Студентите на НБУ

Пътуващ семинар “България – кръстопът на култури”, маршрут Земенски манастир и Кюстендил

Университетски дневник бр.27 (2020)

Ирина Иванова

Ирина Иванова е студент в БП „Сравнително изкуствознание“.

Броят „Ранни записвания“ неслучайно се казва така; дори и да не е рано, важно е да се записвате, а още по-важно – да ходите, и най-радостно за нас – ако пишете и споделяте. След Египет – защо не Земен? На един час път от София е, а ще ви върне в славни древни времена.

На 1 ноември 2019 г. студентите от програма „Сравнително изкуствознание“ в Нов български университет тръгнахме на пътуващ семинар с гл. ас. д-р Владимир Димитров.

Първата ни спирка беше в гр. Земен, който се намира в Пернишка област, на 70 км югозападно от София, в котловина в началото на Земенския пролом. Местността е много красива с гледката на приятни хълмове, интересни скални образувания и завоите на река Струма. Есенният период, в който посетихме района, ни направи свидетели на огнени есенни краски в червено и жълто, а мекото слънце ни радваше и през двата дни на този семинар.

ЗЕМЕНСКИ МАНАСТИР „СВ. ЙОАН БОГОСЛОВ“

Обектът, който ни доведе тук, е Земенският манастир „Св. Йоан Богослов“. Кацнал на височина южно от Земен, откъдето се виждат градът и реките Струма и Пещерска река, той е едно от най-магнетичните места в България. Манастирът се състои от църква, камбанария и две бивши жилищни сгради. Той не е действащ, но в големия двор се намира една от най-старите манастирски църкви, която е паметник на културата. Представлява кръстокуполна каменна постройка от тухли от бигор (вид шуплест варовик), с хоросанова спойка между тях. Датира от XI в. и е с размери 9,18 на 8,71 м, височината общо с купола е около 11 м. Стенописите са от неизвестни зографи от XI в., има и по-късни от XIV в. От първото изписване са останали фрагменти в дясната абсида с изображения на св. Йоаким и св. Ана, св. Константин и св. Елена. Вътрешните запазени стенописи са от XIV в., между които шест ктиторски портрета с висока художествена стойност, един от които на неизвестен местен болярин и съпругата му Доя. Олтарът е каменен монолит, а подът е изграден от разноцветни каменни плочи и антични тухли. Куполът е изграден от камък и се издига върху висок цилиндричен барабан.

СТЕНОПИСИ ОТ ЗЕМЕНСКИ МАНАСТИР

Въпреки опожаряванията на манастирските постройки и неколкократното им възстановяване църквата е оцеляла вече девет века, като е укрепвана два пъти – през 1830 и 1860 г., а през 70-те години на XX в. е реставрирана отвън и отвътре, обявена е за паметник на българската архитектура и живопис, а манастирът – за национален музей, който става филиал на Националния исторически музей през 2004 г.

След беседата и любуването на красивата околност продължихме пътуването си през с. Блатешница към гр. Кюстендил. Тези места са едни от най-красивите в България, автобусът се движеше по път с много завои, които разкриваха прекрасни гледки и поляни, заобиколени със стари дъбове и планински ясен.

Пристигнахме в гр. Кюстендил в ранния следобед и след настаняването ни посетихме Регионалния исторически музей, където всеки може да види впечатляващата местна експозиция от различни исторически периоди. Освен праисторически глинени съдове и други археологически находки от периодите на древна Пауталия и Велбъжд, музеят има богата нумизматична колекция, обособена в зала „Асклепий“, която съдържа сребърни и бронзови монети на македонски царе, от антични полиси на Балканите и Мала Азия (V–II в. пр. н. е.), римски републикански денари и монети. Могат да се видят също регионални монети, по чиито изображения да се проследят местни събития и явления, кои са били местните управници и т. н. Също и средновековни талери и сребро от Западна Европа и османски монети.

ДЖАМИЯТА„АХМЕД БЕЙ“

ПИРГОВАТА КУЛА

В музея има и интересен детски кът, който периодично организира работилници за изработка на различни етнографски и праисторически предмети, като по този забавен и неусетен начин се въвеждат малчуганите в света на историята и се създава у тях любов към миналото и родния край. Детският кът е съвместен проект на Регионалния музей и Нов български университет.

