Статии

Награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“

Университетски дневник бр.22 (2018)

На 2-ри ноември 2017 г., рожденият ден на професор Богдан Богданов, в Аулата на НБУ беше обявен първият носител на Наградата за хуманитаристика, която НБУ учреди в памет на своя основател. Журито присъди наградата на поета Борис Христов.

Борис Христов e автор на стихосбирките „Вечерен тромпет“/1977, 1979/ и „Честен кръст“/1982/, на романа „Бащата на яйцето“ /1987/ и на повестите „Сляпото куче“, „Долината на обувките“ и „Смъртни петна“/1990/. Негови са и книгите с тристишия „Думи и графити“ /1987/, „Думи върху други думи“/1994/, „Черни букви върху черен лист“/1997/. След 2000 г. той публикува митографиите „Каменна книга“/2006/, „Книга на мълчанието“/2008/, „Книга от заглавия“/2008/, също и „Спомени за хора, камъни и риби“ и „Стълп от прах. Избрано“ /2015/.

Траен и от изключителна важност за българското общество е интересът му към фолклора. Борис Христов представя на новите поколения богатството и уникалността на народната философия, изразена чрез силата на фрагмента в устното народно творчество. Той подхожда критично към огромния масив от записани и запазени текстове, като представя на читателите избраното от него в антологиите „Българска лирика“, „Българска народна лирика“/1994/, „Български разкази“, „Народни устни писмена“/1995/, „От изгрев солнце до заник“ /1997/.

През 1997 г. Борис Христов организира издаването с помощта на „Отворено общество“, на смятания за мистификация през XIX в. епос „Веда Словена“. За значимостта на това издание е казано достатъчно, сега само ще отбележим, че в него се намират предговор на професор Богдан Богданов, както и студията на Иван Богданов „Веда Словена“ и нашето време“.

Мотивите на журито на Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“ в памет на професор Богдан Богданов са:

Като героя си от стихотворението „Следобедно кафе“ Борис Христов стои усамотено там някъде в полите на Родопите, защото иска едновременно да бъде и да не бъде в този наш свят. Вероятно няма по-трудно поприще от това да искаш с цялото си същество да те няма, да не си в устата на хората, в суетата на живота и в пустотата му, но в същото време да искаш светът да става по-добър, по-човечен и по-смислен.

„…Ще трябва сам градината да прекопавам и сам вода да мъкна към изпръхналата суша. А как бих искал с някого да разговарям, кафе да му варя и в болките му да се вслушвам.“ (последна строфа от „Следобедно кафе“ от стихосбирката „Вечерен тромпет“, 2004 г.)

Борис Христов успява да се съпротивлява на пошлостта в света и живота ни вече повече от 40 години. Целеустремено и жертвоготовно, с впечатляваща упоритост той не отстъпва от принципите си и „проповядва“ човещина и светлина. Съмишленик и приятел на проф. Богдан Богданов, Борис Христов е избран единодушно от журито на Наградата за хуманитаристика за пръв неин носител.

Сходствата между делото на двамата са много. Скромността им ги превърна в митологични образи за демократична България. Отдадени на словото и силата му, и двамата постигат, макар и бавно, макар и трудно, онова, което са вярвали, че трябва да се случи в България след тоталитарния режим.

Отпечатък от делото на Борис Христов има на много повече места и върху много повече неща от видимото. За българската среда и култура, той е като онзи исов глас, който крепи с упоритостта и твърдостта си цялата ѝ конструкция. За колегите си в НБУ такъв беше и създателят на университета проф. Богдан Богданов.

Парадоксално, но и напълно естествено, онзи, който е най-суров и строг със себеподобните си, всъщност най-силно ги обича и милее за тях. Като баща Христов се сърди и не показва одобрение, трудно приема почести, страни от похвали, но заедно с това дава пример и се вписва в подсъзнателния ни по-добър и по-хуманен живот. Поезията му прониква дълбоко в българския свят, но изгражда въздействието си с тухлите на общочовешките ценности и качества. Иманентната доброта и човеколюбие във всичко, което създава Борис Христов, е основанието журито на Наградата за хуманитаристика да връчи отличието за 2017 г. на поета.

Вашият коментар