Студентите на НБУ

Недоразбраният, но все по-малко криворазбран свят

Университетски дневник бр.25 (2019)

Габриела Георгиева
(студент втори семестър в МП „Счетоводство и одитинг”)

Поредният (трети) текст на Габриела за Университетски дневник. Разказ-размисъл за глобализацията и цивилизацията, породен от пътуващите семинари на НБУ.

През 1871 г. в Букурещ Добри Войников пише сатиричната пиеса „Криворазбраната цивилизация“ в пет действия, осмиваща начина на възприемане на навлизащата чуждестранна мода по нашите земи. След 103 години – през 1974 г. Българската национална телевизия заснема мюзикъл по постановката. На 28.04.2012 г., 141 години след създаването на пиесата на Войников, в Малък градски театър зад канала се състои премиерата на „Недоразбраната цивилизация/ или загадката на пирамидите“, спектакъл на Теди Москов. И трите постановки окарикатуряват българската народопсихология, която се опитва да запази „българщината“, но заедно с това и да се „поевропейчи“.

Стремежът на човек да бъде универсален гражданин на света не е присъщ само за българите, а напротив – тази мания се заражда извън нашите територии и постепенно с глобализацията навлиза в култура ни. Преди няколко години едно момиче на 26 години от Сингапур ме разпитваше за религиозните обичаи на българските източноправославни християни, защото тя също е православна християнка. Разказа ми, че по време на службите пеят и подскачат в такт с музиката. За да го обясни по-добре, тя оприличи ритуала на този, извършван от вярващите хора в холивудските филми. Тогава не се впечатлих много на тази интересна традиция, но наскоро, докато пътувах на поредния организиран от департамент „История“ на Нов български университет пътуващ семинар („Антично и средновековно наследство в Източна Македония“, 06. – 07.04.2019 г.), отново се присетих за разговора ми със сингапурката.

През втората половина на септември 2018 г. прекарах няколко дни в Рим. При посещението на Термите на Каракала от III в., докато се разхождах между останките от величествените стени, видях и интересни съвременни произведения като част от временната експозиция на музея под открито небе (сн. 1., 2., 3.). Съчетанието на древното и модерното беше иновативно, но туристите не бяха учудени, че виждат наред с неща на почти две хиляди години други на по-малко от десет. Реакцията им показваше, че за тях е съвсем нормално творците да представят произведенията си не в предвидените специално за това зали, а на най-необичайни места; разнообразни флашмоби да се играят на летището или пред чакащите на червен светофар автомобили; хората да осиновяват животни, гледани не в приюти, а в кафенета (широко разпространено в Америка, а наскоро и в София ) и т.н.

Сн.1 Баните на Каракала

Сн.2 Баните на Каракала

Сн.3 Баните на Каракала

Един от обектите, които посетихме по време на пътуващия семинар, беше археологическият музей на Сяр (Гърция), помещаващ се в безистен от XV век. Там по стените бяха окачени платна с китайски йероглифи, които като част от временната експозиция създаваха по интересен начин фон на остатъците от капителите и статуите (сн. 4., 5., 6.). Този пореден пример за съчетаването на две противоположности показва в какъв уникален свят живеем. Списание National Geographic редовно публикува статии за различни на пръв поглед невъзможни комбинации, като например използването на iPhone и лекуването с билки или ловуването с лък и пиенето  на Кока-Кола.

Друга случка от този пътуващ семинар ми напомни, че все пак животът не е само положителни примери, а напротив, на света има хора, които остават верни на миналото и на остарелите предразсъдъци. Срещата ни с гръцките монахини от манастира „Св. Йоан Предтеча“, които бяха неблагоразположени към нашето посещение и бързаха да се отърват от присъствието ни, пробуди у мен спомен за топлото посрещане, оказано ми от други духовни сестри от метоха „Благовещение“ в Егейска Македония преди десет години. В първия случай се натъкнах на консерватизма, остарялата вражда между екзархистите и фанариотите и пропагандата за грабежите на българската армия по време на Балканските и Световните войни, а във втория на прогресивното модерно мислене (жените бяха с добро образование и говореха по няколко езика), което се основава не на миналото, а на общото бъдеще. Срещата ми с онези запазили връзката с модерния свят и отворени към новото монахини отпреди десет години показва тенденцията на развитие на цивилизацията, а именно изместването на национализма от глобализма, консерватизма от иновативността и профилираното от многоаспектното образование. Последният програмен период на Европейския съюз, започнал през 2016 г. и завършващ следващата 2020 г., разделя общността на икономически зони, които включват териториите на няколко страни членки, а Шенгенското пространство премахва изкуствено наложените граници между държавите на Стария континент. В днешно време човек има възможността от детската градина да учи чужд език, а чрез него и да се докосне до други култури. Множеството едномесечни курсове позволяват на един счетоводител да стане полупрофесионален фотограф, на инженер – готвач, а на програмист – инструктор по зумба, без това да означава, че той се преквалифицира и/или сменя професията си. Студентите в НБУ могат по време на едно следване наред с основните си музикални курсове да посещават и биологични, технологични, икономически или такива, които ще отговарят на интересите им.

Сн.4 Безистен

Сн.5 Безистен

Сн.6 Безистен

Напоследък все по-често срещам хора с многостранни интереси, които въпреки разнообразните си влечения са добри в професията си. Все още обаче хората са учудени, когато разберат, че съм учила наред със счетоводството и история. След първоначалното впечатление се оказва, че и събеседникът ми има няколко сфери на интереси. Моментното удивление е породено от факта, че много хора все още са със застарялото схващане, че съвременният човек е тесен специалист, а не универсална личност. За добро или зло, днешните хора са многостранно развити граждани на света, борещи се с вкоренените в народопсихологията предразсъдъци. Понякога те са недоразбрани от по-консервативно обърнатите към миналото личности като монахините от Серския манастир, но все по-малко криворазбрани, защото по-голямата част от населението на Земята възприема новия начин на живот – да водят бизнес конферентен разговор по Viber докато рисуват картина или правят йога.

Вашият коментар