В близост до сградата на музея се намира джамията „Ахмед бей“, която според преданията е построена върху старата българска черква „Св. Неделя“ около средата на XV в. Минарето е рухнало в началото на XX в. и е премахнато от общината. Сградата е с широк купол и мраморни стълбове, има входна аркада с три малки купола. Фасадата е зидана от тухли и каменни блокове от по-ранни епохи и има тухлена украса, характерна за средновековната българска архитектура – корниз тип „вълчи зъб“. Там заварихме интересна гостуваща етнографска експозиция, която разгледахме с удоволствие.

ВЪЗРОЖДЕНСКИ ХРАМ „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“

Непосредствено през улицата се намират старите римски терми на града, които са вторите по големина след тези в Одесос. Сградата е била с предназначение за обществена баня и е строена през II–III в. на площ между 1 и 3 декара. Разкрити са 6 помещения, свързани помежду си с входове от гранитни прагове, и следи от двукрили врати. Градена е със смесена техника „opus mixtum“ от редуващи се каменни и тухлени пояси с хоросан, смесен със счукана тухла. Всички помещения са снабдени с централна отоплителна инсталация (хипокауст – с колонки) и аркада (сводова система от коридори). Вторият вид е единственият такъв познат досега в България. Подът и стените са били облицовани с мраморни плочи, профилирани корнизи и пиластри. Намерени са керамика, игли за коса, оброчни плочки и 61 монети от периода на Антоний Пий (II–III в.).

Също близо до предните два обекта се намира Пирговата кула, чието име произхожда от гръцката дума „пиргос“, което означава кула. Датира се, без ясни доказателства, около XIV–XV в. Предполага се, че е подобна на видинските отбранителни кули и е от същия период. Тя е квадратна, с размери 8,25 х 8,35 м, височина – 15 м. Има приземие и три етажа, като вероятно приземието е служело за склад. На първия етаж има две бойници и огнище за отопление на южната стена. Вторият етаж е предвиден за живеене с огнище, ниша, 5 бойници и ниша за хигиенни нужди. Третият етаж е осигурявал кръговата отбрана в средновековния Велбъжд. Кулата към момента е реставрирана много сполучливо, с елегантен архитектурен подход, който показва духа на Средновековието със съвременни материали и методи, без да вмешателства грубо в укрепването и реконструкцията.

Следобед отидохме до възрожденския храм „Успение Богородично“, построен върху стария средновековен „Св. Никола“. Това е много интересен храм, който лично ме заинтересува много, тъй като е доста по-различен от повечето български храмове. Най-напред, сградата е вкопана и въпреки това е внушителна, моделът на постройката е трикорабна безкуполна псевдобазилика, с удължен наос и дървен покрив, а абсидата на старата черква е вградена в новата. Стените са изпълнени от ломен камък и сантрачни скари с масивен корниз („вълчи зъб“). Колоните в наоса са дървени, с декоративни цветни флорални украси. От първия етап на строителство са запазени ценни икони, включително една от началото на XIX в. – от Тома Вишанов. Иконите на св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат от 1818 г. са дело на Лазар Зога от епирското село Горна Студена. Много красив и необикновен е обширният нартекс от всички страни, изграден на по-късен етап, който придава тържественост и специфичен стил. Сградата е на два етажа, като на втория има параклиси със самостоятелни иконостаси, в които са вградени части от стария иконостас. Също на следващ етап са изградени три купола с барабани над централния кораб. Иконите са рисувани от Иван Доспевски, Евстати Попдимитров, Христо Димитров. След Освобождението северно от църквата, на мястото на килийното училище, през 1883 г. от майстор Ризо Петрев и Тоне Петрев е построена красива църковна камбанария с квадратен план и височина 11 м.

