.

11 https://bg.wikipedia.org/wiki/Кръглата_маса_в_България_1990.

12 Фризон-Рош, Фр., цит. съч., с. 73.

13 http://www.focus-news.net.

14  Кръглата маса. Стенографски протоколи…, с. 17.

15  Фризон-Рош, Фр., цит. съч.,  с. 58.

16 Пак там, с. 75.

17  През лятото на 1989 г. започва процес по изселване на български граждани от турски произход, който нагнетява общественото мнение и създава напрежение, с което правителството трудно се справя. Все още Възродителният процес не е завършил, а емоционално е оставил белези в съзнанието на етническите турци. За това Кр. Петков предлага въпроса за обсъждане на НКМ.

18  http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/0301sds/2.html.

19  Фризон-Рош, Фр., цит. съч., с. 73.

20  Кръглата маса и ВНС, НБУ, Moodle, История на настоящето HISB816.

21  http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/0301sds/1.html.

22  Кръглата маса. Стенографски протоколи…, с. 29.

23  Фризон-Рош, Фр., цит. съч., с. 19.

24  Пак там, с. 17.

25  https://bg.wikipedia.org/wiki/Кръглата_маса_в_България_1990.

26  Кръглата маса. Стенографски протоколи..., с. 10.

27  Най-напред това се случва с указ в държавните централни учреждения на армията, полицията, съда, прокуратурата и дипломатическия корпус, а след решения на Кръглата маса –  и във фабриките, заводите, учебните заведения и ТКЗС.

28 http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/dokumenti_round_table/agreement_amendments_constitution_NRB.htm.

29  Кръглата маса. Стенографски протоколи…, с. 6, 7.

30  Кръглата маса. Стенографски протоколи…, с. 8.

31   Пак там, с. 11.

32  http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/content.html.

33  Фризон-Рош, Фр., цит. съч., с. 63.

34  Пак там, с. 19, 36–37.

35  Кръглата маса. Стенографски протоколи…, с. 5, 12.

Вашият коментар