Новини

Майсторският клас на Райна Кабаиванска в НБУ

Университетски дневник бр.26 (2019)

МАЙСТОРСКИЯТ КЛАС НА РАЙНА КАБАИВАНСКА В НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СЕМЕЙСТВО, КЪСМЕТ, ОПИТ, ДОМ.

ЧЕТИРИМА МЛАДИ АРТИСТИ ОТ ШКОЛАТА НА ВЕЛИКОТО СОПРАНО ПРЕД „УНИВЕРСИТЕТСКИ ДНЕВНИК“

ПЕТЪР БАРБАЛОВ
Предприемач и блогър

Всеки септември София се превръща в притегателен център за младата вълнá на Школата „Кабаиванска“.

Случва се в Нов български университет, който 19 поредни години от 2001-ва насам организира Международния майсторски клас по вокална техника и актьорска интерпретация на знаменитото сопрано със световна слава. Десетки млади оперни певци от Европа, Азия, Америка, Африка се явяват на конкурсно прослушване. 10 – 12 от тях печелят възможността да участват в класа. След 3-седмично обучение най-добрите излизат на сцената на Софийската опера и балет за бляскав финален галаконцерт. Той самият, съпътстващите активности около майсторския клас и най-вече присъствието на Райна Кабаиванска година след година разширяват пространството на оперния жанр в столичния културен календар за периода. XIX Международен майсторски клас на Райна Кабаиванска в НБУ и финалният му галаконцерт са номинирани за „Културно събитие на годината“  в класацията на сайта за култура „Площад Славейков“.

През септември 2019 други два шумно рекламирани оперни концерта бяха предложени на вниманието на софиянци – Елина Гаранча и Софийска филхармония в зала 1 и „90 години Николай Гяуров“ в Софийската опера и балет. Изявата на световното мецосопрано номер едно в НДК е пореден голям успех за директора на Софийската филхармония Найден Тодоров. Гаранча защити високата си класа, публиката я аплодира щедро. Във вечерта, посветена на Гяуров  в Софийската опера и балет, в акцент се превърна емоционалната реч на специалния гост Райна Кабаиванска. Тя предложи оперният театър в София да носи името на големия български бас.

Рейналдо Дроз

Ева Джонг

Голямото оперно събитие на септември обаче отново бе галаконцертът на Международния майсторски клас, организиран от НБУ. Десет талантливи млади певци, пет познати от предишната година и пет нови открития, представиха арии и ансамбли от опери на Моцарт, Росини, Белини, Верди, Бородин, Масне и Пучини. Порасналото дете-чудо Александрина Михайлова, бардът с китара от Венецуела Рейналдо Дроз и южнокорейската дива Ева Джонг са вече познати и обичани от публиката в София. Тя следи израстването им и аплодира техните първи сценични успехи в Софийската опера и в зала „България“. Майсторски и завладяващо те изпълниха ариите на Матилда и Арнолд от „Вилхелм Тел“ и Елвира от „Пуритани“. Друга млада певица, която  в нощта на галаконцерта дебютира на сцената на Софийската опера и спечели овации за арията на Имоджене от „Пиратът“, бе Мила Михова. Две от новите открития, италианците Елеонора Филипони (ария на Шарлот от „Вертер“) и Джузепе Инфантино (ария на Родолфо от „Бохеми“), впечатлиха с мощни, красиви гласове и натурална способност да очароват публиката. Любимец на вечерта стана и Даниел Ким от Южна Корея с подчертано артистичното си превъплъщение във Фигаро от „Севилският бръснар“. Другият баритон, живеещият в Ню Йорк и мечтаещ за сцената на „Метрополитън“ Милослав Антонов, за първи път в майсторския клас, изпълни прочувствено и с автентичен славянски размах арията на Княз Игор от едноименната опера. Кристин Арсенова, българка, родена и живееща в Италия, се представи като Леонора от „Трубадур“. Още един Фигаро, този път от „Сватбата на Фигаро“, представи младият френски баритон Алекси Марсепуал (19г.).

