Статии

Eсе на тема: Символика в християнството

Университетски дневник бр.22 (2018)

Фиг. 1: Паун. Берски манастир „Свети Йоан Предтеча“, Централна Македония, Гърция.

„Я, паун!“ – помислих си на излизане от Берския манастир „Св. Йоан Предтеча“, който се намира в Централна Македония в Гърция (фиг. 1.). Споделих удивлението си с колегите ми от Департамента по история към НБУ, с които бях на пътуващия семинар „Егейска Македония – от Античността до наши дни“ (от 11.11.2016 до 13.11.2016 г., с маршрут: София – Кулата – Пела – Вергина – Воден – Солун – София; част от системата на пътуващите семинари, които се организират от Департамента по история и на които преподавателите от департамента изнасят лекции по време на посещения на исторически обекти). Те ми обясниха, че не е рядкост човек да види паун в някой манастир, защото това животно е символът на „безсмъртната Църква и безсмъртната човешка душа“ 1 . Тогава приех обяснението им просто като любопитна информация.

По-късно установих, че случката с пауна ми е направила по-голямо впечатление отколкото си мислех. Сетих се за срещата ми с това красиво животно, докато обикалях с колегите ми Музея на византийската култура в Солун. Там на запазена каменнопластична храмова украса от раннохристиянския период на Империята видях много изображения на птици, риби и някакви други животни (фигура 2, 3 и 4), които ме накараха да се замисля по въпроса относно символите в християнството.
Когато видях изобразения на един каменен блок грифон (фиг. 5), реших, че трябва да проуча въпроса „Какво символизират тези същества в християнската религия?“.

В следващите няколко абзаца ще разгледам накратко кой символ какво означава, като започна с най-свещения за християните знак – Кръста (фиг. 6).

Както казва архимандрит Борис (1888 – 1948 г.) в своята статия „Кръстът Господен“ от „Църковен Вестник“ (1927 г., бр. 33.):

„Кръстът на Господа Иисуса Христа е най-великото откровение и най-великата тайна. Той включва в себе си много велики тайни и разкрива чрез себе Си много велики истини. Великата тайна на благочестието – тайната на въплъщението, тайната на Богочовека Иисуса Христа, тайната на Бога и човека, се разкрива чрез тайната на Кръста. Сам по себе си Кръстът ще остане вечна тайна, но чрез него ще се осветляват най-великите тайни на живота и смъртта, на небето и на земята, на времето и вечността.“ 2 .

Той символизира „Въплъщението, Страданието, Смъртта и Възкресението“ 3 на Исус Христос, който се жертва в името на Изкуплението на човешките грехове. Също така Кръстът е и изразът на хармонията между материалното и духовното и човешкото и божественото. Съществуват много разнообразни начини за неговото изобразяване.

Един от най-ранните модели на този свещен символ е така нареченият Таукръст, чиято форма е като буквата „т“. Другото му име е Разбойническият кръст, защото видът му повтаря облика на най-използваното от римляните съоръжение за умъртвяване на престъпниците – кръста. Съществува още едно наименование на Тау-кръста – Антониев, по името на „основоположника на християнското монашество св. Антоний Велики (251 – 356 г.)“ 4 . Разновидност на Разбойническия кръст е Египетският с „добавена отгоре нимбообразна форма, която символизира задгробния живот“ 5 .

Съществуват още два модела, които наподобяват някоя буква. Първият прилича на „Y“ от латинската азбука. Той е употребяван през ранния период на Средновековието при украсяването на преписите на Новия Завет. Наричан е Библейски. Другият се появява след „мъченическата смърт на апостол Андрей Първозваний“ 6 и има формата на буквата „Х“. Наречен е Андреевски.

Друг модел на този свещен символ е Гредовият кръст. Наречен е така, защото се изобразява като две пресичащи се перпендикулярно „греди“ (линии), „образуващи четири рамена, от които трите горни са с равна дължина, а отвесната долна е по-дълга около два пъти“ 7 . Той се използва както от католиците, така и от православните християни, но в Ортодоксалната църква – четирите рамена са с една и съща дължина. В зависимост от това в кое от двете разклонения на християнството се употребява този модел на свещения знак, той има още две имена – Латински или Гръцки/ Византийски.

