Преподавателите на НБУ

„Symphony-Jazz” 2018

Университетски дневник бр.25 (2019)

(Един проект на Ангел Заберски син и колеги съмишленици: primus inter pares!)

проф. Явор Конов, д.н.

Публикуваме и този текст без редакция, не за да си спестим усилие, а напротив – джазът е импровизация, а срещата на симфоничната с джаз музиката се превръща в импровизация на квадрат в текста на Явор Конов.

Един от най-интересните колеги в департамент „Музика“ на НБУ е… знаете го всички: АНГЕЛ ЗАБЕРСКИ син. Знаете го, да: пианист, композитор, аранжьор, вдъхновител и диригент на различни изпълнителски формации.

Прекрасен и импровизатор! (Това и преподава в НБУ.) Но то и защо? Защото има и чудесно чувство за хумор.

То е и защото е музикант, нелишен от детство (нещо адски важно, направо решаващо, повярвайте ми.) „Играл съм всички игри, които за съжаление вече ги няма…“, споделя Ангел.

Особено готин е Ангел и в личен разговор. Но то и защо? Защото не се прави на свръхвелик. Знае, че е достатъчно страхотен – и оттам нататък не (се) пренадува. Много е важно. Но то и защо? Защото освен прекрасна ирония към другите, има и, което е още по-важното, великолепна самоирония! Колцина подобни познавате?

И съответно на всичко „гореизложено“, Ачо Заберски има чудесни преценки за хора, събития, ситуации, перспективи (в това число и за невъзможностите)… Лаконично ги изказва. И много силно се радва и на други подобни лаконично изразени осмисляния, дето уж на майтап, а то… самата истина.

Защо пиша всичко това? Защото е истина. Ама защо, защо съм седнал да го пиша? Защото искам да кажа и разкажа и аз за едно голямо начинание и осъществление на Ангел, постигнато великолепно от него – и от тях. С много, много желание, талант, труд, труд и пак труд (и в тази връзка, смятам: и сууума ти нашенски спънки, пречки, ядове и въпрекства).

И ето: казвам и разказвам. Макар че вече мина доста време. Но нищо, още по-добре – вече от дистанция на времето!

„Symphony-Jazz“ (както бе наречен официално концертът) мина на 20 декември миналата година от 20 ч. в Зала 1 на Националния дворец на културата в София. (След като бе отложен от първоначално планираната дата 24 април, заради…) Ангел Заберски син – аранжьор и изпълнител, и казах по-горе – и те. Кои бяха „те“? Около още 50 други майстори на музицирането: солисти и оркестър (38 щрайхисти плюс брас квинтет). Под диригентството на маестро Григор Паликаров.

Солистите: Михаил Йосифов (тромпет – „основен солист в програмата и вокалист, така го наричам“, споделя Ангел). Веднага след него изреждам Борис Талев (контрабас) и Стоян Янкулов – Стунджи (ударни инструменти), които с Ангел (на рояла) са неговото/тяхното джазово трио. И Велислав (Вили) Стоянов (тромбон), Мартин Ташев и Тодор Бакърджиев (тромпетисти), Михаил Михайлов (валдхорна), Димитър Узунов (туба). И Живко Василев (кавал: „Той страхотно навлиза в материята на джаза – не етно джаза, а класическия, но на кавал“, радва му се от сърце Ангел). И Александър (Сашо) Деянов (известен като „ScilleR“ – бийтбокс) – изпълняващ функцията най-вече на перкусионист (изпълнител на ударни инструменти, Я. К.).

Припомням думите на Ангел, че „всички красиви неща в живота могат да се нарекат джаз“ – едно много хубаво и в широта осмисляне и преживяване на това „що е джаз“. (Ангел се влюбва в джаза, когато в почти детските му години баща му му подарява записи на Оскар Питерсън.)

Именно талантлив и ларж, Ангел събра в едно и класиката (популярната), и джаза, и популярната музика, и филмовата, и фолклора, и симфоничността…. Да: класика, филмова музика, джаз стандарти и фолклор в… симфонични аранжименти. Аранжименти на известни, популярни мелодии от световната музикална култура. „Музиката по-скоро бих я нарекъл класическа“ (А. З.). Но и „приятна еклектика“ (същият).

Ето някои от пресътворените творби: „Гранада“ на Аугустин Лара (прекрасната испанска песен, аранжирана от Ангел като от през 80-те години – с диско, фънк, рок…), „Смей се, Палячо“ на Леонкавало (веднага се сещаш за Карузо, но и за редица джазмени, превърнали я в джазстандарт), „Половецките танци“ из Княз Игор на Бородин (преминали през американската мюзикълна култура и превърнали се в евъргрийн), песента „Вода“ (2007, станала известна от „Евровизия“ – Стоян доста се съпротивявал отначало на идеята на Ангел – без пеене, в инструментален вариант, поверен на Мишо и Живко, изпълняващи мелодията…), „Невиенски валс“, „White Christmas“ и съвсем не на последно място – вече известните творби на Ангел, вдъхновени от родния фолклор: „Сладка чубрица“ и „Спомен от Странджа“ (откъдето – от Малко Търново, е родът на Ангел – в памет на татко Ангел Заберски…).

Концертно изпълнение

„Symphony-Jazz“: едно събитие („Почнах и аз да хитрея“, А. З.) адекватно и на съвремието ни. Т.е. чудесен прицел и в „пазара“ по нашите земи. Но не и с цената на компромиси. Нито базиран на „простотата“ (не искам да си развалям текста с точната дума…) – камо ли да разчита на нея! Не.

Микс от най-различни стилове и жанрове. „Микс на макс!“ (хареса ми това лаконично, че и спонтанно обобщение на Георги Любенов).

„Музиката да е интересна, защото е различна!“, може би така да обобщим и ние основната идея на Ангел с великолепния му колегиум и техния концерт-събитие.

Вашият коментар