Закриващото общо изпълнение на всички певци от класа  и самата Райна Кабаиванска бе „Наздравица“ от „Травиата“, аранжирана с виртуозен музикален усет към композицията от гласове на десетимата певци от диригента на галаконцерта маестро Найден Тодоров. Публиката бисира изпълнението. В последвалите гръмки аплаузи обичта между сцената и залата, взаимната благодарност за сътвореното преживяно бяха осезаеми. Думите на Райна Кабаиванска „Тази година всички са много добри, затова решихме да дадем стипендии на всички!“ предизвикаха нова вълна от бурни овации. „Можем да го направим, благодарение на нашия спасителен спонсор „Фантастико“, продължи Маестрата, вярна на двустранната отговорност за своите ученици – сценичното им израстване и справянето им с практическите страни на всекидневието. От сцената ректорът на НБУ проф. Пламен Бочков се обърна към Райна Кабаиванска: „Обичам оперното изкуство, но не съм задълбочен познавач, като изпълнителния продуцент на майсторските класове, моя колега и приятел д-р Георги Текев. Но знам, че има хора с голям талант, и ние им се прекланяме съвсем естествено. Знам също, че много по-рядко се срещат хора с голям талант, които са и големи хора. Аз се прекланям пред големия човек Райна Кабаиванска за нейното себераздаване докрай!“

Марили Санторо

Александрина Михайлова

Трима от участниците в галаконцерта – Александрина Михайлова, Ева Джонг и Рейналдо Дроз, а също и обещаващото сопрано Марили Санторо, която в последните 2 години направи своите успешни дебюти в България, Италия, Бразилия, Германия и Япония, отговориха на въпросите на „Университетски дневник“. 

Алекс, Рей, преди броени дни на сцената на Театро Комунале „Лучано Павароти“ в Модена участвахте в концерт, отбелязващ рождения ден на великия тенор. Какво е усещането?

А: Този концерт беше моят дебют на италианска сцена и в този така важен театър. Трябва да призная, че вълнението беше голямо.

Р: Беше прекрасен концерт в театър, пълен с почитатели, приятели и семейството на маестрото, включително някои големи артисти, които споделят сцената с него много време, Маестра Райна Кабаиванска и Маестро Лео Нучи. Беше много красиво преживяване, една награда за мен.

Ева, по същото време спечелихте III-та награда на Международния конкурс Valsesia Musica 2019. Марили, Вие спечелихте I-ва награда на Международния конкурс за млади оперни певци Citta di Pienza 2019. Трудни състезания ли бяха?

Е: Не беше лесно, защото трябваше да пея по две арии във всяка фаза на конкурса. Но след майсторския клас в София успях да го направя с увереност.

М:  Да, много високо ниво и на участниците, и на журито. Най-голямото ми удовлетворение е, че всички ме определиха за „професионалист“. Това ме кара да разбирам, че поетият път е правилният.

Кога за първи път си казахте: „Искам да бъда оперна певец/певица!“?

А: Беше вероятно през първата година, когато започнах да уча оперно пеене при Недка Телбизова в родния ми град Шумен. Но тогава все още не разбирах какво е да бъдеш певец. Мисля, че истинският момент, в който го реших окончателно, бе след пристигането ми в Модена през 2017 г.

Е: В моя университет в Корея всяка година участвах в оперна постановка. Усещах, че за разлика от пеенето на отделна песен, да пееш опера, докато играеш и цяла история, е много по-интересно. Хареса ми и реших, че искам да бъда оперна певица.

Р: Да бъда оперен певец винаги е била моята цел. Бях на 17 години и за първи път видях живо изпълнение на оперни певци. Бях изумен от силата и красотата на човешкия глас, когато е подходящо обучен. От този ден исках да бъда лирически тенор. В началото поп музиката беше моят начин да уча за музика и някои вокални умения, които по-късно можеха да ми помогнат в избраната от мен кариера. Имам мили спомени от онова време.

М: Всъщност на приемния изпит в Консерваторията се явих на шега, не знаех нищо, импровизирах от нулата. Но още на първия ми урок по пеене в консерваторията,разбрах, че това да бъда оперна певица се превръща в реалност.

Александрина, през 2016 г. едва на 17 години се явихте на конкурсното прослушване за XVI-ия Международен майсторски клас на Райна Кабаиванска в Нов български университет. Как събрахте смелост, някой помогна ли Ви в това решение?

