Преподавателите на НБУ

Пътувайте заедно с експедицията в Египет

Университетски дневник бр.27 (2020)

Египет

Египет е тайната страст на НБУ. Професор Сергей Игнатов със смях, но доста сериозно казва, че, веднъж отишъл със семинара там, човек все се стреми да се върне. Преди десетина години, в едно от изданията на семинара, когато автобусът беше поел в първия ден от Кайро към пирамидите, той се обърна към групата и каза: „О, дузина рецидивисти“.

В този брой на „Университетския дневник“, който посветихме на „ранните записвания“, най-логично поставяме в средата текстове за Египетския семинар на НБУ. 

Диляна Младенова-Давидова  ни приканва да пътуваме до Египет по един оригинален начин, като разказва за тази страна през изданията на НБУ, свързани с египтологията.

А доц. д-р Емил Бузов дава репортерска сводка за последните две издания на семинара.

Пътувайте заедно с експедицията в Египет

Диляна Младенова-Давидова

Tя е археолог, изкушен от книгите, библиотекар, изкушен от археологията.

В богатия списък от паметници на световното културно наследство има една категория, чийто висок заряд на значимост и силно експониране оставя у масовия „потребител“ усещането, че я познава детайлно. Затова и впечатлението, когато стане въпрос за събитие, свързано с историята, културата, археологията на Древен Египет, е, че след Картър и Шамполион няма нищо ново. Не е нужно да си посетил Кайро, за да разпознаеш пирамидите, Сфинкса, маската на Тутанкамон на снимки, постери, филми. Изучаването на древноегипетската история и култура е започнало още през XVIII век, при това с впечатляващи по своя характер паметници. Научнопопулярни и художествени филми периодично напомнят любопитни факти от живота в Древен Египет, фараоните, жреците, тайнствата. Затова е и усещането, че за Египет всичко е много интересно, но отдавна известно. Но така ли е в действителност? Един по-задълбочен поглед върху проблематиката би разкрил неподозирани пластове, криещи множество неизвестни за науката факти, както и възможности за съвременни философски, изкуствоведски и исторически интерпретации. Не на последно място, археологическите проучвания в Египет продължават да извеждат на бял свят нови и нови артефакти от времето на фараоните.

През месец март 2020 г. Библиотеката на Нов български университет представя изложба от книги и статии „Древен Египет”.

Измежду многото интересни четива избираме да представим няколко заглавия, показващи Древен Египет като неизчерпаем извор на познание за човешката цивилизация. Като начало предлагаме на вниманието на читателите няколко заглавия на преподаватели в НБУ, защото, освен всичко друго, университетът има привилегията да е едно от първите места, където започва изучаването на египтология в България.

Най-древните прозрения на човечеството, изписани с йероглифи, не са загубили силата на своите внушения през хилядолетията. „Мъдростта на древните египтяни”, със съставител Сергей Игнатов, запознава любознателния читател със забележителни образци на древноегипетската мисъл. Три хиляди години преди Христа египтяните Имхотеп, Кагемни, Джедефхор и Птаххотеп създават своеобразна философска школа, въплъщаваща морални и етични норми, живи и до днес. „Съблюдавай истината и не я изкривявай, дори и когато нямаш облага от това“, „Недей да злословиш срещу никого: нито срещу великия, нито срещу малкия. Това е ненавистно за душата ти“ (Двойника Ка), „Много са преимуществата на умеещия да мълчи“, „Нима несправедливостта може да донесе благополучие“, „Отвори сърцето си за знания“ – това са само част от моралните наративи на първите мислители. Техните притчи и поучения са обособен жанр в древноегипетската литература. Основни теми са доброто говорене и слушане, уважението към другия, отговорността, която човек носи за делата си. Преводите са дело на проф. Сергей Игнатов, като някои са правени още през студентските му години и се публикуват за първи път на български език. Книгата съдържа оригинални йероглифи, както и репродукции на известни образци на древноегипетското изкуство.

