Новини

Щафета Бегач

Университетски дневник бр.26 (2019)

Д-Р ХРИСТО ЧУКУРЛИЕВ
Директор на Централната университетска
администрация на НБУ

Спортът е неделима част от университетския живот. Дали защото е свързан с младостта или отборната игра, съревнованието и успеха, или заради Ювеналовата мъдрост Mens sana in corpore sanо? По-скоро няма как да разберем това, но и не е важно. Друга страна на тази двойка университет–спорт е важна и за нея предстои да прочетете разказ на Иван Неделчев, треньорът на отборите по бягане на НБУ. Този разказ няма да наподобява книгата на Харуки Мураками „За какво говоря, когато говоря за бягането“ или пък напротив, ще бъде точна реплика на заглавието.

Разбира се, че в участието на отборите на НБУ в щафетите на „Бегач БГ“ не става въпрос за бягане, а за друго – за победата, която още ни се изплъзва и може би винаги ще ни се изплъзва, защото не сме спортна академия, но и за сформирането на група хора около бегачите в отборите, които участват дори по-дейно и от бягащите в самото бягане, вълнуват се, окуражават и служат като обоз, лазарет и фен клуб, а защо не и за изграждането на усещане за общност и гордост, които толкова години ни чакат свенливи зад ъгъла на скромността и сега вече е време да ги поканим на светло.

София, юни 2019 г.

Всичко започна преди две години, когато Боби Георгиев от „Персонал“ предложи да се включим в щафетното бягане в София, в Бизнес парка. Истината е, че на това първо бягане се радвахме, че сме финиширали въобще. Тези, които бяха изтичали своята част, се връщаха и тичаха с колегите си след тях (на спортен жаргон тези хора, които тичат редом с теб, се наричат peace makers – задаващи ритъм, но всъщност тогава бяха като спасителни пояси – да не се удавиш в отчаянието на умората), всички много викахме, радвахме се и коментирахме като новоизлюпили се експерти в кроса коментатори.

Post bank business run, юни 2018

287 отбора

Dream team – 44 място, 1:12 ч.

Смесен отбор – 239 място, 1:34 ч.

Постепенно се отрезвихме и започнахме да мислим по-професионално, прилагахме стратегии и планирахме дейностите преди следващото бягане. Отидохме на него с по-голямо самочувствие и постигнахме малко повече, което осъзнах тъкмо сега, докато пиша тези редове – свалили бяхме едва 4 минути, но все едно бяхме покорили първи Осемхилядник. Това второ бягане в Пловдив беше белязано за мен от едно голямо геройство – когато Стефани се контузи, вместо нея оставащите 2 км. избяга……, а тя вече беше тичала своите 4 км. в името на това отборът да финишира.

Liebherr Пловдив, октомври 2018 г. 

49 отбора

Dream team – 11 място, 1:08 ч.

Отбор жени – финишираха последни.

И така завърши 2018 г. – с ново начало, с уроци и с истинско доказателство за спортно благородство. Предстоеше 2019…

Към бягането в Бизнес парка в София подходихме с опит, но и без илюзии, със сдържана амбиция и решителност. Времето ни беше по-лошо, но пък конкуренцията – още по-силна.

Post bank business run, юни 2019 г.

309 отбора

Dream team – 54 място, 1:13 ч.

Смесен отбор – 191 място, 1:29 ч.

И накрая дойде последното Пловдивско бягане, от което си тръгнахме истински доволни заради трите си отбора, заради първото, макар и символично, десето място.

Liebherr Пловдив, октомври 2019 г. 

63 отбора

Dream team – 10 място, 1:06 ч.

Смесен отбор – 41 място, 1:21 ч.

Женски отбор – 53 място, 1:33 ч.

С това моята задача като редактор на списанието – да въведа читателите в спортните страсти на щафетното бягане в НБУ – приключва, а за вас започва удоволствието да прочетете емоционалния текст на Иван Неделчев.

София, юни 2019 г.