А: За първия майсторски клас наистина не бях уверена в себе си, дори бях сигурна, че нищо няма да се получи, тъй като бях твърде малка и все още недостатъчно добра, за да се явя на един майсторски клас, и то на Райна Кабаиванска. Идеята беше на пианистката Вивиана Груданска, която вече знаеше как пея, тъй като беше мой корепетитор на два конкурса. Тя направи връзката с организаторите на класа, за да разберем дали е възможно да се явя, въпреки че нямам нужните години.

Тогава бяхте детето-чудо. Получихте стипендия от фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ, за да завършите училище в България и да научите италиански език. След участието си в класа спечелихте стипендия за едногодишно обучение с Райна Кабаиванска в Музикален институт „Веки – Тонели“ в Модена. От Шумен се пренесохте в Модена – градът на Павароти, Кабаиванска, Гяуров и Френи. Как се справихте с контрастите – в собственото си тяло и в обкръжаващата среда?

А: Преди 3 или 4 години бях доста едра и винаги съм знаела, че ще бъда добре да отслабна. Маестрата само ми каза, че е време, а останалото го реших сама и успях. За една година отслабнах с 20 кг. Сравнително и понаучих италиански, въпреки че не мога да кажа, че беше на особено добро ниво, но достатъчно, че да започна да градя основите на живота си в Италия. И да, бях наистина шокирана в началото, когато пристигнах в Модена. Всичко беше напълно различно. Не разбирах нищо от това, което италианците приказваха. Но Маестрата беше с мен, подкрепяше ме, помагаше ми. Това ме накара да се чувствам не толкова уплашена. Така че периодът на свикване с атмосферата мина достатъчно леко.

Сега вече не сте дете. Чувствате ли се още чудо? Чувствате ли се пораснала? 

А: Минаха само няколко години , но дори по-зряла, аз все още съм детето в майсторския клас и извън него. Не знам дали съм детето-чудо, но сами по себе си всички хора сме чудо, така че вероятно още съм чудото, дори и не толкова дете вече .

Рей, през 2017 се явихте на конкурсното прослушване за XVII-ти Международен майсторски  клас на Райна Кабаиванска в Нов български университет. Прелетяхте 9000 км и половината свят, за да се състезавате с още 70 кандидати за 10 места в чужда държава, без да знаете езика, без да познавате никого в България. Колко често поемате рискове?

Р: Поемам подобни рискове, когато се появи добра възможност, вярвам, че никой никога не съжалява, че е смел. Спечелих много ценни неща като стипендията от Фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ за обучение в Музикален институт „Веки – Тонели“ в Модена.

Марили, през 2010 се явявате на прослушване за майсторския клас на Райна Кабаиванска в Академия „Киджана“ в Сиена. Какво Ви каза тя тогава и какво при срещата ви през 2017?

М: На прослушването в Сиена Маестрата ми каза: „Гласът е красив, но все още не си готова“. После ме взе в класа за слушател, но при всяка възможност пеех пред нея и получавах персонални съвети. За пръв път излизах от Калабрия, толкова много неща исках да дам и да взема. Беше трудно. Запомних всичките ѝ съвети и работих с тях 7 години. Когато през 2017 Маестрата ме чу на прослушването в Модена,  каза кратко: „Ще се видим утре в 10“. Бях готова!

Ева, Рей, Марили, от 2017 г. учите с Райна Кабаиванска  в Музикален институт „Веки – Тонели“, Модена, и в майсторските ѝ класове в Нов български университет.  Кое е различното при  обучението при Райна Кабаиванска в сравнение с другите академии, в които сте били?

Е: Най-важният момент е, че се уча именно от Маестрата. В първия урок  ни обясни за POSTURА – стойката на тялото, когато пееш. За пръв път научавах подробности за това най-важно правило. Маестрата посочи точно и подходящия за мен репертоар, постави гласа ми, за да започна с белкантови арии. Бях толкова трогната, че ми обясняваше всичко спокойно и ме подкрепи с топлите си очи.

