Преподавателите на НБУ

Тридесет години от приемането на Конвенцията за правата на детето – предизвикателства и перспективи

Университетски дневник бр.27 (2020)

Цветалина Петкова

Доц. д-р Цветалина Петкова е преподавател в НБУ по гражданско право. В този брой Цветалина Петкова ни разказва за научна конференция, на която е била организатор, а НБУ – домакин, но и ни изненадва с неочаквания си поетичен талант. Пожелаваме си повече такива изненади, стихотворението ѝ по темата на броя ще намерите на последните страници.

На 10.12.2019 г. НБУ беше домакин на международна научна конференция „Тридесет години от приемането на Конвенцията за правата на детето – предизвикателства и перспективи“, организирана от департамент „Право“ със съдействието на Централния фонд за стратегическо развитие на НБУ. Конвенцията е приета от Общото събрание на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана е с решение на Великото народно събрание от 11.04.1991 г., ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г.

Конференцията предизвика висок интерес както сред българската академична общност, така и сред представители на чуждестранната научна мисъл. Своите доклади представиха четиридесет учени от осем български университета и образователни институции. Включиха се и представители на практиката – съдии, прокурори, както и неправителствени организации, които работят по въпроси, свързани с правата на детето.

Участие в конференцията взеха и десет чуждестранни учени: представители на четири университета и академии в Полша, два университета в Северна Македония и един учен от Глобален университет „Джиндал“, Индия.

Изслушването на докладите беше разпределено в три панела – гражданскоправен, публичноправен и наказателноправен.

Засегнаха се широк диапазон от въпроси – от римскоправната защита на децата до съвсем наскоро приетия (през септември м. г.) от Комитета по правата на детето Общ коментар № 24 относно правата на детето в системата за детско правосъдие.

Бяха изнесени интересни доклади за правата на децата в спорта, правото на участие на децата в културния живот и изкуствата, детския труд, правата на детето в здравеопазването. Разгледаха се и практическите проблеми при съдебните производства за настаняване на дете извън биологичното семейство, правото на изслушване на детето в съдебни и административни производства, беше засегната и винаги актуалната тема за родителското отчуждение – този път погледът беше от психологична и от юридическа гледна точка. В наказателноправния панел бяха обменени становища относно задържането на малолетни и непълнолетни лица, условното осъждане на непълнолетни, тактическите аспекти на разпита на деца и др.

Докладите ще бъдат рецензирани и включени в онлайн сборник на Издателството на НБУ.

***

Доста интересен е самият процес по създаването на Конвенцията за правата на детето, по повод на която беше проведена конференцията. Той започва с предложение от Полша през 1978 г., което се основава почти изцяло на Декларацията за правата на детето от 1959 г. Полша предлага Конвенцията да бъде приета по време на Международната година на детето, обявена през 1979 г. Проектът на Полша прогласява най-вече икономически, социални и културни права. Той е доведен до знанието на членките на ООН и междуправителствените организации за съгласуване и предложения. Обратната връзка е до известна степен подкрепяща, но и много критична. Изтъква се, че проектът не обхваща широк спектър от права, а основно само икономическите, социалните и културните права. Не се споменава нищо относно правосъдието за непълнолетни,  децата във въоръжени конфликтни ситуации, децата на малцинствата или местните народи, осиновяването. Предлага се работата да продължи след Международната година на детето – 1979 г., за да се съберат повече предложения. Въз основа на тях се изготвя нов проект, който взема предвид направените бележки по първоначално предложения текст. Особеното при процеса на гласуване на Конвенцията е това, че текстовете се приемат въз основа на пълен консенсус. С други думи, никога не е имало гласуване – нормите се приемат само когато всички участници са съгласни с предложението. Минусите на този подход се състоят в това, че няколко важни въпроса са изключени от обхвата на Конвенцията – например този за ранните бракове. Идеята за адекватно регулиране е отхвърлена, защото не може да се намери консенсус по начина, по който трябва да се уреди този въпрос.

Процесът по гласуването на текстовете в началото е бавен. Работната група заседава само веднъж годишно, за по седмица. Не се включват много държави. Неправителствените организации първоначално не вземат участие в процеса по изготвяне на проекта, но голям тласък се дава от тяхното обединение и активното им включване. По този начин те създават първите общи съгласувани писмени предложения, които се входират за разглеждане на сесията на работната група през 1984 г. Оттогава насетне всичко се променя. През 1986 г. УНИЦЕФ взема участие в същността на законотворческия процес. Това има силно положително влияние относно начина, по който държавите възприемат идеята за създаване на Конвенцията за правата на детето и изобщо необходимостта от прогласяване на правата на децата в международен договор.

Конвенцията се изготвя за период от над 10 години. Причините за това забавяне отчасти се крият в обстоятелството, че текстовете се приемат с консенсус, а от друга, че са обсъдени някои доста противоречиви теми. Ето някои въпроси, които са породили продължителни и бурни дискусии:

Кога започва детството – при зачеването или при раждането? Кога свършва – дали при съзряването, или при навършване на пълнолетие? В крайна сметка е решено да не се дава категоричен отговор на първия въпрос, но чрез споменаването в преамбюла да се приеме, че детето се нуждае от грижи преди и след раждането си.  Що се отнася до второто – кога свършва детството, се решава тази възраст да бъде 18 години, защото това е възрастта, на която повечето държави определят, че настъпва пълнолетието.

Друг такъв пример е осиновяването. Първоначалната цел е то да се улесни. Но тогава съществуват много случаи на международни осиновявания с лоши практики и дори злоупотреби. Това налага, по време на процеса по създаване на конвенцията, на осиновяването да се погледне по-скоро като на мярка за закрила на детето, отколкото като на процес, който трябва да бъде ускорен. Отчита се необходимостта да се дадат гаранции, че децата са защитени по време на процеса по осиновяването чрез съблюдаване на т. нар. най-добър интерес на детето.

Трудно е постигнат и консенсусът относно възрастта, на която децата могат да вземат участие във въоръжен конфликт. Според Конвенцията тя е 15 години, а това е най-ниската възраст, на която се съгласяват всички държави. Много страни застъпват становището, че възрастта трябва да е 18 години. Поради това в чл. 38 от Конвенцията се приема, че при призоваване на лица, които са навършили 15-годишна възраст, но не са навършили 18 години, държавите – страни по конвенцията се стремят да дават приоритет на по-възрастните.

С основание се приема, че Конвенцията за правата на детето е най-ратифицираният международен договор. Страни по нея са 196 държави – всички членки на ООН, с изключение на САЩ. Извън всякакво съмнение е фактът, че Конвенцията е едно от най-големите съвременни постижения от гледна точка на защита на правата на най-уязвимата част от човечеството – децата, чието правилно израстване, развитие и възпитаване в общочовешките ценности е ключово за бъдещето на нашето общество.

Вашият коментар