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ „ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ – МАЙСТОРА“

СРЕДНОВЕКОВЕН ХРАМ „СВ. ГЕОРГИ“ В КЮСТЕНДИЛ

СТЕНОПИСИ В ХРАМА „СВ. ГЕОРГИ“

Най-голяма ценност са царските двери. Те са рядък образец на Прилепско-Слепченската резбарска школа между XVI–XVII в. В композицията има две полета, изографисани със сцена „Благовещение“, евентуално от Тома Вишанов, а останалата част е с ажурна техника, с пробиване на дървото и използване на многообразни флорални и геометрични елементи, както и фигури на животни. Изобщо тук се срещат много животински елементи, като дракони и други причудливи същества, които са оцветени, заедно с плетениците по парапетите и колоните, в два цвята. Елементи, които се срещат по-рядко в българските храмове.

Следващият ден ни донесе още две приятни емоции, първата от която беше посещение на Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“.

СТЕНОПИСИ В ХРАМА „СВ. ГЕОРГИ“

Основната експозиция на галерията са творбите на Владимир Димитров – Майстора: 1357 броя маслена живопис, акварели, тушове и рисунки. В залата за прожекции видяхме филм за живота и творчеството на големия български художник. Галерията също така съдържа богата колекция на художници, родени или творили в района на Кюстендил, като Стоян Венев, Асен Василиев, Борис Колев, Никола Мирчев, Николай Дюлгеров, Богомил Лазов и др. Има творби на художници от страната, като Светлин Русев, Здравко Алексиев, Дечко Узунов, Георги Божилов – Слона и др.

Галерията има учредена награда за живопис на името на Майстора и организира ежегодни изложби на кюстендилските художници. Мястото е много посещавано от българи и чужденци и наистина е едно живо и активно средище за култура за цяла Югозападна България.

Последното място, което посетихме, беше средновековният храм „Св. Георги“ в подножието на Осоговската планина, в кв. „Колуша“, и сградата непосредствено до него, в която има постоянна изложба на икони и утвар със заглавие „Възрожденски икони, църковна утвар и старопечатни книги“.

Храмът е най-старият запазен средновековен храм в Югозападна България. Архитектурата е кръстокуполен храм от типа „вписан кръст“, строен между XI–XII в., който е почти квадрат. Зидарията с техника „скрити редове“, от които единият ред е видима тухла, а другият е замазан, както и външното оформление му придават специфичен вид, лесно разпознаваем на фотоси и картини.

Стенописите са от XII в. и представляват редки паметници на културата, носещи характерните черти на византийската живопис в България и са дело на иконописци от Солунската школа. Изображенията са на светци в цял ръст: воини, лечители, свещенослужители и жени светци, като св. Неделя и св. Варвара, св. св. Козма и Дамян, св. Сава Сръбски.

Най-запазена е иконата на св. Никола.

СВ. НИКОЛА

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ КЮСТЕНДИЛ

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ КЮСТЕНДИЛ

Има и по-късни стенописи, както и средновековни графити, оставени от посетители. Смята се, че тук е гробът на цар Михаил III Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г.

Църквата е разрушена през XIX в., след което е възстановена от ктитора Стоян от Колуша, а след Освобождението са построени допълнителни части – преддверие и камбанария. Те обаче са съборени при реставрацията през 1985 г. и така е възвърнат средновековният вид на храма. Стените са измазани отново и изписани от местни и самоковски майстори. Храмът е с национално значение и с висока историческа и художествена стойност.

В близката експозиция могат да се видят запазени църковна утвар и икони. Изключително интересно е да се видят сложно и фино изработените църковни одежди, в чието изпълнение и украса, както разказа гл. ас. д-р Владимир Димитров, има точно определена символика и църковен канон. Църковните книги (регистри) и други вещи за извършване на богослужения също връщат мислите и фантазията назад във времето, така че да усетим духа на миналите епохи. И тук реставрацията и начинът на поднасяне на експозицията и осветлението са изключително премерени и дискретни, с много вкус и добро разбиране на музейното дело.

В тези два дни, наситени с духовна храна, съчетали много смях и добро настроение на хора, обединени от една и съща страст към изкуството, приключи нашият пътуващ семинар. Прибрахме се в София доволни, обогатени с нови знания и приятелства, надяващи се на още такива моменти в бъдеще.

Вашият коментар