Р: Опитът ми в Консерваторията беше много малък. Учих само 1 година преди прослушването на Маестра Кабаиванска. Имах учители по пеене, които помогнаха да се развие моят глас достатъчно, за да бъда приет като ученик на легендарното българско сопрано. Най-голямата разлика между класовете е методът на преподаване на Маестра Райна. Тя преподава на всеки с изключителна отдаденост и внимание към детайлите. Голяма привилегия е да се обучаваш като студент при нея, която е толкова талантлива и с целия опит на света за този занаят.

 М: В академията „Франческо Чилеа“ в Калабрия научих, че музиката е саможертва, всеотдайност и съпротива. Научих красотата на истинността на връзките и приятелството, които  все още нося със себе си, но и способността да отида по-нататък, да си поставям нови цели и да стана Артист в пълния смисъл. С г-жа Кабаиванска продължихме да задълбочаваме техниката и интерпретацията, но основният момент бе изборът на репертоар.

Кои са най-честите професионални наставления, които чувате от Маестра Кабаиванска?

А: От Маестрата научавам наистина много, но не само за пеенето, но и какво е да бъдеш артист и човек в големия свят. Това, което тя ми казва всеки път, е, че трябва да бъда стабилна в емоциите си и да не се поддавам на вълнение, защото само така мога да преодолявам трудностите като певец и като човек.

Е:  Когато дойдох в Италия и видях как пеят другите ученици в класа, загубих самочувствие. Гласът ми беше много по-малък и тялото ми беше много по-малко. Изглеждах и различно – азиатски – и се чувствах непълноценна. Маестрата винаги държеше ръката ми и казваше: „Можеш да го направиш. Аз съм с теб. Моля, пей спокойно и с увереност“. Тези думи ме промениха. Аз промених мисленето си. Промених и гласа си.

Р:  Тя винаги ни казва да обичаме това, което правим, и да се забавляваме на сцената, но и да изпипваме всеки музикален детайл. Винаги помня значението на добрата стойка и удобните обувки.

М: Райна изгражда личността на артиста  в детайли – postura, глас и душа. Това са нещата, които винаги ми повтаря.

Опишете я като учител с 3 думи.

А: Като учител Маестрата е наистина амбициозна, честна и приятелски настроена.

Е: Най-добрата примадона, най-добрият учител, с добро и силно влияние.

Р: Справедлива, грижовна и близо до нас.

М: Взискателна, чувствителна, волева.

В последните 2 години участвате в конкурси и концерти. Дебютирахте на сцената на Софийската опера и балет и на зала „България“. Кое е най-вълнуващото Ви преживяване, откакто сте част от Школата „Кабаиванска“?

А: В майсторския клас всеки ден е изпълнен с емоции, концертите са винаги изпълнени с приключения, не мисля, че има едно преживяване, което да е по- важно от другите, защото всяко е уникално само по себе си, съдържа ценни спомени с класа, с Маестрата и моите приятели.

Е: Всеки момент в майсторските класове е вълнуващ. Никога не съм предполагала, че дебютът ми ще се състои в Българската национална опера. Ако не бях присъствала на Майсторския клас 2017, сигурна съм, че сега щях да съм далеч от пеенето. Щях да съм една домакиня. Благодаря на Маестрата и Майсторския клас в НБУ, че сбъднаха мечтата ми и ми позволиха да уча, благодарение на присъдената стипендия. Благодаря много!!!

Р:  Най-вълнуващото ми преживяване без съмнение беше концертът в зала „България“. Тогава за първи път успях да пея пред такава голяма публика извън моята страна. Много се гордея, че успях да им изпея една венецуелска песен – „Alma llanera”. Начинът, по който бях приет от публиката, ме накара да се чувствам у дома си за няколко минути.

М: Не мога да не си спомня с голяма обич дебюта в „Норма“ в Софийската опера с подкрепата на НБУ, който повярва в мен и наистина ми даде един от най-незабравимите моменти в живота ми. Беше дебют – точен, внимателен и изпипан във всеки детайл.

Имате ли приятели сред другите артисти от Школата „Кабаиванска“?

А: Някои от участниците в майсторския клас мога да нарека най-близките ми приятели и хора, които ще ценя и обичам за цял живот.

Е: Всички ученици сме приятели. Ние сме семейство. Особено с Алекс Михайлова, тя е най-добрият приятел.

