Преподавателите на НБУ

Първа експедиция на НБУ в древна Ликия

Университетски дневник бр.26 (2019)

 

доц. Майя Василева
департамент „Средиземноморски и източни изследвания“, НБУ

Така малка, но отдадена на пътешествията група от студенти, преподаватели и колеги се отправихме към „страната Лукка“, както е известна още в хититските документи от второто хилядолетие пр. Хр.

В последното десетилетие екипът на департамент „Средиземноморски и източни изследвания“ организира няколко учебни пътешествия до емблематични места на старата култура в днешна Турция. През май тази година експедицията ни беше насочена към югозападния ъгъл на стара Анатолия – вълшебно красивата област, наречена Ликия. При изобилието на всякакви туристически реклами за района – от полет с балон до наблюдение на специален вид костенурки, нашата цел бяха античните селища и паметници в този край на Мала Азия. Повечето места в нашия маршрут бяха непознати за обикновения турист, а и за голяма част от професионалните екскурзоводи! Така малка, но отдадена на пътешествията група от студенти, преподаватели и колеги се отправихме към „страната Лукка“, както е известна още в хититските документи от второто хилядолетие пр. Хр. Впрочем Ликия е от малкото области, които са запазили името си оттогава. В Омировата Илиада ликийците са троянски съюзници, а съвременната наука определя техния език като най-близък до друг древен анатолийски език – лувийския, говорен масово от Бяло море до Сирия през второто хилядолетие пр. Хр. Запазените надписи са главно от V–ІV в. пр. Хр. и са записани с азбучно писмо, сходно с гръцкото. През този период Ликия е част от Персийската империя на Ахеменидите, но местните сатрапи всъщност управляват като самостоятелни владетели – династи.

Повече знаем за елинистическата епоха, когато страната е завладяна от Александър Македонски, а после преминава в ръцете на наследниците му, за да се превърне през І в. в римска провинция.

Първата ни спирка бяха останките на античния град Термесòс. Разположен високо в планината, той е отбранявал важен проход. Градът е построен през елинистическата епоха, а след това е завладян и от римляните. Все още могат да се видят част от стените на римския гимназион на височина пет-шест метра. Атмосферата на руини от древността, които никога не са били разкопавани или подложени на съвременна реставрация, беше уникална. Амфитеатърът е разположен в естествения хълм с драматична гледка към прохода и низината.

Термесос: елинистическият театър, преустроен по римско време

Мира: архитектурен детайл от римския театър (ІІ в.) с изображения на театрални маски

За съвременния наблюдател емблемата на Ликия все пак си остават стотиците скални гробници и саркофазите, издигнати на високи стълбове. Тези погребални съоръжения продължават да се използват и през римско време, както личи от надписите по някои от тях. Посетихме и известните места с най-голямо струпване на изсечени в скалите гробници – Лимира и Мира. Най-привлекателните паметници са изящно скулптирани в скалите фасади, които имитират гръцки храм и зад които са разположени гробните камери. Типично ликийските гробници повтарят в камък елементите на дървената архитектура – хоризонтални и вертикални греди и стволове на дървета.

В Мира направихме поклонническо отклонение до църквата и манастира на св. Николай Мирликийски. В тях са вградени и антични архитектурни елементи, някои дори с гръцки надписи по тях. Пищната архитектура на църквата, украсена с разноцветни мрамори и стенописи, предизвика възхищението на пътешествениците.

Лимира: две скални гробници с елементи от гръцката храмова архитектура и имитация на дървена постройка

Лимира: две скални гробници с елементи от гръцката храмова архитектура и имитация на дървена постройка

Мира: стенопис на купола на църквата на Св. Николай Мирликийски

Телмесòс е град, прославил се в античността със своите прорицатели. Свързва се с дейността на последния ликийски династ Периклес. За съжаление съвременният град Фетие е издигнат върху древното селище. Отново се наслаждавахме на множеството скални гробници по склоновете над града и на саркофазите, интересно вплетени в днешната архитектура.

Съвременният град Каш също е построен върху антични останки – тези на древния Антифелос. Експедиционният дух тук ни завладя напълно, когато трябваше да издирим една нетипична скална гробница – непопулярна сред туристи и екскурзоводи, но иначе прекрасен пример за гръко-персийски паметник, вероятно от ІV в. пр. Хр.

Най-известният град на Ликия е Ксантос, разположен на едноименната река, спомената още от Омир в Илиада. Сега могат да се видят внушителните останки от римско време, агора и театър, но и т. нар. стълбови гробници на ликийците. Знаменитият „Паметник на нереидите“ – елинистическа гробница във формата на гръцки храм, с богата скулптурна украса, е отнесен още през XIX в. в Британския музей.

Телмесόс: скална гробница с фасада, имитираща гръцки храм (елинистическа епоха)

Термесос: ликийски скални гробници. В долния ред са от римско време

Ксантос: т. нар. „стълбови гробници“

От Ксантос и от свещеното място на богинята Летό – Летоонът, намиращ се наблизо, произхождат едни от най-важните надписи на ликийски. Благодарение на тях се разчита и донякъде разбира ликийският език. В Летоона е намерен триезичен надпис – на гръцки, ликийски и арамейски, който се оказва ключов за дешифрирането.

Пътешествието ни продължи на северозапад към границата между Ликия и Кария. Истинско приключение бе достигането до античния Каунос с лодка по реката. Само отдалече можехме да заснемем поредната порция скални гробници. Междувременно от лодката ловихме раци и пийвахме сок от нар. Част от руините на античното селище и сега са под вода – мястото е заблатено поради подпочвени води. В Каунос са открити най-много надписи на карийски – също късноанатолийски език, записван с азбука.

На път за Каунос

Експедицията ни завърши в Бодрум – древния Халикарнасòс, родния град на Херодот и мястото, където се е издигала внушителната гробница на карийския владетел Мавзолос (т. нар. мавзолей, едно от седемте чудеса на света). За съжаление средновековният замък на рицарите хоспиталиери от о. Родос е построен с каменните блокове на мавзолея, така че днес никой не знае как точно е изглеждал. Скулптурната украса, открита на мястото, сега се намира в Британския музей.

Освен от многобройните ликийски гробници участниците в пътуващия семинар бяха впечатлени от елинистическите и римските амфитеатри, които виждахме във всяко антично селище. По-големи или по-малки, някои добре запазени, други – с повече съвременна реставрация.

По време на пътуването посетихме и няколко музея – този в Анталия предизвика възхищението ни с много богатата си колекция: антични скулптури, архитектурни фрагменти, каменни надписи, керамика, метални предмети, златни и сребърни накити… Дори видяхме монети на тракийското племе бисалти. Музеят във Фетие пък е приютил някои от най-важните артефакти от Ликия, включително споменатия триезичен надпис. Новият музей на ликийските цивилизации в Мира е главно с образователна насоченост: в него няма много експонати, но в модерно изработени табла и инсталации са разказани историята, културата и битът на района.

Така след осем дни на път приключи изследването на тази забележителна част от древното културно наследство на Анатолия – с усмивка и с обещанието, че маршрутът на експедицията си заслужава да се разшири и преброди отново.

Вашият коментар