Разновидност на Латинския кръст е Шестконечният кръст, към който е добавено още едно наклонено по-късо рамо, намиращо се по средата на по-дългата вертикална „греда“ и „под основното напречно рамо“ 8 . На тази допълнителна греда, добавена към Разпятието, е стъпил Христос. Спасителят е представен в тази поза, защото се смята, че наистина е имало малка подвижна греда за краката Му, която Го е затруднявала при пазенето на равновесие. Когато Божият Син е изобразен стъпил на парче от кръг вместо на наклонената „греда“, тогава Кръстът се нарича Голготски. Този сегмент представя хълма, на който е издигнато Разпятието. Съществува модел на свещения символ, който съчетава в себе си Латинския, Антоновия и Голготския и се нарича Седемконечен.

Има няколко образци на Разпятието, които се свързват с „архийерейското достойнство“ 9 на главите на Православната и Католическата църква. Те се наричат Патриаршески и Папски. Разновидност на ортодоксалния е Осемконечният кръст, който има още една долна наклонена линия. Неговото друго наименование е Руски.

Костантиновият кръст завършва изложението на по-известните модели на Разпятието, което направих в горните параграфи. Той има розетообразна форма и е познат с това, че се е явил на император Константин преди битката с Максенций при Милвийския мост през 312 година.

Съществуват още много други модели на този свещен за християните символ, като например: Лотарингски; Литвийски; Арменски; Детелинен/ Лазаров/ Триипстатен; Йерусалимски; Флорентийски; Бохемски; Хелветски; Австрийски; Малтийски; Котвенски; Келтски и Якобински кръст.

В следващите няколко параграфа ще разгледам накратко другите символи в Християнството.

Първият е агнето, което символизира Божия Син. В Библията, Стария Завет, кн. 28, Книга на пророк Исаия, гл. 53, р. 7, е дадено следното описание на Исус Христос: „Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си.“ 10 . В Новия Завет, кн. 4, От Иоана свето Евангелие, гл. 1, р. 29, свети Йоан Кръстител „казва: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света.“ 11 . Добрият пастир също символизира Спасителя: „Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.“ 12 (Нов Завет, кн. 4, От Иоана свето Евангелие, гл. 10, р. 14). Рибата е другият образ, който представя Божия Син. Това е така, защото гръцката дума за водното животно “Ιχθύες” („ИХТИОС“) е разчитана „от криптохристияните като абревиатура на фразата „Иисус Христос Теос Иос Сотир“, т. е. „Исус Христос Божи Син Спасител““ 13 . Съчетанието на гръцките букви „α“ (алфа) и „Ω“ (омега) също символизира Спасителя. Сведенията относно това значение се намират в Новия Завет, кн. 27, Откровение на св. Иоана Богослова, гл. 22, р. 13: „Аз съм Алфа и Омега, начало и край. Първият и Последният“ 14 . Комбинацията на тези две гръцки букви много често е изобразявана до лика на Христос. Лозовата клонка е още един знак, символизиращ Божия Син. Доказателството за това тълкуване се намира в Новия Завет, кн. 4, От Иоана свето Евангелие, гл. 15, р. 1: „Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят“ 15 .

Следващите няколко символа представят някаква особеност на Божия Син. Хлябът и виното изразяват тялото и кръвта на Спасителя. Орфей, свирещ пред дивите зверове, е изображение, което може да се срещне и при християните. То символизира задачата на Христос да опитоми чрез учението си озверели от своите грехове хора. Грифонът е митично същество, но е възприето от християните като израз на двойната природа на Исус – човешката и божествената. Фениксът също е митично животно, което вечно се възражда „от пепелта на своята гибел“ 16 , но е възприето и от християните. Тази птица в християнството се използва като образ, представящ Възкресението Христово.

Последните няколко символа, които ще разгледам, не са свързани с Божия Син.

Котвата и палмата символизират надеждата, маслинената клонка – мира и безсмъртието, еленът – получаващите от Евангелието Истината, кипарисът – смъртта, сигналната тръба
– всеобщото Възкресение, мечът – Божия гняв. Арфата и лирата напомнят на вярващите, че трябва да прославят Бога. Паунът символизира „безсмъртната Църква и безсмъртната човешка душа“ 17 , а гълъбът – Божията чистота и в също време въплъщава в себе си Светия Дух.

Като заключение на написаното дотук мога да направя следния извод: „По-голямата част от християнските символи са свързани с почитането на Исус Христос като Божия Син и Спасителя на грешниците, а останалите – с важни християнски ценности“.

