Студентите на НБУ

Цветовете на емоциите

Университетски дневник бр.26 (2019)

Александра Джоджева
студент в БП „Графичен дизайн“, НБУ

Беше една от първите ми лекции в R.U.F.A (Rome Academy of Fine Arts), пред нас се изправи Емануеле Капели –  един от най-добрите дизайнери в Италия и мой преподавател през този семестър.

Самото му присъствие беше респектиращо, а думите, с  които ни приветства, – вдъхновяващи. След встъпителните слова Проф (така го наричаха всички студенти) не загуби време да съобщи темата на курсовата ни работа – La Divina estetica, в превод – Божествената естетика. Не е нужно да казвам, че дори самото заглавие ни затисна с тежестта си, камо ли изискванията, които съпътстваха разработката на проекта. И така, с усмивка на лице, Проф ни изпрати да дерзаем що е то Божествена естетика.

И аз дерзах, цели два месеца. Ежеседмично се срещахме индивидуално с Капели, за да проследява нашия напредък. Всеки беше подхванал своята мисловна нишка и бавно я разплиташе пред професора, докато той търпеливо слушаше и напътстваше. Тук е времето да спомена, че разискването на философско-психологически въпроси е трудно на майчин език, а още повече на смесицата от италиански и английски, които аз използвах за своите обяснения. Но независимо от езиковите бариери успявахме да се разберем, все пак италианците са известни с ярката си жестикулация. Въпреки добрите съвети на нашия преподавател неизбежно бе да се почувстваш изгубен и объркан от всичко прочетено. Тук дойде на помощ курсът на Лидия Денкова – „Естетика и теория на изкуството“, от който имах много бегли спомени, но явно достатъчни, за да мога да направя връзката между естетика и Божествено.

Като наука естетиката се занимава с изследване на възприятията и усещанията на зрителя към даден обект на изкуство. Разбиране за това кое е грозно и кое красиво и защо се възприема като такова.  Така нареченото естетическо преценяване включва в себе си емоция, интелект и сетивност, но тъй като тези стойности варират спрямо зрителя, то и оценката се променя. Съответно красивото е субективно и универсално едновременно. Тези размишления над естетиката дадоха светлина на част от пъзела, въпросът обаче оставаше: какво е божествено и къде да го намеря? След още четене и размишления ясно се открои обектът на моя проект – хората и по-конкретно емоцията вътре в тях. Защото какво по-божествено от чувствата, на които сме способни? Емоцията, съдържаща се у хората, ги възвишава, тя не е материална, нито се влияе от моди и тендеции. Тя е типична и обща за хората, и въпреки това толкова индивидуална. Исках да изследвам проявленията на емоцията, как тя варира спрямо хората и защо.

Тогава попаднах на теорията на Робърт Плутчик за емоциите. Моделът, направен от него, свързва цветове и емоция в едно своеобразно емоционално-цветно колело. Както основните цветове кореспондират помежду си и се комплeментират, така и емоциите изобразени на колелото, са подредени по аналогичен начин. Колелото е съставено от 8-те, според Плутчик, първични емоции, които са противоположни двойки: гняв–страх, радост–тъга, очакване–зненада, отвращение–доверие. Като в най-натуралната си и първична форма те увеличават интензитета си: ярост–терор(ужас), екстаз–скръб, бдителност–изумление, омраза–възхищение. Колкото повече се отдалечаваме от първичните емоции, толкова и интензитетът на цвета избледнява. Причината за тази аналогия е обяснена в книгата на Роберт Плутчик – Емоциите:

„За да се осъществи такава аналогия е необходимо да възприемем емоциите като цветове, които могат да варират по сатурация и интензитет и да бъдат аранжирани около емоционален кръг, подобен на цветния кръг. Първични емоции, които са едни срещу други в едно такова колело, трябва да се възприeмат като комплементиращи се, в смисъл, че тяхното смесване произвежда еквивалента на сиво в психичен и биологичен смисъл, както е при смесването на комплементиращи се цветове“.