 

НЕ ЦВЕТЪТ НА МЕДАЛА, А БЛАГОРОДНА КАУЗА И ОТБОРЕН ДУХ

ГЛ. АС. Д-Р ИВАН НЕДЕЛЧЕВ
Програмен директор на Курсове по спорт

В последните няколко години спортът в НБУ започва да заема своето достойно място сред всички студенти. Общообразователните курсове са все по-наситени и емоционални, междууниверситетските прояви стават предпочитано място за изява, инициативите със спорт и двигателна активност сред студенти, служители и преподаватели рязко се повишиха! Редом с организираните занимания се появиха и любителски отбори по лека атлетика, които от шега взеха да си стават сериозно подготвени екипи от хора, които започват да приличат на професионалисти! Честно да си призная, кой и кога даде идеята за първото участие в благотворителен маратон не помня, помня само притеснението и неувереността в очите на участниците (и липсата на такива), когато им давах указания как да се подготвят и какво ги очаква в състезанието!!! И къде на шега, къде наистина първото състезание беше факт – смях, усмивки, закачки, но и доста притеснение и неяснота…и все пак достойно представяне и отлични впечатления, като организация, представяне и желание за победа. Месеците си минаваха и по коридорите на университета все повече желаещи говореха и се вълнуваха кога ще е следващото състезание, целият университет преживяваше участието на своите колеги в бяганията. Аз пък, като човек от спорта, наблюдавах и усещах как нашите бегачи от абсолютни аматьори започваха да заприличват на достойни спортисти–тренировки, екипировка, организация, набиране на информация по спортни теми. Изобщо в НБУ вече имаше преподаватели, служители и администратори, които живееха със спорта, обикнаха го, търсеха го и бленуваха дните на състезание!!! В течение на състезанията колективът ставаше все по-голям, все по-сплотен, все по-достоен противник на други доста по-професионални конкуренти!!! Състезанията си вървяха и ние се развивахме, вече не ни задоволяваше посредствено представяне, започна да се говори за Топ 10, за купи, медали и отличия!!! Започнаха подготовки от поняколко седмици, започнаха хранителни режими и изтощителни тренировки…амбициите ни днес са други, по-големи и по-смели!!!

Отборите на НБУ вече са фактор в благотворителните маратони и всички го виждат, след всяко бягане организатори и конкуренти идват да ни поздравят и поощрят за всеотдайността и постиженията. Започнаха да ни канят и на други спорни инициативи, виждайки у нас достойни представители на спортната гилдия, които могат да бъдат достойна конкуренция във всяка надпревара!!! Маратоните вървят един след друг, ние се развиваме, целим се все по-високо и полагаме усилия да представяме нашия университет по най-добрия начин!!! Независимо от името, което ще изберем – NBU team, NBU dream team или нещо друго, се надявам този дух да се запази и развие, да достигне до всички служители и преподаватели и те да станат част от нас. Надявам се участията на отборите в различни надпревари да зачестят и да създадем традиции, които да развиваме и обогатяваме.

Радвам се, че целият университет се вълнува с нас, радвам се, че стигнахме дотук, радвам се, че се утвърдихме сред спортната гилдия, радвам се, като виждам как се раздаваме на пистата!!!

Да видиш финансист, доктор, IT специалист, секретар, математик и счетоводител да бягат с последен дъх към финала, обединени от любов към спорта, обич към университета и отговорност към отбора, е БЕЗЦЕННО!

И ДА, ИМА ВЕЧЕ ЕДНИ ТАКИВА ОТБОРИ ПО ЛЕКА АТЛЕТИКА, КОИТО ВСИЧКИ УВАЖАВАТ И ЗАЧИТАТ, И СЕ НАДЯВАМ ТЕЗИ ОТБОРИ ДА НОСЯТ ВИНАГИ ГОРДОСТ И РАДОСТ ЗА НБУ!

Не е от решаващо значение цветът на медала, важното е да развиваме благородната кауза за отборен дух, всеотдайност и достойно участие!!! И въпреки че вървим само напред и нагоре, не трябва да забравяме каква мисия имаме и каква институция представляваме! С големите постижения идва и голямата отговорност, надявам се, че отборите по лека атлетика на НБУ тепърва ще радват и вдъхновяват всички свои последователи и бъдещи членове! А за мен като спортен консултант не остава нищо друго освен да ви благодаря, че сте носители на спортната идея и каузи.

Ние ще „ОТВОРИМ КРАЧКАТА“ за нови предизвикателства и ще успеем ЗАЩОТО СМЕ ЗАЕДНО И РАЗЛИЧИЯТА НИ НИ ОБЕДИНЯВАТ И НЕ СЕ БОИМ ОТ РАЗНООБРАЗИЕТО!!!“

Винаги ваша подкрепа,

гл. ас. д-р Иван Неделчев

Пловдив, октомври 2019 г.

Вашият коментар