Индекс
1 Тулешков, проф. д-р арх. Н., 2006. Християнските символи – духовно послание и елемент от храмовата архитектура. Православие БГ. Извлечено на 16.11.2016 г. от: http://www.pravoslavie.bg/
2 Архимандрит Борис, 1927. Кръстът Господен. Църковен вестник, бр. 33. Извлечено на 19.11.2016 г. от: http://borisnevrokopski.blogspot.bg/2015/02/blog-post.html#more.
3 Тулешков, проф. д-р арх. Н., 2006. Християнските символи – духовно послание и елемент от храмовата архитектура. Православие БГ. Извлечено на 16.11.2016 г. от: http://www.pravoslavie.bg/
4 Тулешков, проф. д-р арх. Н., 2006. Християнските символи – духовно послание и елемент от храмовата архитектура. Православие БГ. Извлечено на 16.11.2016 г. от: http://www.pravoslavie.bg/
5 Тулешков, проф. д-р арх. Н., 2006. Християнските символи – духовно послание и елемент от храмовата архитектура. Православие БГ. Извлечено на 16.11.2016 г. от: http://www.pravoslavie.bg/
6 Тулешков, проф. д-р арх. Н., 2006. Християнските символи – духовно послание и елемент от храмовата архитектура. Православие БГ. Извлечено на 16.11.2016 г. от: http://www.pravoslavie.bg/
7 Тулешков, проф. д-р арх. Н., 2006. Християнските символи – духовно послание и елемент от храмовата архитектура. Православие БГ. Извлечено на 16.11.2016 г. от: http://www.pravoslavie.bg/
8 Тулешков, проф. д-р арх. Н., 2006. Християнските символи – духовно послание и елемент от храмовата архитектура. Православие БГ. Извлечено на 16.11.2016 г. от: http://www.pravoslavie.bg/
9 Тулешков, проф. д-р арх. Н., 2006. Християнските символи – духовно послание и елемент от храмовата архитектура. Православие БГ. Извлечено на 16.11.2016 г. от: http://www.pravoslavie.bg/
10 1993. Библия, Ветхий Завет, 28. Книга на пророк Исаия. Официалният сайтът на Светия Синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия. Извлечено на 18.11.2016 г. от: http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_old_testament_28.xml#53
11 1993. Библия, Новий Завет, 4. От Иоана свето Евангелие. Официалният сайт на Светия Синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия. Извлечено на 18.11.2016 г. от: http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament_4.xml
12 1993. Библия, Новий Завет, 4. От Иоана свето Евангелие. Официалният сайт на Светия Синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия. Извлечено на 18.11.2016 г. от: http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament_4.xml#10
13 Тулешков, проф. д-р арх. Н., 2006. Християнските символи – духовно послание и елемент от храмовата архитектура. Православие БГ. Извлечено на 16.11.2016 г. от: http://www.pravoslavie.bg/
14 1993. Библия, Новий Завет, 27. Откровение на св. Иоана Богослова. Официалният сайтът на Светия Синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия. Извлечено на 18.11.2016 г. от: http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament_27.xml#22
15 1993. Библия, Новий Завет, 4. От Иоана свето Евангелие. Официалният сайтът на Светия Синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия. Извлечено на
18.11.2016 г. от: http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament_4.xml#15
16 Тулешков, проф. д-р арх. Н., 2006. Християнските символи – духовно послание и елемент от храмовата архитектура. Православие БГ. Извлечено на 16.11.2016 г. от: http://www.pravoslavie.bg/
17 Тулешков, проф. д-р арх. Н., 2006. Християнските символи – духовно послание и елемент от храмовата архитектура. Православие БГ. Извлечено на 16.11.2016 г. от: http://www.pravoslavie.bg/

Източници:
• Официалният сайт на Светия Синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия: http://www.bg-patriarshia.bg/
• Иконографията започва развитието си от възникването на Християнството. Сайтът на Варненската и Великопреславската света митрополия: Обществен комитет „Православни ценности“. Извлечено на 19.11.2016 г. от: http://www.pravoslavieto.org/ikongraf.html
• Тулешков, проф. д-р арх. Н., 2006. Християнските символи – духовно послание и елемент от храмовата архитектура. Православие БГ. Извлечено на 16.11.2016 г. от: http://www.pravoslavie.bg
• Архимандрит Борис, 1927. Кръстът Господен. Църковен вестник, бр. 33. Извлечено на 19.11.2016 г. от: http://borisnevrokopski.blogspot.bg/2015/02/blog-post.html#more
• Никитова, В.. Кръстът и кръстният знак. Ваня Никитова – Арт. Извлечено на 19.11.2016 г. от: http://www.nikitova-art.com/faq-ikons/320-krastat-i-krastniyat-znak.html
• Грифон. Символы и Знаки. Извлечено на 19.11.2016 г. от: http://sigils.ru/symbols/grifon.html
• Сайтът на Eurodict, Free Online Dictionary: http://www.eurodict.com/

Вашият коментар