Р:  С радост мога да кажа, че съм приятел с всички студенти на Маестра, ние учим в прекрасна среда и си помагаме взаимно, сигурен съм, че това е връзка, която ще продължи до живот.

М: Да, поддържам добри приятелства с някои ученици, особено с по-големите, които считам за по-големи братя и с които си позволявам да споделям повече.

Какви професионални изяви Ви предстоят в скоро време?

А:  Скоро ме очаква един наистина голям концерт заедно с други участници от класа. На 10 ноември ще представим операта „Бохеми“ под формата на концертно изпълнение във Филхармоничния театър във Верона.

Е: На 26-ти октомври – „Дон Паскуале“ в Софийската опера и балет. В Италия имам концерт в Сардзана, а следващата година имам концертно в турне в Швейцария и Бразилия с оркестър „Тосканини“.

Р:  На 10-ти ноември ще дебютирам в ролята на Родолфо в „Бохеми“ във Филхармоничния театър на Верона, през декември имам концерт в Бирма с оркестър „Бруно Бартолети“, а през първото тримесечие на 2020 г. ще изпълня „Реквием“ на Леонкавало във Венецуела и България.

М: Тъкмо завърших турне в Германия с фондация „Павароти“. Предстои ми да дебютирам като Контесата в „Сватбата на Фигаро“ в Театро „Карло Голдони“ в Ливорно. Много се вълнувам.

Каква е най-голямата Ви мечта свързана с оперната сцена?

А: Нямам най-голяма мечта, свързана с пеенето, защото самото пеене е мечта, която вече осъществявам. Това, което искам, е да се забавлявам, правейки това, да намирам нови приятелства, да посетя различни сцени и да пея за публиката.

Е: Мечтата ми е да се наслаждавам и да пея по най-добрия начин, на който съм способна. Надявам се публиката, която наблюдава представянето ми, да се почувства щастлива. Не мечтая за слава и известни театри. Благодаря на Бога за всичко сега. Толкова съм щастлива, че мога отново да срещна публиката в Софийската опера.

Р: Най-голямата ми мечта, свързана с оперната сцена, вече се случва, аз живея мечтата да пея най-красивата музика в света и да я споделя с хора, които искат да я чуят от мен. Единственото, което искам, е да продължа да го правя дълго.

М: Скоро си мечтая да мога да дебютирам с две роли на Пучини, които са ми много скъпи. Първата е Мими, втората е Лиу.

Кое изпълнение на Райна Кабаиванска усещате най-силно „Ваше“?

А: Все още не знам коя роля е достатъчно мой персонаж. Засега пробвам от всичко. Но наистина обожавам „Трубадур“ като опера и ролята на Леонора е една от ролите, които в бъдеще искам да представя.

Е: „Веселата вдовица“, която Маестрата изпя през 1991 г. в Рим. Първия път, когато видях това видео в ютюб, се разплаках. Беше толкова въздействащо, не можех да дишам. Слушала съм арията на Хана Главари повече от 100 пъти. Очите и жестовете на Маестрата, красивата фраза, пианисимите, всичко беше перфектно. Избрах това изпълнение може би защото един ден бих могла да го изпея.

Р: Тоска, Хана Главари от „Веселата вдовица“ и Коломбина от „Палячи“.

М: Леонора от „Трубадур“… Виждам я, чувам я и плача.

Как си обяснявате изключителната кариера на Райна Кабаиванска?

А: Кариерата на Маестра Кабаиванска е постигната с много работа и с много талант. Но и с много разум, защото, както казва тя, трябва да сме много разумни, за да успеем да направим кариера.

Е: Аз съм ѝ голям фен още преди да стана нейна ученичка. Когато за първи път видях нейната снимка и чух гласа ѝ, не можах да повярвам. Не можех да повярвам как Бог ѝ е дал едновременно красота, глас и топла душевност! Маестра е перфектна! Всеки път, когато чувам някоя от нейните истории как е напуснала страната си, за да дойде да учи и дебютира в Италия, всичко, което ѝ се е случило, пеейки по целия свят, се чувствам развълнувана и изпълнена с уважение.

