Новини

Парите е темата на конкурс за нова пиеса ‘2020

Университетски дневник бр.26 (2019)

Авторът на наградената пиеса получава диплом от Ректора на НБУ, парична награда в размер на 3000 лева и право на реализация на пиесата.

С избора на темата „Парите“ журито на Конкурса за нова пиеса на НБУ следва идеята да провокира интереса на драматурзите, пишещи на български език, към съществени за битието теми.

За предишните три издания това бяха справедливостта, родината, тайните.

Право на участие имат пълнолетни български и чуждестранни граждани, които могат да се включат в Конкурса само с едно свое произведение. Драматургичните творби да са написани на български език и да не са били публикувани под никаква форма преди предаването им за участие в Конкурс за нова пиеса на НБУ.

Стратегически партньори на НБУ при реализацията на пиесата са БНР и МГТ „Зад канала”.

СРОКЪТ ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА ПИЕСИТЕ Е 15 ЯНУАРИ 2020 Г.

Номинираните до 10 февруари 2020 г. драматурзи получават право на участие в Лабораторията за писане на пиеси. Тя ще се състои през последната седмица на февруари 2020 г. Това е втората фаза от конкурса. В нея номинираните автори ще работят заедно с изтъкната фигура от сферата на театъра. След приключване на Лабораторията пиесите в окончателния си вариант ще бъдат публикувани в сборник с пиеси от специалната поредица на Издателството на НБУ.

Конкурсът се обявява за четвърта поредна година от  Нов български университет и се провежда с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ.

От 2019 г.  Конкурсът за нова пиеса е част от Календара на културните събития на Столична община.

ЗАЩО ТЕМАТА ТАЗИ ГОДИНА Е ПАРИТЕ?

Парите са средство за разплащане, но и метафора, около която се организират взаимоотношенията, общността, културата, съществуването. Те не са просто предмет или фетиш, но са и символ, мит, приказка. Те са благо или зло, но и власт, мечта, страст, проклятие. Дълго са материални и видими – направени от метал или от хартия. Но вече са и невидими – дигиталната ера създаде нови средства за размяна.

Парите са обект на осмисляне от философията, изкуствата, икономиката, религията, науката. Където става дума за пари, става дума също за етика, политика и идеи.

Следвайки парите, се създават нови пространства, откриват се континенти, създават се институции и професионални сфери. Професии на умствения труд, които наглед са извън икономиката, са възможни само в пазарно стопанство според Георг Зимел и неговата „Философия на парите”.

Парите са тема, която неизменно отваря големите въпроси за вярата, идеите, ценностите, за благоденствието и щастието. Те са ценностен регулатив на модерния свят със своето присъствие, а в утопиите – със своето отсъствие. Не разумът, а парите различават човека от животното, твърди Гъртруд Стайн.

Парите провокират мисленето в различни перспективи: митологични, религиозни, икономически, политически, исторически, философски, социологически, антропологически и т.н.

Те са централна тема на изкуството във всичките му жанрови разновидности.

С темата „Парите“ провокираме драматурзите към създаването на сюжети,  конфликти, персонажи или картини, които биха показали на сцената по неочакван начин съществуването в съвременния свят.

И ТАЗИ ГОДИНА ТВОРБИТЕ ЩЕ БЪДАТ ОЦЕНЯВАНИ ОТ  ЖУРИТО В СЪСТАВ:

Проф. Виолета Дечева, д.н. (председател), гл. ас. д-р Владимир Маринов, гл. ас. д-р Георги Гочев, проф. Михаил Неделчев, доц. Пламен Дойнов, д.н., проф. д-р Светла Христова и доц. Снежина Петрова.

Желаещите да участват в Конкурс за нова пиеса ’2020 могат да изпращат пиесите си, придружени от синопсис на български и английски, на email: dramacontest@nbu.bg, или разпечатани на адрес:

гр. София – 1618, ул. „Монтевидео“ № 21, корпус II, офис 411, за Конкурс за нова пиеса.

ИНТЕРВЮ С  ТЕОДОРА ДИМОВА

Какво мислите за темата на конкурса тази година?

Темата е интересна, както и предишните теми. Не зная доколко участниците се съобразяват с това изискване, доколко пиесите се селектират спрямо него. Общо взето, знаете, че всяка една тема е крайно разтеглива и така може да се форматира, че да пасва на всички останали. Мен ме интригува с това, че в масовото съзнание парите станаха заместител на всичко останало, те са модерният Бог. Все едно, че притежаваш не имоти, къщи, коли, а самия Бог. Това унижава човешкото достойнство и литературата и театърът би трябвало да го защитават именно от това унижение.

Трябва ли според Вас драматургията да е политическа? Тоест да се занимава с въпросите на полиса, на обществото?

Ние много трудно можем да застанем извън политиката, тя е навсякъде, отразява се в бита и душевността ни. В този смисъл драматургията няма как да не е политическа, доколкото се занимава винаги с отношения между хората. Въпросът е да е също дълбоко емоционална, да не е еднопластова, да е убедителна, което означава талантлива. Немалко са случаите, когато на една пиеса привидно всичко ѝ е наред – конструкция, фабула, герои, диалог – не можеш да кажеш кое точно не е наред, но е някак дървена – без талант, без вдъхновение. Тези текстове за театър са най-коварните, защото задават тона на писането с клишета, на писането от суета.

Как гледате на мястото на театъра в българското общество?

С дълбока и искрена печал. Театърът е място, където живи хора изстрадват нещо заедно в рамките на два или три часа. Сега положението /с малки изключения, разбира се/ е такова, че отиването на театър вече е само приятен повод след това да се седне навън, да се хапне и пийне с приятели.

Смятате ли, че театърът, литературата, изкуствата могат да влияят върху съвременния човек?

Върху отделния човек – да. Върху обществото като цяло – не. Но и не бива да имаме такива изисквания и очаквания. Достатъчно е отделната личност да съпреживява, да върви по пътя си с широко отворени очи, да си задава въпроси, да мисли, да обърне поглед навътре към себе си и да разпознае злото, дребнавостта, лъжата вътре в себе си. Това е задачата на литературата и театъра според мен.

Какви очаквания имате към Лабораторията за писане на пиеси, която ще водите и към Конкурса за нова пиеса ?

Надявам се и тази година да се появят силни драматургични текстове, особено на млади хора, които имат нужда да споделят тревогите и раните на обществото със своите поколения. Включвам се в Лабораторията, защото усилията на вашия университет и лично на проф. Вили Дечева трябва да бъдат подкрепяни. В тях има смисъл, има заряд. Един драматург се нуждае от съмишленици, от колеги, от място, където да се изразява и да получава оценки, независимо дали положителни или отрицателни. И двете са му от полза.

Вашият коментар