Студентите на НБУ

Неперфектната азбука. 30 урока

Университетски дневник бр.26 (2019)

ИНТЕРВЮ С АВТОРА НА ИЗЛОЖБАТА ТОДОР ГЕОРГИЕВ

Галерия„УниАрт”:  Защо неперфектна азбука?

Тодор Георгиев: Кирилицата е минала през странна и недостатъчна еволюция. Развитието ѝ секва през определени исторически периоди и не претърпява същото рафиниране на формите, каквото получава латиницата. От около 300 години развитието на двете азбуки върви успоредно. В този смисъл може да се каже, че кирилицата е малко изостанала и носи своите неперфектности. Повечето произведения в изложбата „Неперфектната азбука”, които показвам в галерия „УниАрт” на Нов български университет, са 100% ръчна изработка. Това неизбежно носи несъвършенства в ръкоделието, което по принцип е автентично и истинско. Намирам темата за актуална. В същото време много от съвременните хора ценят ръчната работа повече от изобилието. Залага се на принципа „Качество, а не количество”.

УниАрт: Защо 30 урока? Към кого са насочени/за кого са уроците?

 Т. Г.: Съвременната българска азбука съдържа 30 букви. За мен актуална тема е формата на българската кирилица, различаваща се от руската. Световният потребител на шрифтове е възпитан да разпознава повече втората. За щастие в последните няколко десетилетия и още по-силно в последните години се наблюдава бавна, но сигурна промяна на това. С подзаглавието „30 урока“ обръщам внимание на неспособността на нашата държава да утвърди пред света и конкретно в ЕС българската визия на кирилицата, с която пишем. Дори след като азбуката ни стана третата официална в Съюза, няма промяна в това отношение и не се говори по въпроса. Срамно е, че дори табелката на български език за Европейския парламент в Брюксел е набрана с руската форма на кирилицата.

Работите, които показвам днес в „УниАрт”, са 30 и са изработени с 30 различни техники. Голяма част от тях изпробвам за първи път и са до голяма степен експеримент. Самоук съм в тази област, а целият процес за мен беше серия от уроци. Това е и първата ми подготвена самостоятелна изложба. Всичко от разпределянето на времето, през цялостната концепция, до логистиката и организацията е ново за мен.

УниАрт: От къде идва интересът ти към кирилицата?

Т. Г.: Тук определено са „виновни“ моите учители в НБУ. На първо място – проф. д-р Кристина Борисова, която ми преподаваше „Шрифт”. Тя е двигателят да тръгна в тази посока и да се задълбоча в тази дисциплина. Другите ми учители, които твърдо са защитавали българската кирилица и са възпитали това у мен, са д-р Ненко Атанасов, проф. Георги Янков, проф. Димитър Тасев от НБУ; проф. Тодор Варджиев, доц. д-р Илия Груев,  проф. Кирил Гогов и Борислав Кьосев от НХА. Един от любимите ми учители, който реално не ми е преподавал, но е от великаните в тази област, е ас. д-р Стоян Дечев. На него дължа много от вдъхновението и мотивацията си около развиването на нашата съвременна азбука.

Вълнува ме и фактът, че кирилицата, живее различен живот в рамките на страната ни. Малко хора извън занаята знаят за това, включително и повечето ни сънародници. „България е родина, а не роднина на кирилицата“, казва проф. Кирил Гогов, а сякаш никой не знае или не зачита този факт. Българските шрифтови художници са една шепа и трудно я защитават, но за щастие българската форма на кирилицата набира все повече популярност сред чужденците дизайнери и вече все по-често се имплементира в чуждестранните шрифтови продукти.

УниАрт: Как избра техниките, които използва?

Т. Г.: Повечето са техники, които не съм имал възможността или нуждата да изпробвам. До голяма степен са подчинени на инструментите и досегашните умения, с които разполагам. В процеса на работа списъкът се увеличаваше и променяше. Тефтерът ми в момента има 7 страници с идеи за изпълнение на единични букви. Разбира се, подбрах финалните 30 на първо място според красотата и ефектността им и на второ – според сложността и цената за изработката им. В крайна сметка всичко се свежда до баланс – това по принцип е и една от най-ключовите точки при разработката на типографски произведения.

В началото на 2018 г. с колегата ми Жаклина Жекова основахме Letter Collective – студио без офис, което предлага услуги, свързани по всякакъв начин с буквата, шрифта и типографията. Подборът на техниките донякъде цели да покаже част от това, което можем да предложим на клиентите, освен стандартните техники като калиграфия, шрифтов дизайн, летъринг, лого дизайн и графичен дизайн като цяло.

УниАрт: Каква е връзката с материала и буквата?

Т. Г.: Буквата никога не е живяла само в една медия. Тя е издрасквана, изчуквана, изрязвана, отливана, отпечатвана, изписвана, рисувана, чертана преди да стигнем до масовата ѝ употреба върху екраните днес. Изложбата „Неперфектната азбука” до голяма степен е повлияна именно от това – едно откъсване от стола и монитора и връщане към физическата форма на буквата, изработена на ръка. Обучаван съм в някаква степен за художник,  по-специално в областта на приложната графика. Днес този вид художник се нарича дизайнер и той не си служи с традиционните методи и техники, които са свързани с тези на художника, а прекарва времето си предимно пред компютъра. Тоест дизайнерът командва една машина, за да се храни, и рядко се случва да ползва пряко ръцете си в творческия процес. Имах нуждата да променя това и да се изцапам и нараня, за да нахраня душата си.

УниАрт: Сподели, каквото искаш и смяташ, че е интересно около процеса, идеята и самия теб.

Т. Г.: Важен за мен е фактът, че не работих по идеята с цел печалба и не разчитам на продажби в настоящата изложба. Всеки, който ме познава, знае, че не говоря много, а действам. Когато правя нещо, давам всичко от себе и не харесвам половинчати работи. Не управлявам добре времето си, но обичам, когато захвана нещо, да го изпълнявам максимално добре, според условията, в които съм поставен. Кандидатстването ми за конкурса на галерия „УниАрт” и идеята за изложбата бяха силно повлияни от задача, която бях поставил на студентите си, докато преподавах „Шрифт” към департамент „Изящни изкуства”. Задачата беше да се възпроизведе българската азбука с различни техники – рисуване, моделиране, снимане или в каквато техника се чувстват добре или искат да изпробват. Не съм изисквал пластични модели или сложни и скъпи крайни резултати, а просто да развържат въображението си за интересен и ефектен начин за изписване на буквите. Преподавах предимно на хора от специалност „Плакат” и смятам това за важно за разчупване в идеите за произведенията им, когато темата го позволява. Искаше ми се да направим колективна изложба „А–Я” от работите на студентите… за съжаление броят на поставените задачи и тяхното изпълнение беше пълен провал (:
14 май 2019

Вашият коментар