Р: Смятам, че изключителната кариера на Маестра Райна е резултат от невероятен талант и чувствителност, съчетани със смелост и упорит труд. Вярвам, че големите кариери не се правят само с късмет, а с интелигентни решения и трудолюбие.

М:  Вярвам, че в основата на такава кариера стои готовност за саможертва и абсолютна отдаденост на Музиката и публиката. Интелигентността никога да не принуждаваш гласа и характера към грешни избори, голямата чувствителност и човечност, които отличават Артиста и Жената.

 Има ли нещо, което винаги сте искали да кажете на своята Маестра, но не сте успявали? Кажете го сега. 

А: Искам да ѝ благодаря много, за това, което прави за мен, защото са малко хората, които ще те вземат, ще ти намерят място, където да живееш, ще ти дадат пари, за да учиш, ще те хранят и ще те учат.

Е: Моя Маестра, Вие променихте живота ми, мислите и гласа ми. Винаги помня всичките Ви учения и ще се опитам да стана уважаван певец, който има ценно влияние и помага на другите, както го правите Вие. Благодаря Ви завинаги! Вие сте моят Герой и Кралица. Обичам Ви.

Р:  Благодаря ти, Маестра, благодаря ти за всеотдайността, благодаря ти, че вярваш в мен и че промени живота ми за най-добро, le agradezco de todo corazón.

М: С Маестрата винаги сме си казвали всичко открито. За мен тя винаги ще бъде моят Учител и моята отправна точка. Дори в различията на идеите винаги сме намирали място за среща. Поради развитието на моята кариера не винаги физически съм с нея в Модена, както бях преди. Но дори само това – да знам, че Райна я има, – ми е достатъчно.

Майсторският клас в Нов български университет за Вас е:

А: За мен Майсторският клас е едно семейство. Една традиция, следваща принципите на Маестрата.

Е: Късмет! Спечелих и промених целия си живот. Благодаря ти, Маестра, благодаря ти, Майсторски клас на НБУ.

Р: За мен майсторският клас в Нов български университет е опит, променящ живота, който всеки амбициозен оперен певец трябва да живее. Учиш се от един от най-добрите оперни певци в света в най-добрата възможна среда.

М: У дома!

Големите имена на Школата „Кабаиванска“ и стипендианти на нейния фонд в Нов български университет Андреа Каре, Вероника Симеони, Витория Йео, Вирджиния Тола, Мария Агреста, Прити Йенде, Симоне Лим, София Соловий, Яско Сато от години гастролират по сцените на „Метрополитън опера“, „Ковънт гардън“, „Тетро Ла Скала“, „Опера дьо Пари“, „Театро Реал“, „Болшой театър, Театро Колон“, оперите в Рим, Виена, Берлин, Валония, Венеция, Флоренция, Болоня, Неапол и много други градове.

Най-младите ученици усвояват същата динамика на действие и постигане. След интензивния софийски септември програмата им за предстоящата година е запълнена:  годишен майсторски клас в Музикален институт „Веки – Тонели“ в Модена, премиера на „Бохеми“ и концерт в чест на Лучано Павароти в „Театро Комунале“, Модена; концерт на  Фондация „Лучано Павароти“ в Театро „Бонифацио Азиоли“, Кореджо; концертно изпълнение на „Бохеми“ във Филхармоничния театър на Верона; Песенен цикъл „Везендонк“, „Реквием“ от Леонкавало и концерт на Джузепе Инфантино в Софийската филхармония;  „Дон Паскуале“, „Трубадур“ и „Севилският бръснар“ в Софийската опера и балет; Реквием от Леонкавало в Каракас; концерт на Ева Джонг в Сардзана; Галаконцерт на майсторския клас в  Модена.

„Като се замисля, сигурно съм във форма, защото никога не съм спирала да работя. Никога нямам покой. Винаги имам някакви задачи, които трябва да изпълнявам. Нямам време да скучая“, казва Райна Кабаиванска. Вярваме Ви и се учим от Вас, Маестра!

Снимката на Mарили е от Крум Стоев

Снимките на Ева, Рейналдо и Александрина са от Иван-Александър Кютев

Общата снимка е на Косьо Хаджигенчев.

Вашият коментар