Като дизайнер ме заинтригува създадената от него аналогия между емоции и цветове и исках да проверя колко акуратна е тя. Любопитна бе връзката с дадена емоция, реакцията, която човек получава при изпитването ѝ, и цветните асоциации с нея. Интересно ми бе от какво се повлияват те, дали цветът ще е същият, изменен или напълно различен. Освен всичко това, исках да запечатам и отразя момента, в който Божественото проявление – емоцията, беше най-ярко. Затова реших да проведа експеримент, базиран на емоционалното колело. Той се състоеше в това да събера извадка от хора от различни страни, култури и убеждения и да проведа с тях интервюта. Обектите на моя проект бяха мои познати и колеги, а някои от тях опознах в хода на тези интервюта. Когато те се съгласиха да участват в този експеримент, не знаеха какво ще ги попитам, нито за теорията на Плутчик. Идеята зад това беше да се постигне възможнo най-автентична реакция, базирана само на лични асоциации и възприятия.

И така започнах да организирам този експеримент, определих на всеки една от 8-те емоции и подготвих набор от въпроси, които да ми помогнат да разкрия личната история зад тази емоция. Дотук добре, но за да се заснеме всичко това, ми бяха необходими фотографска техника и знания, които аз нямах. Тогава ми се притече на помощ Александър Кръстев, без чията помощ и технически познания нямаше да успея да се справя. Успях да подсигуря студио и техника от R.U.F.A. и започнахме процеса по този необичаен проект. Както всичко, което планираме, неизбежно бе и тук да се появат изненади и препятствия. Синхронизирането на 8 човека, техника, графици и студийно време не беше никак лесна задача. Но накрая определено си заслужаваше всичко преживяно, защото най-ценното на този проект – това бяха хората. Техните истории се отпечатаха в мен, съпреживях най-тъжните, радостни, самотни, страшни моменти с тях и беше прекрасно, интересно и вдъхновяващо. С някои се смяхме, а с други плакахме, и всички тези мигове бяха запечатани от фотоапарата и от техните гласове.

След самия експеримент дойде време за обработка на цялата събрана информация и същинската работа по дизайна. Наблегнах на типографията и заложих в нея символиката на цветовете, които участниците бяха избрали, тези на Плутчик и, естествено, личните им истории. Редувах масивни санс серифни шрифтове с леки серифни, за да подчертая още повече цветовете. Тъмният фон открояваше обектите, а като сянка зад тях стоеше емоцията им.

Изводите, до които стигнах след провеждането на този експеримент, мога да обобщя така: има основание за аналогията, направена от Роберт Плутчик, и в някои от случаите тя ясно се вижда. От друга страна, когато говорим за емоции и хора, то възприятията и асоциациите винаги са строго зависими от личността и преживяванията в живота. Тогава влизат в сила фактори като песен, слушана под португалското слънце, чакането на жълт светофар, докато светне зелено, мигът преди да ни прилошее, миризмата на шахтите през лятото, загубата на нещо скъпо, топлината при прегръдка, яростта от безсилието или пък чисто изумление от странностите на хората. За да разберете за какво говоря, вижте и чуйте историите на тези хора.

Каролина Райнхо, 21, Португалия, „Графичен дизайн и илюстрация“

Александър Кръстев, 27, България, „Кино и телевизия“

Катерина Азеведо, 22, Португалия, „Графичен ди- зайн и илюстрация“

Даниел Дадон, 28, Израел, „Интериорен дизайн“

Лорис Комета, 29, Италия, „Графичен дизайн“

Омер мор Вагнер, 27, Израел, „Интериорен дизайн“

Роман Лоренц, 27, Германия, “Графичен дизайн“

Силвана Собрал, 22, Португалия, “Графичен дизайн и илюстрация“

Вашият коментар