Египет е живото тялото на Бог, т.е. на фараона. Такава е основната идея на книгата „The body of God” с автор Сергей Игнатов. Богатството на източници е от първостепенно значение за изследователите. Както отбелязва Шамполион, „При подобни проучвания (на древни култури) човек може да напредне само с помощта на факти, а паметниците са единствените достоверни факти“. Това е може би най-точното определение по отношение на египтологията: търпеливо и съвестно проучване на паметниците на Древен Египет. Книгата на проф. Игнатов представлява кратък преглед на древноегипетската история и култура, направен посредством сравнителен анализ и интердисциплинарен подход, базиран на монументални паметници – основен източник на познание за тази култура, както и на археологически, и разбира се, на епиграфски документи, които са в основата както на българската египтология, така и на египтологията изобщо. „The body of God“ е сборник с лекции по египтология, изнесени през годините в НБУ, и е издаден на английски език.

Основавайки се на голям брой източници, монографията „The ancient Egyptian story of the shipwrecked sailor. Morphology of Classical Egypt” на проф. Сергей Игнатов представя образа на Древен Египет в неговата динамика така, както е видян и осъзнат той от носителите на древноегипетската култура. Предизвикателството, пред което се изправя съвременният изследовател, посветил се на изучаването на древноегипетските писмени паметници, е в две направления: той първо трябва да разчете символите, т.е. думите, а след това символите на тези символи, т.е. писменото изразяване на думите. „Парадокс е, отбелязва авторът, че дори докато четете текст на древноегипетски език в оригинал, всъщност чететe неговия превод. Египтологът неизбежно вмъква в старото слово собственото си обичайно разбиране на значението на думите и по този начин превежда древноегипетския на модерен език. От друга страна, тези, които четат превода на древен паметник, всъщност четат превод на превода.“ Авторът на монографията се включва с коментари само там, където е наистина необходимо. Книгата е издадена на английски език.

Друго заглавие, което привлича вниманието, е „Папирус Весткар. Текстове от древен Египет” на Емил Бузов. Това е първият превод на български език на един от популярните древноегипетски текстове – приказките от папирус Весткар, който е в основата на изучаването и разбирането на древноегипетския език. Текстът се среща само на един паметник и включва в себе си както елементи на наративен текст (приказка), така и исторически събития и сведения за реални личности от миналото. Съвременните изследователи считат, че причина за създаването на папируса е желанието да се легитимира определен владетел, или по-вероятно, желанието на древните египтяни чрез писаното слово да съхранят за идните поколения делата на изтъкнати личности от тяхната история. Книгата е ценна по отношение разбирането и усвояването на древноегипетската лексика и в този смисъл е много полезна за студентите по египтология.

„Пътят на живота” на Емил Бузов отново ни отвежда към светогледа и ценностната система на древноегипетското общество и към вече споменатия жанр на поученията. Нравоученията на философите, отнасящи се до всекидневни житейски ситуации, са един своеобразен Кодекс за добро поведение. Как например да окачествим следния съвет: „Не се отдавай на пиянство с бира, за да няма лоши думи, излезли от устата ти, без да знаеш какво си говорил. Ти ще паднеш и тялото ти ще се нарани, а няма кой да ти помогне. Твоите приятели се изправят и казват „Махнете този пияния!“ А ако идва някой, за да те търси и да се съветва с теб, те намира лежащ на земята, като малко дете“? Езикът на превода е осъвременен, а за текстовете са дадени подробни исторически и библиографски данни. Освен с приноса си на научно четиво тя е подходяща и за по-широк кръг читатели с интерес към литературата, философията и културата на Древен Египет.

В този стил е и „Сред богове и пирамиди” на Емил Бузов. Отново на базата на текстови свидетелства и многобройни артефакти авторът описва ежедневието в Древен Египет. Изследвана е ролята на царя, религията, икономиката и вярата в безсмъртието в живота на обитателите на Нилската долина. Книгата запознава с географията и природните дадености на Египет, с устройството на градовете, архитектурата на домовете, храмовете и гробниците, но също така с облеклото, празниците, занаятите, храната на древните египтяни, със законодателството и правото, търговията, транспорта, социалните и икономическите отношения. Илюстрациите и живият авторов език я правят достъпно и полезно четиво за всички любознателни читатели, желаещи да се докоснат до магията на древността.

„Религията на Древен Египет” на Теодор Леков изследва един от най-важните компоненти на културата – религиозните вярвания на старите египтяни, народът, който според Херодот пръв издигнал идеята за безсмъртието на човешката душа. Изложението е основано на изучаване на йероглифни текстове и е илюстрирано с многобройни примери. Като допълнение към това заглавие бихме насочили вниманието и към „Книга на портите”, със съставител Теодор Леков, от поредицата „Свещените книги на Древен Египет“, която илюстрира дълбокото разбиране на древните за безкрайността и кръговрата на времето. Текстовете са били предназначени за египетския владетел, изписвани са на вратите на царските гробници, откъдето идва и името, и са били недостъпни за непосветените. Преводът, първи на български език, коментарът и бележките са на доц. д-р Теодор Леков.

През 3500 г. пр. Хр. Рим е блатисто поле, а на мястото на Акропола се издига гола скала. Но Египет преживява най-величавия период от историята си – епохата на Новото царство. „Блясъкът на Египетската империя” на Джойс Тилдзли, в превод на Ивелина Ватова, е книга, на страниците на която оживяват знаменитите фараони от XVIII династия, воинът Яхмос, Тутмос – египетският Наполеон, дръзката „феминистка“ Хатшепсут, златният Аменхотеп III, Ехнейот – еретикът, пацифистът, идеалистът, големият реформатор, чието новаторство, изпреварило времето си,  умира заедно с него, но остава в историята като една от най-интересните и вълнуващи епохи… Нищо в Египет не става случайно, изтъква авторът, представяйки ни своя поглед върху фактите, закодирани в археологическите находки.

„История на Древен Египет” в два тома , чийто автор е Джеймс Хенри Брестед – един от най-големите американски специалисти по Изтока и изследовател на Древен Египет, представлява вълнуващо четиво, написано на живия, възторжен език на първите учени, докоснали се до автентичните документи на древността. Богато илюстрирана с най-известните писмени и монументални паметници на египетската култура, книгата носи, едновременно с научните си достойнства, и романтичния възторг на откривателите от XIX и началото на XX век. Двутомното издание съдържа хронологични таблици за управлението и събитията в Древен Египет, както и подробен енциклопедичен речник на личности, географски местности и термини, и представлява любопитно и полезно четиво, „извор от извора“ на египетската култура.

Като последен в този списък избираме да представим албума на Казимеж Михаловски „Пирамиди и мастаби”. Богатият снимков материал, придружен с подробни описания, предлага да ни заведе на едно бързо пътешествие в Древен Египет. Египтяните вярвали, казва авторът, че земният живот е само кратък епизод от съществуването през един етап от вечността. Затова и за строежа на къщи и дворци те употребявали нетрайни материали, преди всичко сушени тухли, но за гробниците – вечните обиталища на душите, използвали камък, и, бихме добавили, влагали цялото си сърце, творчески потенциал, философия и мироглед, за което свидетелстват запазените и до днес горди останки и богати писмени източници.

Камъкът и словото – двете измерения на нетленното, златните букви, с които  древните египтяни записали началото на историята на човечеството. „Умрял човекът. Превърнало се тялото му в прах. След него всичките му близки напуснали земята, ала писанията му остават в паметта и в устата на живите“ – екзистенциална философия, жива след 5 хилядолетия, носеща простотата на гениалността.

Онова, което ги е вълнувало  – Животът, Смисълът, Вечността, Величието на писаното слово, моралните и етични наративи като „Отвори сърцето си за знания“, „Споделяй с приятелите си това, което си придобил с помощта на Бога“ – преминало проверката на времето и днес се нарича непреходно.

Затова не се колебайте, тръгнете с книгите по стъпките на познанието в Древен Египет – там, където минало, настояще и бъдеще се сливат в една божествена вечност.

Вашият коментар